Европа влезе в лятото с призрака на трансатлантически развод, надвиснал

Европа влезе в лятото с призрака на трансатлантически бракоразвод, щръкнал над бъдещето на Украйна, НАТО и търговията.

Сега, когато отпуските на плажа започнаха, европейските водачи може и да си отдъхват. Американският президент, който назова НАТО „ остаряла организация “, даде обещание да завърши войната в Украйна за 24 часа и дефинира Европейски Съюз като „ зложелател “, към този момент остава на тяхна страна.

Но с цел да укроти инстинктите на Доналд Тръмп, Европа беше принудена да отстъпи и да заплати – и то не един път, а три пъти.

Това написа в публикация за Financial Times Марк Де Вос – съизпълнителен шеф на института Itinera в Брюксел и създател на книгата.

Първото заплащане беше за НАТО, с обещания за стотици милиарди спомагателни разноски за защита и сигурност.

После – за Украйна, с ангажимент да заплаща на Съединени американски щати за оръжия, от които Украйна се нуждае.

А тази седмица – поради търговията, като Европейски Съюз разреши на Съединени американски щати едностранно да усили митата, макар обещанията на Европа да купи сила и оръжия за над 1.3 трилиона $ и да направи огромни вложения на американска територия, написа създателят.

Европейските договарящи могат да посочат, че митата на Съединени американски щати към други страни са още по-високи, че европейските стандарти за качество и сигурност се резервират, че американската сила е мечтана опция на съветската, че пазаруването на оръжия по този начин или другояче е част от проектите на НАТО, че вложенията в американската стопанска система се случват така и така, и че оповестените суми за европейски покупки са по-скоро пожелателни.

Европа може би заплаща допустима цена за комерсиална непоклатимост – до момента в който Тръмп не промени решението си, а останалите „ сиви зони “, като стомана и фармацевтика, не попаднат под ударите на наказателни мита, показва още Марк Де Вос в публикацията си, озаглавена „ Лятото на унижението за Европа “.

По думите му обаче Европа не може да скрие обстоятелството, че администрацията на Тръмп я е принудила да капитулира. „ Най-големият в света многостранен търговски блок се провали в отбраната на свободната търговия. Дори ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен беше сведена до това да показва Европа като провинен, повтаряйки погрешната, нулева логичност на Тръмп по отношение на търговията “, разяснява специалистът.
Слаба, разединена и без визия
Европейските страни нямат нужната икономическа мощност, военна мощ или споделена визия, с цел да пазят общи полезности и ползи, написа още Марк Де Вос и прибавя, че те не могат да водят комерсиална война със Съединени американски щати, тъй като са разединени.

Авторът продължава още по-критично:

„ Не могат да си я разрешат, тъй като са слаби.

Не могат да играят „ изкуството на договорката “, както Тръмп го прави – със примес от геополитика, мощ и его – тъй като Европейски Съюз е планиран за технократски процеси, а не за действителна мощ.

Америка го знаеше. Сега го знае и целият свят.

Облекчението на Европа е родено от изтощение и построено върху оскърбление. “

В психически проект, това наложително успокояване ще подтикне ли Европа най-накрая да се схване като сериозна геополитическа мощ, или единствено ще затвърди разделянето и зависимостта ѝ?, разяснява специалистът.

Знаците съгласно него не са обнадеждаващи.

„ Да, европейските страни са ангажирани с увеличение на разноските за защита и сигурност, само че най-„ европейското “, до което стигат, е стимулиране на национални поръчки, а не общи планове “, написа той.

Отбелязва, че три години и половина след началото на една нападателна война, Европа към момента не е способна да създава сериозните оръжия, от които Украйна има потребност.

Въпреки че авторитетни отчети от години приканват към задълбочаване на вътрешния европейски пазар като геополитическа мощ в енергетиката, защитата, връзките и финансите, политическа воля за това съвсем няма, счита Марк Де Вос.

Борбата с индустриалния крах от ден на ден води до връщане към държавна поддръжка на национално равнище, заобикаляйки европейската интеграция на пазарите.

А концепцията за основаване на повече общоевропейски фондове – евентуално най-прекият път напред – остава табу, както ясно сподели и последната полемика към бюджета на Европейски Съюз, разяснява специалистът.
Германия и новата роля в защитата – пропуснат късмет за Европа
Марк Де Вос показва, че най-значимото европейско развиване през годината е възраждането на Германия като боен фактор, с петгодишен проект за повече от 600 милиарда евро вложения в защита и сигурност.

Показателно е обаче, че държавното управление на Мерц възприема философията „ Произведено за Германия “, пропускайки опцията да сложи нова Германия в центъра на коалиция, която да бъде основата на предстоящ Европейски съюз за защита.

Според Де Вос по сходен метод, скорошното съглашение от Ланкастър Хаус сред Англия и Франция е двустранна „ индустриална антанта “ от предишното. По думите му тя дава опция на двете страни да заемат мощни национални позиции в европейската сигурност и защита, само че не създаваща основа за по-голям европейски план.

Френският бизнесмен и стопански консултант Жан Моне, който е покровител на европейската интеграция през целия си живот, споделя:

„ Европа ще се построи посредством рецесии и ще бъде общ брой от решенията, признати в отговор на тези рецесии. “

А белгийският политик Пол-Анри Спак, различен от великите създатели на Европейски Съюз, отбелязва:

„ В Европа има единствено два типа страни – дребни и такива, които още не са осъзнали, че са дребни. “

Ако Европа желае унижението ѝ да завърши, водещите ѝ народи би трябвало да си напомнят Спак и още веднъж да научат уроците на Моне, заключва Марк Де Вос.