Ето няколко думи, които продължавате да чувате за Европа днес:

...
Ето няколко думи, които продължавате да чувате за Европа днес:
Коментари Харесай

Европа губи с последователност


Ето няколко думи, които продължавате да чувате за Европа през днешния ден: Носене по течението. Повтаряне на рецесията. Неразположение. Неприятности.

Ако новините се движат до момента в който мигне човек, политическите столетия идват и по-бързо. Сегашната епоха - на Европа още един път в усложнение – по едно и също време е и шокираща, и позната.

Само преди две години, несъмнено, Брюксел беше град на ръба на нервозен срив, изумен съществено от два политически удара-близнаци. Малко откакто Англия се трансформира в първата страна от Европейски Съюз, направила своя избор през юни 2016 година да се насочи към изхода, Америка избра президент, очевидно неприятелски към Европейски Съюз и НАТО.Стълбовете на следвоенния международен ред наподобява се клатеха.

Европа обърна нещата през 2017 година Изборните изненади при започване на тази година демонстрираха победи на откритите политически сили в Холандия и Франция. Привързаността на обществеността към непоклатимост и златната среда се персонифицира под формата на Еманюел Макрон, който отпразнува избирането си във Франция с "Ода на радостта" на Бетховен - химнът на Европейски Съюз.

Тези политически промени ще изпратят ударни талази с магнитуд, който е невероятно да се предскаже, само че не е мъчно да си представим.

27-те се сплотяват в едно против Англия в диалозите за Брекзит. В Брюксел, Рим и Братислава бяха направени проекти за рестартиране на Европа. Икономиката на континента продължаваше да се тресе. Конвенционалната пожелателна фикция потегли в следната посока: Силите на популизма са в отстъпление; разтърсванията от Брекзит и Тръмп пробудиха сетивата на електоратите на континента; облекчението и увереността за бъдещето на Европа бяха същинската договорка. О, Радост в Брюксел, в действителност!

Несъмнено, обаче, елитът на Европейски Съюз се препъва през 2018 година - нарязан на части, назъбен от загуби.

Германия, в ретроспекция, звучеше обезпокоително предходната есен. Канцлерът Ангела Меркел, водач на обичайния хайлайф в Европа, се задържа на власт, само че излезе по-слаба след преизбирането си. Тревожно за нея и нейните сътрудници към масата на Европейски Съюз се оказа, че популистите не са дали заден ход. За пръв път от Втората международна война крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" зае мястото си (92 места след няколко дезертьорства) в Бундестага. Политиката на отворени порти към мигрантите на канцлера докара до по-голямо от предстоящото разделяне.

Последваха по-чистите победи за представителите на анти-Меркел мисленето в Австрия, Чехия и последно от Унгария. Австрия докара крайнодясната Партия на свободата в държавното управление.

Тези три удара могат да бъдат осмислени от европейските елити, както се случва в рамките на Европейски Съюз или най-малко в относително дребни страни, където популистите биха могли да бъдат сдържани. Не в Италия, донесла най-големия политически потрес през 2018 година (досега).

Там изборите през март пренебрегваха всеобщата десница и левица и катапултираха антиелитарното Движение 5 звезди (Д5З) и крайнодясната Северна лига (СЛ) на върха на изборите. Това сподели, че в тази епоха на политическо опустошение извършващите го - или екстремистите, според от вашата позиция - не просто разрушават; в доста случаи те заменят останалите играчи.

Дори във Франция главните други възможности на Maкрон не са социалистите или републиканците, те са Maрин льо Пен отдясно и Жан-Люк Меленшон извънредно вляво.

Тези политически смени ще изпратят ударни талази с магнитуд, който е невероятно да се предскаже, само че не е мъчно да си представим. Италия, третата по величина мощ в Европейски Съюз, откакто Британия напусне, може рано или късно да бъде ръководена от две партии, които се договарят по малко неща с изключение на по очевидното си предпочитание да скапват нещо. Това може да бъде италианският дълг - несъблюдение на отговорностите от трилиони евро. Би могло да бъде еврото, в случай че те следват по-раншните си обещания за осъществяване на референдум за участие в единната валута. И това, което в последна сметка е нарушено, би могъл да бъде Европейски Съюз, подобен, какъвто го познаваме, в случай че подобен референдум тръгне против Брюксел, както сториха множеството от към този момент извършените.

Екзистенциалната опасност за Европа още веднъж е на масата, въпреки че, за разлика от 2016 година, тя малко се разисква. Може би има отричане или отмалялост. Кризата, несъмнено, този път се движи на по-бавни обороти и не е покрай цялостно разразяване. Европа знае какво е това. Но: до момента в който доста хора харесват да споделят, че европейците откриват нова обич към Европейски Съюз след Брекзит - и да, те го направиха - също по този начин е несъмнено, че в никакъв случай преди толкоз доста страни от Европейски Съюз не са били водени от хора, които са враждебни към "проекта."
 Зелмайр Зелмайр / БГНЕС
Доналд Тръмп се оказва по-сериозен зложелател, в сравнение с очакваше тази част от обществото в Европа, която ръководи и въздейства на политиката.

Трансатлантическите неприятности прибавиха още един повинност към възходящото възприятие за боязън в Брюксел. Отхвърлен с известна наслада от по-голямата част от континента като противен американски пошъл вид и неефикасен, Доналд Тръмп се оказва по-сериозен зложелател, в сравнение с европейският хайлайф очакваше.

Той скъса обичаното европейско съглашение за климата от Париж и нуклеарната договорка с Иран, гордости на дипломацията на Европейски Съюз и също по този начин показва мускулите на американската търговия. Не единствено, че Европейски Съюз не може да направи нищо против това, само че изненадите провокират проглеждане за мъчителната действителност на слабостта на Европа: зависимостта й от Съединени американски щати за сигурност и търговия. "Не можеш да кажеш, че Тръмп е неуспешен", както насилствено една европейска персона преди дни.

Европейските водачи могат, частично, да се упрекват за това чувство за корабоплаване по течението. Те видяха в Брекзит опцията да насочат европейските мозъци и сили, само че по-късно я пропиляха.

Обещаният нов френско-германски мотор с Макрон и Меркел отпред се трансформира в Трабант. Хладината на Меркел към концепциите на Макрон за Европа - въпреки и да наподобява, че харесва самия човек - е лишила блясъка от ореола на френския президент и подкопа инерцията на проектите му.

Междувременно в Брюксел царува политика на селянията: Бурята заради назначението на Мартин Зелмайр за висш държавен чиновник през тази пролет раздели града, ускори и изрази недоволството от немското владичество на върха на Европейски Съюз и политически спъна неговия началник, ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който влезе в последната година на поста си.

Дори и без #Selmayrgate, "несретникът" се държи крепко за Юнкер, както и за другия "президент" в града, на Европейския съвет Доналд Туск, както и за Европейския парламент преди европейските избори през идната година, след които ще бъдат сменени заемащите всички най-високи европейски постове.

Не е изненада, че предстоящата история там не е ведра за Брюксел: популистите са подготвени да разрушат Парламента и евентуално и други институции, без значение какви старания поставя Макрон да получи утвърждение от целия континент за своята марка в политиката.

Както при спорта, по този начин и при политиката: Загубата не би трябвало да унищожава сезона. Но това визира доверието и показва слабостите; и би трябвало да се наложи някакво съществено преосмисляне - а може би и смяна на треньора или смяна в ръководещия екип.
 Протест в Румъния против корупцията в средата на май т.г. Протест в Румъния против корупцията в средата на май т.г. / БГНЕС
Европа е наказана на политиците, които избира; Брюксел е наказан на водачите, поставяни от политиците на най-високите постове. Най-малко до идната година. Но има няколко вероятни победи.

Преди срещата на върха на Европейски Съюз идващия месец французите внимателно се надяват, че новият немски финансов министър Олаф Шолц може да застане зад някакъв пакет от промени в еврозоната. Туск също би желал шумно да хвали реализиран на срещата компромис сред юга и севера по мигрантите.

Също по този начин при започване на есента договорката по Брекзит би трябвало да стане по-ясна. И двете страни се нуждаят от тази победа. За Брюксел значима е непредвидимостта на английската политика; за Лондон - неналичието на еластичност на машината за договаряния в Брюксел, ръководена от Мишел Барние. Неуспехът тук, без значение дали заради рухване на английския министър председател Тереза Май или на срив в договарянията, се счита за по-малко евентуален в този момент, в сравнение с при започване на годината.Всеки път, когато Лондон приближаваше ръба на скалата, се отдръпваше и завиваше към волята на Брюксел. Брюксел се надява, че това ще се случи още веднъж.

Срещите на върха на Г7 и НАТО, идващи в дребен интервал между тях това лято, е малко евентуално да подобрят евродуха за трансатлантическите връзки. Но измежду заканите на Тръмп за налагане на мита за стомана и коли, триумфът на Европа в дълготраен проект би бил евентуален съюз със Съединени американски щати, с цел да притисне Китай в търговията. Брюксел не толкоз скрито харесва някого, само че се оказва, че се занимава с американски президент, който не желае да прави каквито и да било услуги.

На всяко равнище политиката е за настроения и усещания. След месеци на препъване на елита и задълбочаване на мрачността, прогнозата на Европейски Съюз за втората половина на тази година - като се изключи неочаквани едно или две спирания - ще бъде позната на всеки, който живее в Брюксел: студено, облачно, с дребен късмет за слънце. /БГНЕС

-------------------------------------------------

Матю Камински, „ Политико “
Източник: bgnes.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР