Евгения Димитрова е родена в Плевен. Израснала е в семейство

Евгения Димитрова е родена в Плевен. Израснала е в семейство на лекари - от там идва любовта й към фармацията. През 2013 година приключва МК " Йорданка Филаретова ", компетентност асистент фармацевт. Работи 5 години по специалността си. Призванието си открива по-късно и през 2019 година приключва компетентност предучилищна и начална учебна педагогика в СУ " Св. Климент Охридски ". В момента учи магистратура - начална учебна педагогика към същия университет и работи в 93 Средно учебно заведение " Александър Теодоров-Балан "

" Всеки, който ни кара да мислим, съпреживяваме и откриваме нови неща, може да бъде нашият будител "

" Отделни хора се сливат в общественост към нещо, което постоянно е давало вяра на българина - любовта към знанието "

" Искам да оказвам помощ на другите да откриват себе си "

- Евгения, през днешния ден е Денят на националните будители. С какви усеща посрещаш този ден?

- Първи ноември постоянно ми носи възприятие на благодарност и признателност към българския преподавател. Този ден е празник. Отделните хора се сливат в общественост към нещо, което постоянно е давало вяра на българина - любовта към знанието.

- Ти си учителка. Защо избра тази специалност?

- Защото желая да оказвам помощ на другите да откриват себе си, да дисциплинирам креативност, да разпростра креативните си качества. С няколко думи - въодушевява ме всеки ден.

- Професия или предопределение е да си преподавател?

- Определено предопределение - има огромна доза себеотдаване. Чрез преподаването притежаваме опцията същински да променим света - с помощта на децата, които ще го основават на следващия ден. Да бъдеш преподавател е и една от най-хубавите школи за личностно и професионално развиване.

- Какво си работила преди този момент?

- Завърших и работих 5 години като асистент фармацевт, преди да стана начален преподавател. Обичам фармацията, само че тя не ми носи палитрата от усеща, които ми дава преподаването. Вдъхновение, детски усмивки, признателност. В учебно заведение душата ми е вкъщи си.

- Защо е мъчно да си преподавател? С какви провокации се сблъсква през днешния ден той?

- Защото учителят е една от главните фигури в живота на децата. Той би трябвало да дава образец, да образува светоглед, да е справедлив и почтен. Също по този начин да учи децата, че не би трябвало да се отхвърлят от фантазиите си, да знаят къде да търсят помощ и подпомагане. Често се сблъсква с недоумение, администрация, бумащина и липса на подпомагане от родителите.

- Имаш и семейство. Как се съвместява персонален и професионален живот, изключително в учителската специалност, която изисква цялостно себеотдаване?

- Да, имам страховит брачен партньор и наследник на 3 години. Много е мъчно и времеотнемащо, тъй като би трябвало да преподавам в учебно заведение, а вкъщи да дисциплинирам детето ни, да съм стопанка, слушател и майка. Справяме се дружно със брачна половинка ми, работим като един екип и си поделяме отговорностите.

- Често на учителя споделят " твоите деца ", имайки поради учениците. Така ли е в действителност?

- Да, те всички са мои деца. Прекарвам съвсем целия си ден с тях, а това не е единствено работен развой. До тях съм и знам по какъв начин и какво ги тревожи, по какъв начин да им оказа помощ, с цел да се усещат добре в учебно заведение. С децата сме едно огромно семейство.

- Какво искаш да възпиташ в своите възпитаници?

- Искам да възпитам в тях автономия, умеене за справяне с житейски обстановки, да бъдат будни, дейни жители на света. И най-важното - да бъдат щастливи с изборите си.

- Казват, че учителите са днешните будители. Чувстваш ли се такава?

- Будителите сме всички ние, които сме разкрили мястото си в света. Аз несъмнено съм щастлива с избора си.

- По-различни ли са децата през днешния ден, спрямо времето, когато ти си била ученичка?

- О, несъмнено! Много по-активни са, показват мнението си, знаят, не се тормозят или опасяват. В ерата на технологиите - рядко могат да бъдат сюрпризирани. И това е ужасно предизвикателство за мен.

- Нуждаем ли се през днешния ден от будители? Не избираме ли съня?

- Имаме потребност от будители всеки ден. Днес те са учителите, публичните фигури в областта на образованието и културата, деятелите на българщината в чужбина, публицистите, писателите и доста други. Важно е да ги има. Всички те ни оказват помощ да имаме сериозно мислене. Всеки, който ни кара да мислим, съпреживяваме и откриваме нови неща, може да бъде нашият будител. Но даже и да го открием, в никакъв случай не би трябвало да стопираме да търсим своята истина. Защото това значи да си " безсънен " в днешно време.

- Кои са полезностите, на които държиш?

- Любовта, добротата и фамилията.

- Какво правиш в свободното си време?

- Обичам разходките в парка, да карам колело, да пътувам със фамилията си.

- Любимата ти книга?

- Първата, която ми идва на разум, е поредицата за " Хари Потър " на Дж. К. Роулинг. Тя ми оказва помощ да запазя детското в себе си.

- А какво четеш сега?

- В момента чета с детето главно приказките за Франклин, а през свободното си време започнах " Клуб 5 сутринта " на Робин Шарма.

- Любимата ти мисъл?

- " Щастието е въпрос на избор "