Нови пространства
Европа още не е почнала да излиза от изключването на стопанството (lockdown), една изкуствено породена криза с размери, надхвърлили световната финансова рецесия от 2007-2008 година, само че към този момент стои на прага на цяла поредност от разнопосочни спешни процеси. Това проличава от цялостния безпорядък от хрумвания и откровени неистини, които сега съставлява европейската политика. Няма да прочетете за неизбежните вторични рецесии нито в пресата, в университетските студии, нито в бюлетините на пазарните финансови анализатори – отвред струи бодър оптимизъм: сега-сега стартира „ разхлабване “ на рестриктивните мерки, стопанската система ще проработи и ще се възвърне най-малко 90%, както в Китай. Обетованите милиарди и трилиони фондове ще се изсипят върху компаниите и жителите на богатата Стара Европа и всичко още веднъж ще потече без спънки както преди. Само че към този момент е очевидно:
европейската политика е цялостен неуспех
и този път магията на грандиозните обещания няма да мине. Дори в най-добре проведените страни, дори в страната образец – Германия, обещаната помощ, първо, се бави; второ, незадоволителна е да държи живи изключените компании и трето – достъпът до финансиране се оказа селективен: за едни избавление има, за други не. Богатите западни страни в действителност изсипаха златен дъжд от трилиони евро, само че за сметка на многомилиардни дажби за огромни корпорации, считани къде с право, къде илюзорно, за ядро на националната стопанска система. Но помощите и заемите за редовите дребни и междинни компании забуксуваха, започнаха да гърмят свадите със злоупотреби, което наложи да се задействат бюрократични процедури и филтри. Това значи, че помощта за оцеляване ще доближи нуждаещите се компании за няколко месеца, а до тогава огромна част от тях ще са окончателно банкрутирали. Сп. „ Економист “ преди малко разгласява безпределно забавни данни за Съединени американски щати, които потвърждават, че
вярата потъва в обезсърчение
с всеки минал ден. Накратко: в месеца на изключването, през март, 70% от компаниите са били сигурни, че ще могат да преживеят изключването. В края на март вярата крепи едвам 50% от тях. И това в страната, където помощите за дребния и междинния бизнес бяха в действителност великодушни и бързи. А в Европа? Оптимистичната догадка е, че ще е задоволително да бъде дадена заповед за анулиране на изключването и единствено за тримесечие компаниите ще възстановят 60-70% от бизнеса си. Може, само че не всички. Пропуснатото ползване не може да бъде обезщетено. Ако три месеца (1/4 година) са били затворени заведенията за хранене, нима през идващите месеци клиентите ще стартират да поръчват по пица и четвърт, с цел да се възвърне оборотът на кръчмарите? Колко по-често ще се повреждат колите, откакто са били изключени от придвижване? Затова още преди да завърши изключването,
банкрутите към този момент ескалират,
въпреки че се чуват и разискват единствено огромните имена. Фалират вериги заведения за хранене, снабдители на авточасти, ще последват хотели, автосервизи, занаятчии, превозвачи. Повечето ще си отидат без звук, просто няма да се разсънят от изкуствената кома. И у нас, и в цяла Източна Европа ще има банкрути, само че в Стара Европа вълната ще е същинско цунами, тъй като там закрепените разноски са неведнъж по-високи, компаниите са затънали в доста по-сериозни задължения. От банкрутите
ще се освободят големи пространства
за бизнес в на практика всички европейски страни, само че най-много в Западна Европа. Може и да е егоистично, само че това е голям късмет освен за българските компании, само че и за стотиците хиляди нашенци, които си вадят хляба като наемници в богатия Запад. Членството ни в Европейския съюз е скъпо преимущество за предприемчивите българи незабавно да навлязат в тези опразнени територии след изключването. Както стана точно на вихъра на болестта и на инат на цялата изолираност и подлите номера (тип пакета " Мобилност “), Западът стремително провежда чартъри за български и румънски черноработници да обгрижат аспержите и прочие пролетни култури. Освободиха ги даже от карантина, т.е. мефистофелски одобриха, че ще се смятат изолирани, до момента в който работят на полето. И положителната вест: тази година надниците са близо двойни от миналогодишните, тъй като мъчно се цанят юнаци за работа на полето, до момента в който светът е скован от боязън. Същата работа е с водачите от Източна Европа, които трябваше да се очистят от западните автомагистрали. Познайте кой кара камионите, които към момента се движат? Но за бизнесмени от Изток е още рано да стъпят в Запада:
опциите ще се отворят следващата година,
в този момент страните ще вършат всичко допустимо да поддържат живи колкото могат повече бизнеси: ще дават заеми и дотации, ще разсрочват заеми и налози, даже на тези, които изискат неплатежоспособност, ще се прави дълго и трудно изкуствено дишане. Но какъв брой дълго ще устоят кредиторите да заплащат сметките на банкрутирали компании? И ще стартират да търсят излаз. Догодина по това време ще се търсят със свещ нови притежатели на дребни бизнеси, на кръчми, хотели, пекарни, автосервизи. Ще има потребност от хора, които да оказват услугите, да заемат пространствата, които рецесията към този момент опразва. Който го може, да мисли.
европейската политика е цялостен неуспех
и този път магията на грандиозните обещания няма да мине. Дори в най-добре проведените страни, дори в страната образец – Германия, обещаната помощ, първо, се бави; второ, незадоволителна е да държи живи изключените компании и трето – достъпът до финансиране се оказа селективен: за едни избавление има, за други не. Богатите западни страни в действителност изсипаха златен дъжд от трилиони евро, само че за сметка на многомилиардни дажби за огромни корпорации, считани къде с право, къде илюзорно, за ядро на националната стопанска система. Но помощите и заемите за редовите дребни и междинни компании забуксуваха, започнаха да гърмят свадите със злоупотреби, което наложи да се задействат бюрократични процедури и филтри. Това значи, че помощта за оцеляване ще доближи нуждаещите се компании за няколко месеца, а до тогава огромна част от тях ще са окончателно банкрутирали. Сп. „ Економист “ преди малко разгласява безпределно забавни данни за Съединени американски щати, които потвърждават, че
вярата потъва в обезсърчение
с всеки минал ден. Накратко: в месеца на изключването, през март, 70% от компаниите са били сигурни, че ще могат да преживеят изключването. В края на март вярата крепи едвам 50% от тях. И това в страната, където помощите за дребния и междинния бизнес бяха в действителност великодушни и бързи. А в Европа? Оптимистичната догадка е, че ще е задоволително да бъде дадена заповед за анулиране на изключването и единствено за тримесечие компаниите ще възстановят 60-70% от бизнеса си. Може, само че не всички. Пропуснатото ползване не може да бъде обезщетено. Ако три месеца (1/4 година) са били затворени заведенията за хранене, нима през идващите месеци клиентите ще стартират да поръчват по пица и четвърт, с цел да се възвърне оборотът на кръчмарите? Колко по-често ще се повреждат колите, откакто са били изключени от придвижване? Затова още преди да завърши изключването,
банкрутите към този момент ескалират,
въпреки че се чуват и разискват единствено огромните имена. Фалират вериги заведения за хранене, снабдители на авточасти, ще последват хотели, автосервизи, занаятчии, превозвачи. Повечето ще си отидат без звук, просто няма да се разсънят от изкуствената кома. И у нас, и в цяла Източна Европа ще има банкрути, само че в Стара Европа вълната ще е същинско цунами, тъй като там закрепените разноски са неведнъж по-високи, компаниите са затънали в доста по-сериозни задължения. От банкрутите
ще се освободят големи пространства
за бизнес в на практика всички европейски страни, само че най-много в Западна Европа. Може и да е егоистично, само че това е голям късмет освен за българските компании, само че и за стотиците хиляди нашенци, които си вадят хляба като наемници в богатия Запад. Членството ни в Европейския съюз е скъпо преимущество за предприемчивите българи незабавно да навлязат в тези опразнени територии след изключването. Както стана точно на вихъра на болестта и на инат на цялата изолираност и подлите номера (тип пакета " Мобилност “), Западът стремително провежда чартъри за български и румънски черноработници да обгрижат аспержите и прочие пролетни култури. Освободиха ги даже от карантина, т.е. мефистофелски одобриха, че ще се смятат изолирани, до момента в който работят на полето. И положителната вест: тази година надниците са близо двойни от миналогодишните, тъй като мъчно се цанят юнаци за работа на полето, до момента в който светът е скован от боязън. Същата работа е с водачите от Източна Европа, които трябваше да се очистят от западните автомагистрали. Познайте кой кара камионите, които към момента се движат? Но за бизнесмени от Изток е още рано да стъпят в Запада:
опциите ще се отворят следващата година,
в този момент страните ще вършат всичко допустимо да поддържат живи колкото могат повече бизнеси: ще дават заеми и дотации, ще разсрочват заеми и налози, даже на тези, които изискат неплатежоспособност, ще се прави дълго и трудно изкуствено дишане. Но какъв брой дълго ще устоят кредиторите да заплащат сметките на банкрутирали компании? И ще стартират да търсят излаз. Догодина по това време ще се търсят със свещ нови притежатели на дребни бизнеси, на кръчми, хотели, пекарни, автосервизи. Ще има потребност от хора, които да оказват услугите, да заемат пространствата, които рецесията към този момент опразва. Който го може, да мисли.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ