Хауърд Хънт – агентът на ЦРУ, който знаеше всички тайни
Еверет Хауърд Хънт Джуниър е роден на 9 октовмри 1918 година и участва в съвсем всеки по-голям скандал на Централно разузнавателно управление на САЩ през последните 50 години. Ако историята търси същински разузнавач, тогава наложително би трябвало да потърси господин Хънт за информация. Не можете да откриете оркестриран прелом от американското държавно управление, без да употребявате Хауърд Хънт. Един от най-бляскавите сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ умира през 2007 година. С него умира и шансът за отговори на някои доста любопитни въпроси като: кой поръча Кенеди?
Един от най-хубавите сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ стартира своя дълъг път още през Втората Световна война като част от военноморския флот на Съединени американски щати. След като се образува Офисът на стратегическите услуги, Хънт започва своята шпионска кариера тъкмо там. По-късно от тази организация изплува Централно разузнавателно управление на САЩ, а след нея Хауърд ще бъде вербуван в персоналния състав на президента, който по това време е точно Ричард Никсън. Крахът на Хънт идва през 1974 година, когато признава, че е взел участие в Аферата Уотъргейт и по-късно лежи 3 години в затвор. Самият той припомня неведнъж, че в никакъв случай не е спирал да служи на страната си, въпреки и търсените услуги да са нарушавали всички вероятни кодекси, конвеции и права на индивида. Историята на Хауърд не завършва толкоз героично – умира в дома си, тресейки се от редица заболявания.
Има единствено един човек, който знае в действителност тайните на някогашния сътрудник и това е неговият наследник Сейнт Джон. Той също пази историята и рядко приказва по редица аргументи. Името на Хауърд Хънт се появява в листата със обвинените в най-различни кавги. Той потвърждава, че многообичаният Кенеди и неговата администрация стоят в основата на убийството на президента на Южен Виетнам, той основава досието на Тед Кенеди, той е един от мозъците, когато избран обект би трябвало да изчезне. Шпионинът знае прекалено много, само че за жал шансът му свършва с Уотъргейт напролет на 1972 година.
Името на Хънт най-вероятно ще изплува в отчетите за преврата в Гватемала през 1954 година. Тогава Централно разузнавателно управление на САЩ употребява най-различни стратегии, с цел да отхвърли демократично определеният президент Джакобо Арбенц, който приключва 10-годишната Гватемалска гражданска война. Демократът не е добре одобряван и доста скоро Централно разузнавателно управление на САЩ открива заместител – военният деспот Кастило Армас. Армас и още 480 индивида се приготвят за преврата, до момента в който се води тежка агитация за заличаване на всевъзможен армейски морал в Гватемала. Междувременно Съединени американски щати се старае да изолира напълно страната от всевъзможен интернационален взор. И откакто тогаващният президент – Айзенхауър прави всичко допустимо, с цел да призове армията, която на практика отхвърля всякакво стълкновение, тъй като не желае да се изправя против американци, Арбенц се пробва да въоръжи цивилното население, само че даже и то няма желание да се отбрани. Официалните претекстове на Централно разузнавателно управление на САЩ – наличието на засилващо се комунистическо въздействие. Много години по-късно същите ще се пробват да оправдаят информацията, само че без триумф. Едва през 1999 година ще има публично опрощение от Бил Клинтън. Някои нашествия успявали, други, като офанзивата в Залива на прасетата – не. Впрочем точно тогава Хънт се пенсионира за известно време. Историята там не е изненада за никого. След като Кастро съумява да вземе властта на 31 декември 1958 година, всички постоянни стопански връзки със Съединени американски щати са прекратени и стартира усилена търговия със Съветския съюз. За следващ път главорез е Дуайт Айзенхауър. С неговата благословия и много щатски долари стартира финансирането на Бригада 2506.
На 16 април 1961 година след серия бомбардировки над кубинските летища, бригадирите дебаркират на брега. Кенеди отхвърля да дава в допълнение въздушно прикритие, с цел да може възможната гражданска война най-малко да наподобява на вътрешно дело. Акцията за 13.1 милиона $ завършва единствено след три дни сражения, парите са предадени с благословията на Айзенхауър, а Кенеди просто наследява интервенцията. Неуспешният опит за прелом ускорява в допълнение водачеството на Кастро. Да не приказваме, че в един миг точно разследващото ръководство ще дава съществени суми за покушението на диктатора. Тази неточност е тежък удар по реномето на американския президент, само че по този начин или другояче след единствено още 2 години ще бъде погубен.
Като възмездие може да се сметне, че най-малко е съумял да обезврежда идния апокалипсис в лицето на ракетната рецесия от идната година. И тъкмо тук още веднъж идва едно известно име: Хауърд Хънт. Макар и някогашният сътрудник в никакъв случай да не проговоря за евентуалното си присъединяване, той знае цялата история за покушението. През 1975 година Сейнт Джон вижда татко си на афиш в телефонна бутка, дружно с още трима души – хипотетичните убийци на Кенеди. Макар и всичко това да е единствено агитация, Сейнт Джон споделя пред списание Rolling Stones, че тъкмо в това време, когато учебните заведения се разпускат, тъй като президентът е бил убит, той се прибира вкъщи и заварва единствено майка си. Баща му бил на служебно пътешестване в Далас. Самият той в действителност се пробва да си спомни по-подробно деня, тъй като тогава е единствено на 5 години, само че не си спомня татко му да е бил у дома. На 18 юни 1972 година Сейнт Джон спи в стаята си.
Снимка: By US Government – House Select Committee on Assassinations, Appendix to Hearings – Volume VI, Page 279 (1979) http://history-matters.com/archive/jfk/hsca/reportvols/vol6/html/HSCA_Vol6_0140a.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21895243
Баща му го буди късно през нощта и му декларира, че има потребност от помощ. Двамата полират до искра куфарчета с подслушвателна техника. Всеки подробност минава през силата на белината, двамата носят гумени ръкавици и след обстойна стерилизация, куфарите се озовават на дъното на близкия канал. На 19 юни, синът отива в банка Ригс, където го чака татко му. В панталоните си съумява да набута към 100 000 $ и по-късно би трябвало да закара парите в дома си. Никой не го наблюдава. Там следват други указания – заличаване на пишещата машина на татко му. Една от версиите за тази гибел е фактът, че Ричард Никсън отказвал да има всякаква връзка с участниците и в случай че той или представител на Белия дом заплати въпросните санкции и наказания, връзката ще бъде доказана.
Снимка: By U.S. Federal Government, National Transportation Safety Board. – United Air Lines, Inc., B-737, N9031U, Chicago-Midway Airport, Chicago, Illinois, December 8, 1972., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=41197380
Свободата се купувала с пари и надлежно Дороти Хънт се качва на самолета и лети за Чикаго, където се надява, че ще успее да внесе отплата за дейностите на брачна половинка си. Проблемът в Уотъргейт е, че единият от наетите сътрудници, познати още от интервенцията в Куба, имал написан телефонния номер на Хауърд, затова проверяващите доста бързо стигнала и до него. Следва затвор и доста неотговорени въпроси по тематиката. Сред тях е и Кевин Костнър, който играе основната роля във кино лентата на Оливър Стоун – JFK. Водят се договаряния, че информацията ще донесе близо 5 милиона $, само че сътрудникът отхвърля да приказва. След сериозен фамилен съвет се срещат за повторно, само че Костнър е подготвен да заплати единствено 100 $. Ценната информация въобще не се употребява във кино лентата, а и в никакъв случай не била издадена пред холивудския артист.
Хауърд по този начин или другояче написа огромна част от записките си, само че на парче хартия, преди да почине, оставя отговора за един от най-важните въпроси. В същото издание Сейнт Джон споделя, че измежду отговорниците за покушението е Линдън Джонсън – вицепрезидентът, който наследява стола на Кенеди. Според шпионския наследник, информацията е предадена на лист хартия без повече мнения, бащата рисува всичко това, вярвайки, че доста скоро ще почине и не желае тази загадка да изчезне с него. Точно това парче хартия липсва от записките му, а в годините по-късно от сина е поискано въпросното доказателство.
Списание „ Life “ прави обширно разглеждане и проучване и заключва, че информацията въобще не е безапелационна. Мнението на Хънт за случая е малко необичайно. Според него, Кенеди е имал доста врагове, само че постоянно е бил обичан от публиката, затова има и толкоз милиони теории за съдбовният случай. Хауърд Хънт умира през 2007 година с всички останали секрети, които по един или различен метод трансформират света. Неговата книга „ American Spy: My Secret History in the CIA, Watergate, and Beyond “ споделя доста истории, само че пропуща моменти с Кенеди, по една или друга причина са извадени от книгата, а истинските бележки, показани на Сейнт Джон са прибрани доста бързо.
