Чехия няма да издава визи на бягащите от мобилизация руснаци. Финландия и Германия склонни да ги приемат
Европа няма обединен отговор към този момент на неочаквания нов миграционен напън по границите ѝ след указа на Путин за частична готовност в Русия. Още в първите часове след оповестената готовност стотици хиляди руснаци се втурнаха да напущат страната по суша и въздух. По сухопътните граници със прилежащите страни се образуваха километрични опашки от коли, а билетите за полети до страни с безвизов режим свършиха.
Различни реакции и подходи има на този стадий от обособените страни към напора от руснаци, бягащи от призовките за готовност.
Чехия разгласи, че няма да издава филантропични визи на съветските жители, бягащи от заповедите за активизиране, съобщи в четвъртък външният министър Ян Липавски.
" Разбирам, че руснаците бягат от все по-отчаяните решения на Путин. Но тези, които се кандидатират, тъй като не желаят да извършват обвързване, наложено от личното им държавно управление, не дават отговор на критериите за филантропична виза ", разяснява пред Ройтерс външният министър на страната Ян Липавски.
Две други страни обаче са подготвени да одобряват руснаци, които не желаят да идат на фронта. Германия към този момент разгласи, че ще им дава леговище.
Финландската гранична полиция също даде знак, че ще разреши на съветски жители, бягащи от военната работа, да аплайват за леговище, стига управляващите да не са на друго мнение. Молбите им ще бъдат обработени, написа Euobserver, базирайки се на представител на Финландската гранична защита.
Финландия споделя 1300 км сухопътна граница с Русия и има към 11 публични гранични пропускателни пункта. Сред най-натоварените е пункт Vaalimaa.
Ден откакто съветският президент Путин разгласи частична готовност над 4800 съветски жители пресякоха финландската сухопътна граница. За съпоставяне на същия ден седмица по-рано в страната са влезнали 3100 руснаци. Увеличението не е трагично, настояват граничните управляващи.
По-рано тази година Финландия разгласи проекти за издигане на гранична ограда с Русия, само че окончателното решение, както и бюджета на оборудването, би трябвало да бъдат гласувани от Народното събрание.
В началото на седмицата Естония, Латвия, Литва и Полша не разрешиха съветски жители с краткосрочна шенгенска виза да минават границите им. Решението влезе в действие от понеделник, 19 септември. Забраната обаче има и някои изключения, прецизира The Baltic Times.
Влизането по изключение в четирите страни е позволено по филантропични аргументи и за дисиденти. Транзитът без закъснение е позволен и за хора, които би трябвало да пътуват през Естония, Литва, Латвия и Полша, с цел да стигнат до страната си на престояване.
В същото време Латвия и Естония са безапелационни, че няма да одобряват руснаци, бягащи от готовност, макар че и двете страни са подписали Конвенцията на Организация на обединените нации за бежанците от 1951 година, която гласи, че хората не могат да бъдат връщани в страна, където са изправени пред съществени закани за живота или свободата си.
Литва наподобява по-отворена към претендентите за леговище от Русия, отбелязвайки, че ще се занимава с всяка молба самостоятелно. Но страната неотдавна приключи 550 км, висока четири метра ограда от бодлива тел, по общата си сухопътна граница с Беларус, до момента в който Полша издигна гранична стена с дължина 186 километра.
Европейска комисия към този момент поддържа позицията, че правото на леговище остава, само че че проблемите със сигурността изискват страните от Европейски Съюз да възприемат „ метод за всеки обособен случай “.
„ Когато става въпрос за хора, които влизат в Европейски Съюз и желаят интернационална протекция, това би трябвало да бъде обезпечено “, акцентира Ерик Мамер, основният представител на Европейски Съюз, пред кореспонденти в Брюксел. Според него е нужна обща позиция на равнище Европейски Съюз по въпроса, поради геополитическия подтекст и обвързваните с него въпроси на сигурността.
Европейски Съюз към този момент ограничи настояванията за визи за съветски жители, като към по-рано този месец малко под един милион притежаваха годни визи за Шенгенското пространство. Що се отнася до тези, които търсят леговище в Европейски Съюз, представителят на миграцията на Европейска комисия Анитта Хипер повтори казаното от Мамер.Тя подсети, че главните права и цялото настоящо законодателство за процедурите за леговище по външните граници би трябвало да се съблюдават от държавите-членки, само че също по този начин акцентира, че поради войната „ държавите-членки ще ги преглеждат за всеки обособен случай “.
Различни реакции и подходи има на този стадий от обособените страни към напора от руснаци, бягащи от призовките за готовност.
Чехия разгласи, че няма да издава филантропични визи на съветските жители, бягащи от заповедите за активизиране, съобщи в четвъртък външният министър Ян Липавски.
" Разбирам, че руснаците бягат от все по-отчаяните решения на Путин. Но тези, които се кандидатират, тъй като не желаят да извършват обвързване, наложено от личното им държавно управление, не дават отговор на критериите за филантропична виза ", разяснява пред Ройтерс външният министър на страната Ян Липавски.
Две други страни обаче са подготвени да одобряват руснаци, които не желаят да идат на фронта. Германия към този момент разгласи, че ще им дава леговище.
Финландската гранична полиция също даде знак, че ще разреши на съветски жители, бягащи от военната работа, да аплайват за леговище, стига управляващите да не са на друго мнение. Молбите им ще бъдат обработени, написа Euobserver, базирайки се на представител на Финландската гранична защита.
Финландия споделя 1300 км сухопътна граница с Русия и има към 11 публични гранични пропускателни пункта. Сред най-натоварените е пункт Vaalimaa.
Ден откакто съветският президент Путин разгласи частична готовност над 4800 съветски жители пресякоха финландската сухопътна граница. За съпоставяне на същия ден седмица по-рано в страната са влезнали 3100 руснаци. Увеличението не е трагично, настояват граничните управляващи.
По-рано тази година Финландия разгласи проекти за издигане на гранична ограда с Русия, само че окончателното решение, както и бюджета на оборудването, би трябвало да бъдат гласувани от Народното събрание.
В началото на седмицата Естония, Латвия, Литва и Полша не разрешиха съветски жители с краткосрочна шенгенска виза да минават границите им. Решението влезе в действие от понеделник, 19 септември. Забраната обаче има и някои изключения, прецизира The Baltic Times.
Влизането по изключение в четирите страни е позволено по филантропични аргументи и за дисиденти. Транзитът без закъснение е позволен и за хора, които би трябвало да пътуват през Естония, Литва, Латвия и Полша, с цел да стигнат до страната си на престояване.
В същото време Латвия и Естония са безапелационни, че няма да одобряват руснаци, бягащи от готовност, макар че и двете страни са подписали Конвенцията на Организация на обединените нации за бежанците от 1951 година, която гласи, че хората не могат да бъдат връщани в страна, където са изправени пред съществени закани за живота или свободата си.
Литва наподобява по-отворена към претендентите за леговище от Русия, отбелязвайки, че ще се занимава с всяка молба самостоятелно. Но страната неотдавна приключи 550 км, висока четири метра ограда от бодлива тел, по общата си сухопътна граница с Беларус, до момента в който Полша издигна гранична стена с дължина 186 километра.
Европейска комисия към този момент поддържа позицията, че правото на леговище остава, само че че проблемите със сигурността изискват страните от Европейски Съюз да възприемат „ метод за всеки обособен случай “.
„ Когато става въпрос за хора, които влизат в Европейски Съюз и желаят интернационална протекция, това би трябвало да бъде обезпечено “, акцентира Ерик Мамер, основният представител на Европейски Съюз, пред кореспонденти в Брюксел. Според него е нужна обща позиция на равнище Европейски Съюз по въпроса, поради геополитическия подтекст и обвързваните с него въпроси на сигурността.
Европейски Съюз към този момент ограничи настояванията за визи за съветски жители, като към по-рано този месец малко под един милион притежаваха годни визи за Шенгенското пространство. Що се отнася до тези, които търсят леговище в Европейски Съюз, представителят на миграцията на Европейска комисия Анитта Хипер повтори казаното от Мамер.Тя подсети, че главните права и цялото настоящо законодателство за процедурите за леговище по външните граници би трябвало да се съблюдават от държавите-членки, само че също по този начин акцентира, че поради войната „ държавите-членки ще ги преглеждат за всеки обособен случай “.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ