Радан Кънев изброи факти по кризата със зърнопроизводителите, отвъд обиди, заклинания и фалшиви новини
Евродепутатът Радан Кънев Радан Кънев е роден на 30 септември 1975 година в гр. София. Завършва столичната френска гимназия и разяснява в профила си във Facebook идните митинги на зърнопроизводителите.
Факти по рецесията със зърнопроизводителите, оттатък обиди, заклинания и подправени вести:
1. Въпросът се свежда само до слънчогледа. Останалите зърнени култури са експортни, търгуват се на международни борсови цени и вносът от Украйна е нищожен, без отношение към цената, на която българските производители изнасят или продават у нас.
2. Няма никакви данни житото от Украйна да е рисково или неприемливо за импорт. Проверките на българските управляващи демонстрират противоположното. А и количествата са незначителни.
3. Слънчогледът у нас е стока, която се създава в обилни количества, само че и доста се внася - обичайно от най-големия международен производител - Украйна. И се внася доста преди войната.
4. България има доста забележителна маслопреработвателна индустрия - олио, биодизел, индустриални масла. Нейният интерес е на пазара да има оптималната конкуренция и ниски цени. Това е и ползата на битовите консуматори на олио - само че олиото на българския пазар е доста, доста дребен дял от общата продукция на преработвателите ни. Те работят най-вече за експорт, най-вече за пазарите на Европейски Съюз.
5. Интересът на зърнопроизводителите и преработвателите е противопоставен. Производителите желаят - естествено - високи цени и усложнен импорт.
6. Доколкото слънчогледът е също борсова стока с интернационалните цени, българските преработватели намират метод да се доставят, в случай че цените на българските производители са прекомерно високи. Естествено, всеки недостиг подвига цените на продукцията, цените на дребно у нас и понижава износа.
Накратко това звучи напълно просто - един натурален спор на стопански ползи, в който ползата на зърнопроизводителите не съответствува с публичния. Има обаче значителен подробност - украинските производители не са длъжни да съблюдават всички екологични условия в Европейски Съюз. Затова и в спокойно време стоката им се обмитява на влизане в Европа. Тук държавното управление ни и Европейска комисия са длъжни да обезпечат баланс. Това е частично реализирано с спомагателни помощи и краткотрайна анулация на някои екологични условия, показва той.
Това е много тесният терен за договаряния. Всичко друго са откровени неистини, агитация и политически рекет, приключва евродепутатът.
Факти по рецесията със зърнопроизводителите, оттатък обиди, заклинания и подправени вести:
1. Въпросът се свежда само до слънчогледа. Останалите зърнени култури са експортни, търгуват се на международни борсови цени и вносът от Украйна е нищожен, без отношение към цената, на която българските производители изнасят или продават у нас.
2. Няма никакви данни житото от Украйна да е рисково или неприемливо за импорт. Проверките на българските управляващи демонстрират противоположното. А и количествата са незначителни.
3. Слънчогледът у нас е стока, която се създава в обилни количества, само че и доста се внася - обичайно от най-големия международен производител - Украйна. И се внася доста преди войната.
4. България има доста забележителна маслопреработвателна индустрия - олио, биодизел, индустриални масла. Нейният интерес е на пазара да има оптималната конкуренция и ниски цени. Това е и ползата на битовите консуматори на олио - само че олиото на българския пазар е доста, доста дребен дял от общата продукция на преработвателите ни. Те работят най-вече за експорт, най-вече за пазарите на Европейски Съюз.
5. Интересът на зърнопроизводителите и преработвателите е противопоставен. Производителите желаят - естествено - високи цени и усложнен импорт.
6. Доколкото слънчогледът е също борсова стока с интернационалните цени, българските преработватели намират метод да се доставят, в случай че цените на българските производители са прекомерно високи. Естествено, всеки недостиг подвига цените на продукцията, цените на дребно у нас и понижава износа.
Накратко това звучи напълно просто - един натурален спор на стопански ползи, в който ползата на зърнопроизводителите не съответствува с публичния. Има обаче значителен подробност - украинските производители не са длъжни да съблюдават всички екологични условия в Европейски Съюз. Затова и в спокойно време стоката им се обмитява на влизане в Европа. Тук държавното управление ни и Европейска комисия са длъжни да обезпечат баланс. Това е частично реализирано с спомагателни помощи и краткотрайна анулация на някои екологични условия, показва той.
Това е много тесният терен за договаряния. Всичко друго са откровени неистини, агитация и политически рекет, приключва евродепутатът.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ