Евроизборите: Нов баланс или разбалансиране
Евроизборите 2019 се оказват най-куриозните - наподобяват на пъзел, съединен неправилно. Големите губещи остават водачи, а огромните спечелили не стават водачи. Освен това на този избор бе записана най-високата изборна интензивност, откогато се организират избори за Европарламент - 51,5 на 100. Само че този позитивен самичък по себе си факт докара до още по-голямо накъсване на Европа. По-високата интензивност отиде при тези, които въпреки всичко не изкачиха политическия Олимп, а и са на противоположни полюси - либералите, десните популисти и " Зелените ". Тоест тя отиде за " политическото разпарчетосване ", а не за консолидация, за повече единодушие, а не единодушие, за по-мъчително, а не по-безболезнено взимане на решения.
Всъщност огромният въпрос след този избор е до какво докара той - до разбалансиране или нов баланс в Европа? Еднозначен отговор към този момент няма, най-вероятно той ще се оформи след месеци, в хода на самия политически развой.
Новият баланс демонстрира, че евроелекторатът все по-малко има вяра на досегашните любимци, въпреки те да остават водачи. Най-ощетена е Европейската национална партия (ЕНП), която губи цели 44 мандата и ще може да разчита на 180 мандата. Резултатът наподобява на углавен избор против ЕНП. Сходно е ситуацията и с втората политическа мощ - Партията на европейските социалисти (ПЕС), която губи 38 места и ще има 148 мандата. Така водачите ще имат общо 332 мандата и губят досегашното си болшинство от 401, което им позволяваше да командват парада както в Европарламента, по този начин и ненапълно на политическата сцена в Европа. Сегашният " углавен резултат " е много под 376-те мандата, нужни за одобряването на новия ръководител на Еврокомисията.
На първо място измежду спечелилите, които обаче няма да изместят водачите, са тъкмо техните съперници - десните популисти и евроскептиците. Фракцията " Европа на нациите и свободата ", в която влиза Марин льо Пен, е с най-голям брой нови мандати - 22. Сега тя ще има 59 евродепутати. Избирателят даде 16 повече мандата и на " Европа за независимост и директна народна власт ", в която взе участие Партията " Брекзит " на Найджъл Фарадж и " Алтернатива за Германия ". Тази пък групировка ще има 57 мандата. А сумарният брой на двете сили ги прави третия по мощ политически блок в Европарламента - 116 мандата. Партията на Марин льо Пен към този момент прикани за образуването точно на подобен блок.
Парламентарната група " Алианс на либералите и демократите " (АЛДЕ) усили броя на своите мандати с 11 до 79 депутати и ще има повече места от двете обединения на популистите поотделно. А в случай че към тях се прибавят и депутатите от партията на френския президент Еманюел Макрон " Република, напред ", то либералите могат да разчитат на 107 места. С този индикатор обаче те не могат да задминат директния си противник и ще останат четвъртата мощ в Европарламента.
С 18 нови депутата до общо 70 ускорява наличието си групата на " Зелените " - Европейски свободен алианс. Този триумф е сигнал към Брюксел, че би трябвало да вкара проблемите на климата в челната тройка цели, наедно с облагите на корпорации/банки и обществената правдивост.
Очертаващото се трето място за популистите допуска разнобой. Те са твърдо решени да трансформират " разпоредбите на играта " в Евросъюза - да засилят ролята на националните държавни управления и орежат несъразмерните компетенции на Брюксел, да отслабят диктата на Европарламента и на Европейската централна банка, да се постави завършек на демократичната политика на Европейски Съюз във връзка с мигрантите, ЛГБТ и други малцинства, да отстояват християнската същина на Европа и обичайното семейство.
На първо време разнобоят ще се почувства в избирането на нов ръководител на Еврокомисията.
Най-вероятно множеството парламентарни фракции като ЕНП, ПЕС, АЛДЕ (eвентуално и " Зелените " ) ще се обединят против популистите. Техният общ брой ще им обезпечи болшинство. Това ще е нов баланс в Европарламента.
Но в случай че разликите сред тях надделеят, ще имаме разбалансиране на Европа.
Всъщност огромният въпрос след този избор е до какво докара той - до разбалансиране или нов баланс в Европа? Еднозначен отговор към този момент няма, най-вероятно той ще се оформи след месеци, в хода на самия политически развой.
Новият баланс демонстрира, че евроелекторатът все по-малко има вяра на досегашните любимци, въпреки те да остават водачи. Най-ощетена е Европейската национална партия (ЕНП), която губи цели 44 мандата и ще може да разчита на 180 мандата. Резултатът наподобява на углавен избор против ЕНП. Сходно е ситуацията и с втората политическа мощ - Партията на европейските социалисти (ПЕС), която губи 38 места и ще има 148 мандата. Така водачите ще имат общо 332 мандата и губят досегашното си болшинство от 401, което им позволяваше да командват парада както в Европарламента, по този начин и ненапълно на политическата сцена в Европа. Сегашният " углавен резултат " е много под 376-те мандата, нужни за одобряването на новия ръководител на Еврокомисията.
На първо място измежду спечелилите, които обаче няма да изместят водачите, са тъкмо техните съперници - десните популисти и евроскептиците. Фракцията " Европа на нациите и свободата ", в която влиза Марин льо Пен, е с най-голям брой нови мандати - 22. Сега тя ще има 59 евродепутати. Избирателят даде 16 повече мандата и на " Европа за независимост и директна народна власт ", в която взе участие Партията " Брекзит " на Найджъл Фарадж и " Алтернатива за Германия ". Тази пък групировка ще има 57 мандата. А сумарният брой на двете сили ги прави третия по мощ политически блок в Европарламента - 116 мандата. Партията на Марин льо Пен към този момент прикани за образуването точно на подобен блок.
Парламентарната група " Алианс на либералите и демократите " (АЛДЕ) усили броя на своите мандати с 11 до 79 депутати и ще има повече места от двете обединения на популистите поотделно. А в случай че към тях се прибавят и депутатите от партията на френския президент Еманюел Макрон " Република, напред ", то либералите могат да разчитат на 107 места. С този индикатор обаче те не могат да задминат директния си противник и ще останат четвъртата мощ в Европарламента.
С 18 нови депутата до общо 70 ускорява наличието си групата на " Зелените " - Европейски свободен алианс. Този триумф е сигнал към Брюксел, че би трябвало да вкара проблемите на климата в челната тройка цели, наедно с облагите на корпорации/банки и обществената правдивост.
Очертаващото се трето място за популистите допуска разнобой. Те са твърдо решени да трансформират " разпоредбите на играта " в Евросъюза - да засилят ролята на националните държавни управления и орежат несъразмерните компетенции на Брюксел, да отслабят диктата на Европарламента и на Европейската централна банка, да се постави завършек на демократичната политика на Европейски Съюз във връзка с мигрантите, ЛГБТ и други малцинства, да отстояват християнската същина на Европа и обичайното семейство.
На първо време разнобоят ще се почувства в избирането на нов ръководител на Еврокомисията.
Най-вероятно множеството парламентарни фракции като ЕНП, ПЕС, АЛДЕ (eвентуално и " Зелените " ) ще се обединят против популистите. Техният общ брой ще им обезпечи болшинство. Това ще е нов баланс в Европарламента.
Но в случай че разликите сред тях надделеят, ще имаме разбалансиране на Европа.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ