... Ето ни на морето. Минахме отдолу“ - пътят се

... Ето ни на морето. Минахме „ изпод “ - пътят се устоя елементарно, а още по-лесно след Хасково. Никакви пътни драми и луди, за които са ни предизвестили всички. Малко Бубле, няколко наложителни спирки в кафенета на ОМВ и Лукойл (скъпо!), две банички, които са като подметки, само че ми се костват най-вкусните на света (все отново пет години не съм била в България) и сме на кръговото на Албена (аз - още веднъж гладна).

Първата вечер се разхождаме по крайбрежната алея на Балчик. Няма да неистина - грозно, лишено от всякаква сантименталност, място, на което недостроени хотели в резедаво, декорирани с кичозни йонийски колони, чакат купувачи с пари за безсмислени покупки. 

В дъното на алеята е мястото! Това, което си заслужава (освен едно малко барче в срещуположния ѝ край, в което вършат същинско еспресо, посрещат на български и приказват на „ Вие “). Лятната вила на кралица Мария и прелестната ботаническа градина са към момента тук и макар че един много противен ресторант вид бира-скара ухае на незначителност току до оградата и напълно покрай величествено Гинко Билоба, от другата ѝ страна светът е необикновен! Достойно носещ загатна за един дух, който от дълго време го няма тук. Благороден, поради произхода на Мария. Красив и бахайски, поради вярата й. Замечтан и влюбен, като душата й. Отпред има дребна сцена, тече джаз-концерт. Няколко души са обърнали тил на близката механа и слушат. Ех, за какво не съм кмет тук - ще бутна всичко с един екскаватор и ще оставя единствено това – вилата, градината, два бара в духа на градините и джаз, доста джаз. В другия край ще направя една пиаца с павилиончета, предлагащи прясна риба и локални зеленчуци. Розови домати, шабленска капия и българевски пъпеши. Мястото е идеално, луната е тъкмо над вилата, а компанията ми е за милиони. Чувствам се щастлива, обръщам тил на целия съкрушително застроен залив и силата на това мъничко, сбутано в ъгъла, място обръща всичко в мен за положително.



Оттам-нататък решаваме, че морето за нас ще се състои единствено на север от Балчик. Плажуваме на неповторим дребен плаж с съвсем карибска вода, споделяме си, че в последна сметка по-добре е да има голф стадиони (фалшива, само че въпреки всичко природа), в сравнение с бетон, и се отзоваваме на Калиакра! Аз за н-ти път, само че все по този начин изгубила мозъка и дума от толкоз хубост. Нагоре е още по-нагоре... Камен бряг и Яйлата, Тюленово - трагични, разчувствани и буйни места (и за благополучие неинтересни за масите, които са по масите). Места за молитва, само че по-различна. Места, на които можеш да вдигнеш пръст към Бога.



За мидена плантация „ Дълбока “ или положително, или нищо. За пазарчетата, сергиите за плодове и зеленчуци по пътя – безграничен екстаз! А хората... Хората в Балчик, Каварна, Шабла са вълшебни – добра и благородна, рядко срещана раса. Около такава природа не можеш да си злобен и малък.

Взимам си няколко домата и козе кисело мляко за София и се връщаме през Търново. Ако обаче не планирате никакви спирки, минавайте по " Тракия " - пътят към този момент е по-добър, спокоен и бърз.