Ето че на хоризонта се очерта аморфният силует на поредните

Ето че на хоризонта се очерта аморфният контур на следващите безнадеждни избори. Умните политически водачи извадиха тефтерчетата и със усърдно скърцащи калеми започнаха да пресмятат аритметиката на властта - с кого да се гушнат, та да им стигнат процентите. Платените шамани заподскачаха от крайник на крайник към огъня и запяха песента по какъв начин това е " най-успешното от което и да е държавно управление от 90-та година насам ", по какъв начин " няма държавно управление, което да има такива 6 месеца " - ария почтена за " Златният кос " (нали помните, едно време имаше подобен фестивал на хумористичната песен).

Вчера даже се разигра самобитен водевил (кратка комедия с музикален съпровод) на тематика " Коалиция ГЕРБ-ПП ". Сутринта Борисов предложи обединяване към шест точки, които няма да изброявам, тъй като към този момент сте ги чели в медиите, а пък от ПППП изненадващо подсетиха за шкафчетата и кюлчетата. Тъй като сходна коалиция би била пагубна за всяка от страните (въпреки очакванията на Андрей Райчев), остава да предположим, че Борисов просто дава поръчка, основава си опция след време да каже: ето, те отхвърлиха да работим по шестте значими за страната целта по единствения вероятен метод - необятна дясна евроатлантическа коалиция. За евроатлантическа не знам, само че за дясна и самите те не си имат вяра. И ПППП се хванаха. Сега ГЕРБ ще продължат да са в комфортна съпротива, а на пангара да се гърчи който ще.

За мен обаче е забавно друго. Идеите за сходни обединения стъпват на някакви прогнози за бъдещи изборни резултати. Правейки сходни сметки, всеки разчита, че ПППП ще покаже високи резултати, най-малкото тъй като по този начин споделя социологията. Но за какво, на какво от горната страна партията на Кирил Петков, която не знам дали към този момент има публична регистрация или към момента няма, ще покаже високи резултати, откакто самият Кирил Петков по една или друга причина (но не и тъй като се е провалил, апелирам ви се, какво говорите!) няма да е отпред на парада? Кого другиго в тази партия (освен Лорер, Лена и Асен Василев) гласоподавателят познава, какви усещания има той от историята на тази партия, която не можа и една година от управническия си мандат да изкара? Какво знае гласоподавателят за нейния политически и идеологически капацитет, какво знае за кадровия ѝ запас? Защо толкоз доста хора имат намерение да гласоподават за химеричната ПППП?

Тук неизбежно стигаме да въпроса по какъв начин избират хората. Те от дълго време не избират по идеология или политическа стратегия. Едва ли някой споделя: " Аз ще гласоподавам за тази партия, тъй като не поставя на върха на целите си икономическия напредък и заетостта, ами поставя образованието и културата ". Или пък: " аз ще гласоподавам за тази партия, тъй като изважда на напред във времето фамилните полезности и за нея националната страна е изражение на народностния дух, а пък световното село е нездравословна заблуда ". Не, двоумя се, че са останали такива хора, хора, които да вземат решение по този начин за кого да гласоподават на избори.

Хората избират съгласно един от следните претекстове:

От преданост . Дълго време са дали своят вот за една партия, толкоз дълго, че евентуално към този момент са не запомнили за какво в миналото са почнали да го вършат. Те считат за изменничество към самите себе си, в случай че изневерят на тази традиция и отдръпват доверието си от досегашната партия. А тази партия през годините може да се е извъртяла на 540 градуса (това е три по 180), от тъмносиня може да е станала бледорозова, от партия на наемния труд и обществено слабите, може да е станала партия на едрите индустриалци, само че гласоподавателят е правилен на името. И на загатна. Или на неувяхващата заблуда?...

От завист . Това е доста работлив гласоподавателен претекст. Тези хора гневно гласоподават за всекиго, който демонстрира социологически късмет да детронира досегашните управници, все едно кои са те. Злобният гласоподавател може самият той да е дал своя вот предния път за днешните ръководещи, само че след няколко години към този момент ги ненавижда. Проста по този начин. Просто тъй като са на власт, а неговият живот не се е трансформирал, омерзението не е напуснало сърцето му. Злобното гласоподаване се крие зад лозунгите за " рестартиране на системата " и " помитане на статуквото ", в резюме - зад лозунгите за " смяна " под една или друга форма. " Промяната " е основна за злобния гласоподавател, тъй като той жадува заличаване на съществуващото състояние във всичките му измерения, без даже да си дава сметка, че доста от тези измерения са значими, сполучливи и основна част от това, което той назовава " моя плачевен живот ".

Напук . Това е конкретизирана вариация на претекста " от завист ". Мотивираните по този метод гласоподаватели не гласоподават " за " дадена партия, а " срещу " друга. Например единственото общо сред мнозина гласоподаватели, които считат себе си за десни, е това, че след 1990 гласоподават наложително " срещу " Българска социалистическа партия, пък все едно " за " кого. В това има прочут аргумент, доколкото българското дясно е на първо място антикомунистическо, пък за останалото може да се спори. В момента доста гласоподаватели гласоподават " срещу " ГЕРБ, тъй като са " мафия ". Гласуващите " на инат " са рискови, тъй като могат да докарат на власт кого ли не.

От въодушевление . Много партии са реализирали приказен резултат, единствено тъй като на избори за тях са дали своят вот, тъй като по този начин е съвременно. Едно от най-жалките качества на гласоподавателите е да тичат след спечелилите. Така, когато следващата фешън партия пристигна на власт, те ще могат да си кажат: ето, аз победих! Така те се усещат " в крайник с времето ", а не като маргинална съпротива. Разбира се, възходът на модерната партия по никакъв метод не се отразява на живота им, само че друго си е да знаеш, че си " суверенът " и с гласа си раздаваш властта. Когато партията, за която си дал своя вот, завоюва, тогава самият ти се чувстваш на власт, макар че с изключение на с това възприятие, не разполагаш с нищо друго. Именно поради гласоподавателите, които гласоподават по въодушевление, поради тези, които се мъчат да отгатнат кой ще завоюва, с цел да го поддържат овреме, са основани и социологическите организации или най-малко практиката резултатите от техните изследвания упорито да се популяризират посредством медиите. За какво му е на гласоподавателят да знае преди изборите какви са възможностите на състезателите? Не му ли се скапва кефът от узнаването на крайния резултат? Или пък желае да знае дали няма да похаби гласа си? И по този начин стигаме до идващия претекст за гласоподаване:

От прозорливост . Много гласоподаватели - интелигентни или такива, които се считат за интелигентни, - пресмятат. Казват по този начин: в случай че не отида да гласоподавам, гласът ми ще се преразпредели в интерес на някого, за който в никакъв случай не бих дал своя вот. Ако пък гласоподавам за някого, към който ме тегли сърцето, а той вземе че не влезе или пък влезе със смешно дребен резултат, гласът ми ще се похаби и от него отново ще се възползва не който би трябвало. Затова дайте да забележим за кого има сметка да дам скъпия си глас. Както виждате, този претекст съдържа детайли и от другите - най-много от " въодушевление " и " на инат ".

Ето с такива претекстове пристъпват гласоподавателите към урните, а не с цел да изберат нещо, просто тъй като им харесва. А в този момент си представете, че по този метод избирате облеклата си. Представете си, че избирате по какъв начин да се облечете от преданост, от завист, на инат, по въодушевление и от прозорливост. Представете си по какъв начин ще изглеждате! И не се учудвайте, че по този начин наподобява светът, в който живеете и който значително сте си построили сами.