10-15% от работните места ще изчезнат до 2025 година
Ева Костова
Павлета Давидова
Има упования, че до 2025 година ще изчезнат сред 10 и 15% от всички работни места, съобщи зам.-председателят на обществената комисия в Народно събрание Георги Гьоков. Това съгласно него се дължи на напредъка на автоматизацията, поради която в предходни десетилетия към този момент са отпаднали сред 4 и 9 % от работните места. Гьоков бе измежду участниците на конференцията " Бъдещето на труда - бъдеще за трудещите се или бъдеще за капитала? ", проведена от фондациите " Фридрих Еберт " и " Солидарно общество ". В нея се включиха доста специалисти, политолози, неправителствени организации и синдикалисти.
" Много функции и длъжности в бъдеще ще бъдат такива, за които въобще не сме чували. Докато в Европа се мисли за обмисляне на ответни ограничения в отбрана на служащите и жителите като цяло, в България към момента сме надалеч от тези проблеми, които чукат и на нашата врата ", сигнализира социалистът. За страдание, за разлика от доста държавни управления в Европейски Съюз, актуалното ръководство на България даже не е почнало подготовка за отражението на новите индустриални връзки върху пазара на труда и приходите на работещите, съгласи се зам.-председателката на Българска социалистическа партия Деница Златева. Тя уточни, че съгласно някои анализатори възходящата автоматизация ще докара до значителен спад на търсенето на работна мощ, всеобща безработица, спад в приходите, задълбочаване на неравенствата и обществени разтърсвания. Някои прогнози плануват стесняване на заетостта в развитите стопански системи от Европа и Северна Америка с сред 30 и 45% до 2050 година, добави Златева.
За следващата година се чакат сред 700 и 825 хиляди незаети работни места поради липса на претенденти с цифрови и информационни умения. Затова младото потомство и в България би трябвало да е квалифицирано, с цел да е конкурентоспособно, сплотиха се участниците в конференцията.
България е измежду членките на Европейски Съюз, в които промишлеността дава относително по-висок дял от Брутният вътрешен продукт, по тази причина има потребност от съответни политики, свързани с четвъртата индустриална гражданска война и отражението й върху пазара на труда и приходите, считат Златева и Гьоков. Депутатът акцентира, че въвеждането на така наречен категоричен базов приход е един от методите за компенсиране на отпадналите от пазара на труда. Той напомни, че Европейска комисия към този момент разисква подобен отчет, само че специалистите не са на единно мнение за въвеждането му.
" Образованието и измененията в просветителната система са част от главните политики, върху които желаеме да наблегнем. Важна е инвестицията в човешки запаси - само че както във връзка с учащите, по този начин и на работещите, с цел да можем да имаме работна мощ, която в действителност е приспособена към измененията ", акцентира Иван Кръстев от " Солидарно общество ". Той настоя за ясна национална стратегическа идея в тази посока. Гьоков добави, че е нужна стратегическа визия и политика, с цел да посрещне България така наречен четвърта индустриална гражданска война.
Управителят на Национален осигурителен институт Ивайло Иванов акцентира на осигурителните и трудовите права на хората в изменящата се среда, в която изчезват обичайните работни места. Пенчо Хубчев от " Фридрих Еберт " съобщи, че сега по света съществуват 2300 цифрови платформи за наемане на работа. Наетите през тях постоянно нямат осигуровки, стандарти за работно време, за условия на труд, сигнализира той.
Павлета Давидова
Има упования, че до 2025 година ще изчезнат сред 10 и 15% от всички работни места, съобщи зам.-председателят на обществената комисия в Народно събрание Георги Гьоков. Това съгласно него се дължи на напредъка на автоматизацията, поради която в предходни десетилетия към този момент са отпаднали сред 4 и 9 % от работните места. Гьоков бе измежду участниците на конференцията " Бъдещето на труда - бъдеще за трудещите се или бъдеще за капитала? ", проведена от фондациите " Фридрих Еберт " и " Солидарно общество ". В нея се включиха доста специалисти, политолози, неправителствени организации и синдикалисти.
" Много функции и длъжности в бъдеще ще бъдат такива, за които въобще не сме чували. Докато в Европа се мисли за обмисляне на ответни ограничения в отбрана на служащите и жителите като цяло, в България към момента сме надалеч от тези проблеми, които чукат и на нашата врата ", сигнализира социалистът. За страдание, за разлика от доста държавни управления в Европейски Съюз, актуалното ръководство на България даже не е почнало подготовка за отражението на новите индустриални връзки върху пазара на труда и приходите на работещите, съгласи се зам.-председателката на Българска социалистическа партия Деница Златева. Тя уточни, че съгласно някои анализатори възходящата автоматизация ще докара до значителен спад на търсенето на работна мощ, всеобща безработица, спад в приходите, задълбочаване на неравенствата и обществени разтърсвания. Някои прогнози плануват стесняване на заетостта в развитите стопански системи от Европа и Северна Америка с сред 30 и 45% до 2050 година, добави Златева.
За следващата година се чакат сред 700 и 825 хиляди незаети работни места поради липса на претенденти с цифрови и информационни умения. Затова младото потомство и в България би трябвало да е квалифицирано, с цел да е конкурентоспособно, сплотиха се участниците в конференцията.
България е измежду членките на Европейски Съюз, в които промишлеността дава относително по-висок дял от Брутният вътрешен продукт, по тази причина има потребност от съответни политики, свързани с четвъртата индустриална гражданска война и отражението й върху пазара на труда и приходите, считат Златева и Гьоков. Депутатът акцентира, че въвеждането на така наречен категоричен базов приход е един от методите за компенсиране на отпадналите от пазара на труда. Той напомни, че Европейска комисия към този момент разисква подобен отчет, само че специалистите не са на единно мнение за въвеждането му.
" Образованието и измененията в просветителната система са част от главните политики, върху които желаеме да наблегнем. Важна е инвестицията в човешки запаси - само че както във връзка с учащите, по този начин и на работещите, с цел да можем да имаме работна мощ, която в действителност е приспособена към измененията ", акцентира Иван Кръстев от " Солидарно общество ". Той настоя за ясна национална стратегическа идея в тази посока. Гьоков добави, че е нужна стратегическа визия и политика, с цел да посрещне България така наречен четвърта индустриална гражданска война.
Управителят на Национален осигурителен институт Ивайло Иванов акцентира на осигурителните и трудовите права на хората в изменящата се среда, в която изчезват обичайните работни места. Пенчо Хубчев от " Фридрих Еберт " съобщи, че сега по света съществуват 2300 цифрови платформи за наемане на работа. Наетите през тях постоянно нямат осигуровки, стандарти за работно време, за условия на труд, сигнализира той.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ