Европа се нуждае от хуманна и прагматична стратегия, а не

Европа се нуждае от хуманна и прагматична тактика, а не от тази изпитана и несполучлива тактичност на даване на парични средства на властнически режими.

Европейските държавни управления още веднъж стартират да се тревожат по отношение на въпроса с миграцията. Досега през тази година са регистрирани близо 120 000 " противозаконни " мигранти. Повечето от тях са минали през Тунис и Либия и са се отправили към Италия. Това е най-високият брой от 2017 година насам, годината откакто Европейски Съюз - страхувайки се от популистка реакция - подписа съмнителна договорка с Турция, насочвайки 6 милиарда евро към Анкара в подмяна на единодушието на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да попречи на 3,5 млн. бежанци, множеството от които разселени от войната в Сирия, да доближат територията на Европейски Съюз.

Този път водачите в някои страни, като Австрия и Германия, се притесняват от нова националистическа реакция. Крайнодясната партия " Свобода " води в изследванията на публичното мнение в Австрия, а поддръжката за крайнодясната " Алтернатива за Германия " е огромна на локалните избори в Германия. Италия към този момент е ръководена от антиимигрантската последна десница, макар че, както открива министър председателят Джорджa Мелони, която пристигна на власт предходната година с обещанието да понижи мигрантския поток, едно е да призоваваш за морски блокади, когато си в съпротива, друго е да се оправиш с казуса, когато си на власт.

Сега европейската миграционна главоблъсканица продължава да е в задънена улица, както е била от средата на 2010 година насам. Не успявайки да преодолеят вътрешните си различия и да се спогодят за система, която да балансира сред хуманното ръководство на границите и " преместването " на търсещите леговище в границите на Европейски Съюз, в този момент държавните управления още веднъж се пробват да разтоварят казуса, като го разпореждат на по-бедните страни в подмяна на пари.

Някои настояват, че методът на Турция, въпреки и противоречив, работи добре. Турция обаче е изключение, а не предписание. Тази договорка освен беше в полза на Ердоган, както финансов, по този начин и политически - поради поддръжката на Анкара за сирийската съпротива - турската страна има потенциала да одобри милиони бежанци. Нито една друга директна страна или страна на генезис (на мигрантите) няма същия потенциал или предпочитание, нито пък ѝ е препоръчана същата сума пари.

И въпреки всичко тази действителност не пречи на Европейски Съюз да се пробва да повтори опита с редица страни от Северна и Субсахарска Африка. Миналия месец Мелони, отиващият си холандски министър-председател Марк Рюте и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пътуваха до Тунис, с цел да подпишат с тунизийското държавно управление миграционен пакет в турски жанр. Той е на стойност 255 млн. евро за Тунис (105 млн. евро за съоръжение и образование и 150 млн. евро за финансова подкрепа) плюс обещанието за още 900 млн. евро, при изискване че страната реализира съглашение с МВФ.

В прочут смисъл това е продължение на съществуващата политика на Европейски Съюз за подписване на съглашения за съдействие в региона на сигурността и военното съдействие с някои африкански страни. Това се прави с вярата, че усилването на потенциала за справяне с тероризма и подсилване на границите на въпросните страни, ще намали миграцията към Европейски Съюз. Но този метод с право провокира осъждането на гражданското общество и организациите за отбрана на правата на индивида, възмутени от мъченията и злоупотребите, на които са подложени мигрантите, върнати или арестувани в Либия.

Тунис, под управлението на президента Кайс Саид, също неотдавна се върна към авторитаризма, като разпусна Народното събрание и потисна инакомислието. Режимът се насочи към мигрантите, като в някои случаи изтласкваше хората назад в пустинята без вода и храна. По подигравка на ориста Саид изповядва същите тайни теории за опасността от демографска замяна на мигрантите от Субсахарска Африка, сходно на крайната десница в Европа и Съединени американски щати.

И въпреки всичко, в случай че задачата на най-новата миграционна политика на Европа е същата както постоянно - да резервира границите на Европа затворени - то нейният метод е нов. Съзнавайки добре, че отпущането на безусловни парични суми на водач като Саид крие опасности, Брюксел смени тематиката от ограничение на миграцията посредством ограничения за сигурност на границите към видимо справяне с икономическите проблеми, които преди всичко карат хората да изоставен страните, в които са родени.

Брюксел остава кьорав за изгодите, които общността би извлякла от миграцията, а вместо това се лимитира до използване на изпитаната и несполучлива формула за изпращане на средства в страните на генезис с вярата, че вследствие на това миграцията ще спре.

Това беше главната мисъл на конференцията в Рим, проведена от Мелони и взаимно със Саид, в която участваха водачи от Сахел, Африканския рог и Персийския залив (от които се очакваше да дават парични средства), както и районни организации, интернационалните финансови институции и институции на Европейски Съюз.

Еднодневната среща сложи началото на така наречен " Римски развой ", който се простира оттатък съдействието в региона на сигурността и включва социално-икономическото развиване, заетостта, образованието, енергийния преход и адаптирането към климата. Почти нищо обаче не беше казано за правата на индивида или филантропичното право, да не приказваме за по-широките политически права и свободи. Акцентът беше по-скоро върху суверенитета на участващите страни, което значи, че европейските държавни управления нямат нито съображение, нито право да се месят във вътрешните работи на южните си съседи.

В свят, в който властнически сили като Китай и Русия от ден на ден стартират да постановат своето въздействие в Африка (и другаде), Европа от известно време се тревожи по какъв начин да продължи да оказва сходно въздействие. Традиционните политики, при които помощта на Европейски Съюз за разрастващите се страни се показваше в промени в региона на демокрацията и правата на индивида, изгубиха своята мощ, защото играчи като Китай започнаха да дават вложения и помощ без политически обвързаности. Водени от страха от миграция от Африка, европейските държавни управления в този момент рискуват да възприемат китайската тактичност: икономическа помощ, отделена от политическите и управническите промени. Китай обаче е географски доста по-малко обиден от политическата неустойчивост в африканските страни, която непроменяемо избухва, когато правата се нарушават и репресиите прерастват в митинги. За Европа отводът от правата и закона е освен непоследователен, само че и аморален. Той даже не е прагматичен. /БГНЕС

---------

Натали Точи за " Гардиън "