Последната фаза на Прехода - и у нас, както в “братска Русия” военните поемат нещата с все по-твърда ръка…
Евгени Канев
Интересна промяна на персонажите за битка с евроатлантическото въздействие у нас следим след влизането в Европейски Съюз.
В първата част на Прехода,
тя бе ръководена непосредствено или индиректно от политици, отгледани от Министерство на вътрешните работи и със школа в Симеоново - стартирайки от Общонародния Комитет за отбрана на националните ползи (ОКЗНИ), дал път на два пъти президент и през днешния ден изтъкнат подмолен състезател - и стигайки своя разцвет с дълготраен министър председател и водач на една от най-големите български партии.
Точно същият президент обаче дава плацдарм на първия военачалник в политиката като вицепрезидент. Следват куп генерали-политици от авиацията, до момента в който и те се снабдят с президент. Общото сред всички е, че са обединени против въздействието на НАТО в интерес на Русия, макар че някои от тях дължат генералското си звание точно на НАТО.
Дали обаче тази трансформация е чист вътрешен ентусиазъм или изискване за влизане в политиката?
Да вземем гениалната концепция на новия партиен водач и някогашен военачалник за одобрение на депутатите от ръб с представители (кои?) на БПЦ, Българска академия на науките, синдикатите и …работодателите (които незнайно за какво са изпускани от медиите).
Ами
концепцията обаче не е напълно нова
Оказва се, че сходна концепция е въведена от Мусолини. В Народното събрание на Италия от 1928 г, 400 депутата са излъчени от 1,000 претенденти, номинирани от синдикатите, работодателите и цивилен организации. А по-късно Великият Съвет на Фашизма избирал 400 от тях.
Интересно съвпадане?
А какво да кажем и за един различен някогашен военачалник, който се втурва в политиката с разгласа за нездравословния Запад и братска дружба с Русия? Тук е единствено дребна детайлност, че същият дължи кариерата си на задачи на НАТО. По забавно е, че след дълги правосъдни каузи за злоупотреби в армията е оневинен. И както с доста други политици у нас, които след среща с прокуратурата внезапно сменят обществения си образ - и той се втурва в нея с антинатовски лозунги. Но щеш ли - в обществените материали по делото има информация за негова тъжба, че поради клеветите против него му е бил провален значим пост в… НАТО.
Та наподобява и у нас, както в “братска Русия” военните поемат нещата с все по-твърда ръка…
Последната фаза на Прехода, евентуално.
Интересна промяна на персонажите за битка с евроатлантическото въздействие у нас следим след влизането в Европейски Съюз.
В първата част на Прехода,
тя бе ръководена непосредствено или индиректно от политици, отгледани от Министерство на вътрешните работи и със школа в Симеоново - стартирайки от Общонародния Комитет за отбрана на националните ползи (ОКЗНИ), дал път на два пъти президент и през днешния ден изтъкнат подмолен състезател - и стигайки своя разцвет с дълготраен министър председател и водач на една от най-големите български партии.
Точно същият президент обаче дава плацдарм на първия военачалник в политиката като вицепрезидент. Следват куп генерали-политици от авиацията, до момента в който и те се снабдят с президент. Общото сред всички е, че са обединени против въздействието на НАТО в интерес на Русия, макар че някои от тях дължат генералското си звание точно на НАТО.
Дали обаче тази трансформация е чист вътрешен ентусиазъм или изискване за влизане в политиката?
Да вземем гениалната концепция на новия партиен водач и някогашен военачалник за одобрение на депутатите от ръб с представители (кои?) на БПЦ, Българска академия на науките, синдикатите и …работодателите (които незнайно за какво са изпускани от медиите).
Ами
концепцията обаче не е напълно нова
Оказва се, че сходна концепция е въведена от Мусолини. В Народното събрание на Италия от 1928 г, 400 депутата са излъчени от 1,000 претенденти, номинирани от синдикатите, работодателите и цивилен организации. А по-късно Великият Съвет на Фашизма избирал 400 от тях.
Интересно съвпадане?
А какво да кажем и за един различен някогашен военачалник, който се втурва в политиката с разгласа за нездравословния Запад и братска дружба с Русия? Тук е единствено дребна детайлност, че същият дължи кариерата си на задачи на НАТО. По забавно е, че след дълги правосъдни каузи за злоупотреби в армията е оневинен. И както с доста други политици у нас, които след среща с прокуратурата внезапно сменят обществения си образ - и той се втурва в нея с антинатовски лозунги. Но щеш ли - в обществените материали по делото има информация за негова тъжба, че поради клеветите против него му е бил провален значим пост в… НАТО.
Та наподобява и у нас, както в “братска Русия” военните поемат нещата с все по-твърда ръка…
Последната фаза на Прехода, евентуално.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ