ВМРО предлага в София да има улица и паметник на US президента Уилсън
Евродепутатът и заместник-председател на Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки и ръководителят на групата „ Патриоти за София “ Карлос Контрера внесоха предложение до Столичния общински съвет в София да се именува улица на 28-ия президент на Съединени американски щати Томас Удроу Уилсън.
Патриотите от Вътрешна македонска революционна организация в писмото си показват, че президентът Уилсън е другар на България и дават образец, че точно той е индивидът, дал безапелационен отпор на желанието на Антаната за окупация и делене на страната ни.
При мирните договаряния през 1919 година Уилсън отстоява тезата за оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни лимити и осуетява проекта за ликвидирането на България като страна и разделянето на три региона, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния, стартиран в Ньой.
Вижте в текста на предлагането на Джамбазки и Контрера повече за претекстовете в София да има улица и монумент на 28-ия американски президент Удроу Уилсън:
През 2019 година следва отбелязване на стогодишнината от края на Първата международна война. Президентът Уилсън е един от историческа персона от първото десетилетие на XX в., която е неразривно обвързвана и с българската история от този интервал. Президентският му мандат, който съответствува с интервал, кондензиран с голям брой преломни моменти и сложни решения, които държавниците в света би трябвало да вземат, а точно Първата международна война и произхождащите от нейния край последици, касаещи ориста и на Европа, а и на България, несъмнено.
Томас Удроу Уилсън е бележита персона за международната история. Освен президент той е бил и лекар по история и политически науки, човек, предан на академичната специалност. След края на войната подема начинания, които са с общочовешко значение за запазване на мира и за основаване на организация, в която да се вземат решение бъдещите неразбирателства сред народите за попречване на нов международен спор, който е гибелен за човечеството. След произнесената на 8 януари 1918 година тирада за известните „ Четиринадесет точки на Уилсън”, той отваря вратите за основаването на организация, която до ден сегашен се бори за международен човешки мир, а точно Организация на обединените нации, тогава наречена Общество на народите. С това си деяние той записва името си в международната история като един от борците, за които решаването на спорове на интернационалната сцена би трябвало да се извърша по пътя на дипломацията чрез медиацията на организации, които сплотяват страните по света, а не посредством военни спорове, които се трансформират в геноцид за човечеството.
Причината, съгласно която считаме, че Удроу Уилсън заслужава признанието улица на територията на Столична община да бъде кръстена на него, е освен заради горепосочените, подети от него начинания, които са международно значими. За нас българите от извънредно значение е фактът, че неговите позиции и дейности по време на договарянията след Първата международна война основават причина той да бъде назван в историографията като „ непредвиден другар на България”.
Въпреки че България се явява съперник на Антантата, към която е страна и Съединени американски щати, президентът Уилсън се застъпва за българския народ. Неговите съдружници от войната по време на договарянията стартират да изявяват териториални искания към изгубилата българска страна и декларират стремежите си за поделянето на три елементи. Желанието на Антантата е да ликвидира България като независима страна като подчинят територията на Гърция, Сърбия и Румъния и разпокъсат народа в три обособени страни. В избран интервал е стартирана и концепцията за окупация на България от военни сили на Антантата. Тези хрумвания срещат безапелационния отпор на президента Уилсън и на водената от него делегация.
Прокламираните от него правила за самоопределяне на нациите и дейната му дипломатическа роля по договарянията, уреждащи междудържавните връзки след Първата международна война, са един от факторите, които пресичат опитите България да бъде окупирана и териториите - поделени сред прилежащите страни. Благодарение на твърдостта и умелите дейности на държавника Уилсън, които доближават до крайности (заплаха за овакантяване на договарянията от страна на САЩ), той съумява да резервира целостта и независимото битие на вековната ни страна.
Водени от гореизложените претекстове, считаме, че Удроу Уилсън е заслужил достойнството на територията на Столична община да бъде именувана улица, както и да бъде построен монумент в негова чест, защото с помощта на твърдите си дейности по време на Ньойските договаряния е запазил суверенитета и териториалната целокупност на България и е предотвратил събития, които биха били национална злополука.
Предлагаме с оглед честванията на 100 години от края на Първата международна война дейностите от страна на Столична община да стартират в този момент, с цел да бъдат съчетани и с подготовката и организацията на българската страна за отбелязване на кръглата годишнина от края на войната.
Патриотите от Вътрешна македонска революционна организация в писмото си показват, че президентът Уилсън е другар на България и дават образец, че точно той е индивидът, дал безапелационен отпор на желанието на Антаната за окупация и делене на страната ни.
При мирните договаряния през 1919 година Уилсън отстоява тезата за оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни лимити и осуетява проекта за ликвидирането на България като страна и разделянето на три региона, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния, стартиран в Ньой.
Вижте в текста на предлагането на Джамбазки и Контрера повече за претекстовете в София да има улица и монумент на 28-ия американски президент Удроу Уилсън:
През 2019 година следва отбелязване на стогодишнината от края на Първата международна война. Президентът Уилсън е един от историческа персона от първото десетилетие на XX в., която е неразривно обвързвана и с българската история от този интервал. Президентският му мандат, който съответствува с интервал, кондензиран с голям брой преломни моменти и сложни решения, които държавниците в света би трябвало да вземат, а точно Първата международна война и произхождащите от нейния край последици, касаещи ориста и на Европа, а и на България, несъмнено.
Томас Удроу Уилсън е бележита персона за международната история. Освен президент той е бил и лекар по история и политически науки, човек, предан на академичната специалност. След края на войната подема начинания, които са с общочовешко значение за запазване на мира и за основаване на организация, в която да се вземат решение бъдещите неразбирателства сред народите за попречване на нов международен спор, който е гибелен за човечеството. След произнесената на 8 януари 1918 година тирада за известните „ Четиринадесет точки на Уилсън”, той отваря вратите за основаването на организация, която до ден сегашен се бори за международен човешки мир, а точно Организация на обединените нации, тогава наречена Общество на народите. С това си деяние той записва името си в международната история като един от борците, за които решаването на спорове на интернационалната сцена би трябвало да се извърша по пътя на дипломацията чрез медиацията на организации, които сплотяват страните по света, а не посредством военни спорове, които се трансформират в геноцид за човечеството.
Причината, съгласно която считаме, че Удроу Уилсън заслужава признанието улица на територията на Столична община да бъде кръстена на него, е освен заради горепосочените, подети от него начинания, които са международно значими. За нас българите от извънредно значение е фактът, че неговите позиции и дейности по време на договарянията след Първата международна война основават причина той да бъде назван в историографията като „ непредвиден другар на България”.
Въпреки че България се явява съперник на Антантата, към която е страна и Съединени американски щати, президентът Уилсън се застъпва за българския народ. Неговите съдружници от войната по време на договарянията стартират да изявяват териториални искания към изгубилата българска страна и декларират стремежите си за поделянето на три елементи. Желанието на Антантата е да ликвидира България като независима страна като подчинят територията на Гърция, Сърбия и Румъния и разпокъсат народа в три обособени страни. В избран интервал е стартирана и концепцията за окупация на България от военни сили на Антантата. Тези хрумвания срещат безапелационния отпор на президента Уилсън и на водената от него делегация.
Прокламираните от него правила за самоопределяне на нациите и дейната му дипломатическа роля по договарянията, уреждащи междудържавните връзки след Първата международна война, са един от факторите, които пресичат опитите България да бъде окупирана и териториите - поделени сред прилежащите страни. Благодарение на твърдостта и умелите дейности на държавника Уилсън, които доближават до крайности (заплаха за овакантяване на договарянията от страна на САЩ), той съумява да резервира целостта и независимото битие на вековната ни страна.
Водени от гореизложените претекстове, считаме, че Удроу Уилсън е заслужил достойнството на територията на Столична община да бъде именувана улица, както и да бъде построен монумент в негова чест, защото с помощта на твърдите си дейности по време на Ньойските договаряния е запазил суверенитета и териториалната целокупност на България и е предотвратил събития, които биха били национална злополука.
Предлагаме с оглед честванията на 100 години от края на Първата международна война дейностите от страна на Столична община да стартират в този момент, с цел да бъдат съчетани и с подготовката и организацията на българската страна за отбелязване на кръглата годишнина от края на войната.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ