Етиопия и магията на кафето: Какво не знаем за любимата си напитка
Етиопия се смята за родината на кафееното дърво и на културата, обвързвана с черната напитка. Смята се, че кафето е намерено в рази страна още през девети век. Днес над 12 милиона души в Етиопия вземат участие в развъждането и брането на кафе, а то остава централна част от етиопската просвета.
Кафето играе мощно вкоренена роля в етиопския обичай, която се демонстрира в доста аспекти, свързани с живота, храната и междуличностните връзки.
Едно нормално етиопско кафе е Buna dabo naw. Това безусловно се превежда като Кафето е нашият самун. Фразата показва централната роля, която кафето играе във връзка с храненето. Тя илюстрира равнището на значимост, което се слага върху него като източник на прехранване.
Ако някой каже: Нямам с кого да споделя кафе, не се приема безусловно, само че се допуска, че той няма положителни другари, на които да може да се довери.
По същия метод, в случай че някой каже: Не позволявайте името ви да се загатва по време на кафе, това значат, че би трябвало да внимавате за вашата известност и да избягвате да бъдете тематика на отрицателни злословия.
Има разнообразни митове за произхода на кафето. Най-популярната се отнася до Калди, козар от Кафа. Той отглеждал козите си на висока околност покрай манастир.
Един ден мъжът забелязал, че козите се движат разгорещено и надали не да танцуват на задните си крайници. След малко чудене той разкрил, че източникът на възбудата им е дребен шубрак с блестящо червени плодове.
С любознание опитал и той плодовете. Подобно на козите си Калди усетил енергизиращия резултат на тези плодове. Тогава напълнил джобовете си с тях и се втурнал у дома при брачната половинка си. Тя го посъветвала да отиде в близкия манастир, с цел да показа тези изпратени от парадайса плодове с монасите там.
След идването му в манастира обаче кафените зърна на Калди не били посрещнати с отворени прегръдки, а с пренебрежение. Един духовник нарекъл откритието на Калди Дяволска работа и ги хвърлил в огъня.
Въпреки това съгласно легендата, ароматът на печеното кафе е бил задоволителен, с цел да накара монасите да дадат на тази оригиналност втори късмет. Те извадили кафето от огъня, смачкали го, с цел да го изгасят и го покрили с вода, с цел да го запазят.
В този миг всички монаси от манастира усетили аромата на кафе и пристигнали да го опитат. Те сметнали, че свойствата на кафето са удобни за поддържането им в будно положение по време на духовната им процедура. Обещали, че от този момент нататък ще пият тази нова напитка всеки ден, с цел да подкрепят своите религиозни дейности.
Въпреки че съгласно известната легенда кафето е намерено като енергизираща напитка, не е изключено още преди този момент да се дъвкало точно поради ободряващото му деяние. Все отново то става известно най-много, когато стартира да се приема под формата на течност.
В някои племена плодовете на кафееното дърво се смачкват и по-късно се оставят да ферментират като вино. Другаде се пекат, смилат се и по-късно се варят в запарка.
Постепенно обичаят за подготвяне на кафе се задържа и се популяризира на всички места. Около тринадесети век кафето се популяризира в ислямския свят, където е уважаван като мощно лекарство и е варено като билките.
Все още можете да намерите обичаи за кипване на кафе в Етиопия, Турция и Средиземноморието, които са безпределно колоритни и запаметяващи се.
