Русенският митрополит: Русия няма право да затваря Руската църква
Ето позицията на Митрополит Наум
ЗА СТАТУТА НА ХРАМ „ Сухопътни войски. НИКОЛАЙ ” В СОФИЯ
Относно отправени към нас запитвания за статута на храм „ Св. Николай Мирликийски ” в София, прочут като „ Руската черква ”, бихме желали да споделим с публичната публика следната информация, с която разполагаме за този молитвен дом.
Храмът е издигнат с благословението на Св. Синод на Българската православна черква като легационна черква (1914 г.), намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. „ Раковски ” и ул. „ Московска ”.
Осветен е на 11 ноември 1914 година от нашия приснопаметен предходник и тогавашен председателстващ Св. Синод в София Доростолски и Червенски митрополит Василий (1847-1927), като в богослужението не са взели участие съветски архиереи, поради схизмата в която БПЦ се е намирала.
Припомняме, че съветски архиереи не са взели участие и в освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 година по същите аргументи.
След 1917 година храм „ Св. Николай ” е обслужвал богослужебните потребности на съветската емиграция в София, отпред с архиеп. Серафим Соболев, а от 1936 година по гледище на руското държавно управление църквата се лишава от съветските емигранти и се предава на българското държавно управление, което от своя страна го предава на Българската православна черква, под омофора на Софийския митрополит (1).
През 1944 година храмът е мощно развален, като през 1945/1946 година е реставриран от Софийската митрополия, а в него през идващите години са назначавани разнообразни български свещенослужители-ефимерии, а дружно с тях са служили и съветски духовници-белоемигранти, непрекъснато пребиваващи в страната ни след Октомврийската гражданска война.
Съгласно решение на Св. Синод на Руската православна черква от 10 ноември 1952 година, прот. № 8, всички други съветски православни енории, манастири и клир в България, минават в пълномощия и притежание на Българската православна черква (2).
Отново по решение на РПЦ, през м. ноември 1953 година в някогашната легационна черква „ Св. Николай ” в София е намерено подворие, с представителни функционалности, като ефимериите в него не престават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската черква стартира да изпраща от време на време собствен формален представител.
През 1977 година в него са приключени следващите реставрационни работи, а през 1981 година по случай честването на 1300 години от основаването на българската страна, е позлатен и интериорът на храма.
ЗА СТАТУТА НА ХРАМ „ Сухопътни войски. НИКОЛАЙ ” В СОФИЯ
Относно отправени към нас запитвания за статута на храм „ Св. Николай Мирликийски ” в София, прочут като „ Руската черква ”, бихме желали да споделим с публичната публика следната информация, с която разполагаме за този молитвен дом.
Храмът е издигнат с благословението на Св. Синод на Българската православна черква като легационна черква (1914 г.), намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. „ Раковски ” и ул. „ Московска ”.
Осветен е на 11 ноември 1914 година от нашия приснопаметен предходник и тогавашен председателстващ Св. Синод в София Доростолски и Червенски митрополит Василий (1847-1927), като в богослужението не са взели участие съветски архиереи, поради схизмата в която БПЦ се е намирала.
Припомняме, че съветски архиереи не са взели участие и в освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 година по същите аргументи.
След 1917 година храм „ Св. Николай ” е обслужвал богослужебните потребности на съветската емиграция в София, отпред с архиеп. Серафим Соболев, а от 1936 година по гледище на руското държавно управление църквата се лишава от съветските емигранти и се предава на българското държавно управление, което от своя страна го предава на Българската православна черква, под омофора на Софийския митрополит (1).
През 1944 година храмът е мощно развален, като през 1945/1946 година е реставриран от Софийската митрополия, а в него през идващите години са назначавани разнообразни български свещенослужители-ефимерии, а дружно с тях са служили и съветски духовници-белоемигранти, непрекъснато пребиваващи в страната ни след Октомврийската гражданска война.
Съгласно решение на Св. Синод на Руската православна черква от 10 ноември 1952 година, прот. № 8, всички други съветски православни енории, манастири и клир в България, минават в пълномощия и притежание на Българската православна черква (2).
Отново по решение на РПЦ, през м. ноември 1953 година в някогашната легационна черква „ Св. Николай ” в София е намерено подворие, с представителни функционалности, като ефимериите в него не престават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската черква стартира да изпраща от време на време собствен формален представител.
През 1977 година в него са приключени следващите реставрационни работи, а през 1981 година по случай честването на 1300 години от основаването на българската страна, е позлатен и интериорът на храма.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ