Не на депресията между есента и зимата
Есенното обаяние е неоспоримо, само че и то отстъпва на дъждовните, облачни, сиви дни. Не са малко и хората, които се усещат потиснати, изтощени, неинициативни, тъжни без съответна причина. Мащабите на депресивното положение, съпроводено от атмосферата на края на есента, не са за подценяване. Но може ли да се понижи въздействието му? Категорично да.
От " сезонна " меланхолия до и разликата сред двете
Най-често под въздействието на есенната меланхолия попадат свръхчувствителните, мощно темпераментни и прочувствени хора. Те са податливи на метеорологичните промени – леко да застудее и засивее, затварят се в себе си. Комбинацията сред въздействието на фактори, имащи отношение към всекидневието (семейство, кариера, обществени контакти) и особеностите на есенния сезон ускоряват отражението на меланхолията върху човешката психика и темперамент.
Важно е да се подчертае една съответна специфичност – належащо е да се разграничава понятието „ меланхолия “ от здравната диагноза „ “. Депресията от промяната на сезоните е меланхолично положение и трае до няколко седмици. Клиничната меланхолия е съществено и дълготрайно душевно разстройство, което не би трябвало да се подценява. Възможно е видимо безобидното възприятие на омърлушеност след това да прерасне в депресивно положение, нуждаещо се от здравна интервенция и лекуване.
Възможни аргументи на депресията през късната есен
Чувството, че нищо хубаво към този момент не ни чака
Златната есен е отминала, има дни, през които единствено вали, заран е мрачно...сякаш всички хубави неща на тоя свят към този момент са си отишли. Депресията се ускорява от по-малкото светлина, по-късия ден. Сякаш няма какво да чакаме, а всичко, което се изисква от нас е да стиснем очи и някак да преживеем идващите 3-4- месеца. Безнадеждност отвред.
Какво е решението? Осъзнаването, че всичко това е единствено в главата ни. Няма неприятни и положителни сезони, промяната им е неизбежна, а от нас зависи каква конфигурация да си създадем в това отношение. Можем да се вайкаме, а можем да открием хубавите неща в първото съществено захлаждане:
Вечерите вкъщи или на посетители с другари - няма причина да се изолираме от тях, нали?
Откриването на нови заведения за хранене и кафенета, в които да се стоплим и нахраним вкусно.
Цялото многообразие от чайчета и типове мед, с които да лекуваме освен тялото си.
Очакването, планирането и извършването на покупки за празниците - имени дни, Коледа.
Носталгията по лятото става сериозна
Носталгичното възприятие постоянно покачва нивата си през есенния сезон. Носталгията може да е ориентирана към блаженството на отминали дни, месеци. Обикновено носталгията не нападна, когато сме се заринали в работа и осъществяване на задания, а околните ни липсват. При хората, които са надалеч от дом, семейство и близки, които малко или доста се усеща самотни, тя е изключително мощна. Носталгията по лятото и страстите не може да бъде залъгана от циганското лято, даже то си е отишло и цялата липса на отминалите дни ни връхлита с цялостна мощ.
Какво е решението? За страдание, никой не може физически за един момент да се озове още веднъж при околните или родния си дом. Но технологиите ни дават благоприятни условия за видео връзка и време за дълги диалози. Може да се трансформира в традиция – един път, два, три пъти седмично и най-заетите измежду нас имат опция да отделят даже малко време. Това, че нещо или някой ни липсва, значи, че е време да поканим нещо ново в живота си. И вместо да се затворим в този миг, в противен случай - би трябвало да се отворим към другите и всичко, което имат за нас.
Чувството, че животът стопира
Освен че изпитваме дълбока носталгия и че си мислим, че хубавите неща са свършили, самият живот като че ли стопира. Няма придвижване, всеки бърза да се прибира колкото се може по-бързо. Но жертва на това стават новите прекарвания и открития, общуването посред ни. Дните ни минават на работа, а вечерите - пред тв приемника или в тези празни часове " едвам мине времето ".
Какво е решението? Вместо да си мислим какво липсва, да се фокусираме върху това - какво да прибавим. Нов фитнес стратегия, ново занимание или нова настолна фамилна игра. Повечето времето, прекарано у дома, би трябвало да ни подсети, че не сме сами в това облачно и дъждовно време. Да се забавляваме и изпълваме тези мигове със мемоари. Вместо депресиращи вести и реклами, да изберем нов сериал или филм, тематични вечери с игри като " Познай кино лентата! ", куклен спектакъл за по-малките и така нататък Животът не стопира в късната есен, той единствено трансформира центъра си.
Депресията идва скрита в есента, облечена в потиснатост и обезсърчение. Но когато пожелае да се настани в съзнанието ни, можем да я отблъснем като отвърнем, че и ние като Заека от „ Алиса в страната на чудесата “ нямаме време за нея, тъй като закъсняваме. Незнайно закъде.
От " сезонна " меланхолия до и разликата сред двете
Най-често под въздействието на есенната меланхолия попадат свръхчувствителните, мощно темпераментни и прочувствени хора. Те са податливи на метеорологичните промени – леко да застудее и засивее, затварят се в себе си. Комбинацията сред въздействието на фактори, имащи отношение към всекидневието (семейство, кариера, обществени контакти) и особеностите на есенния сезон ускоряват отражението на меланхолията върху човешката психика и темперамент.
Важно е да се подчертае една съответна специфичност – належащо е да се разграничава понятието „ меланхолия “ от здравната диагноза „ “. Депресията от промяната на сезоните е меланхолично положение и трае до няколко седмици. Клиничната меланхолия е съществено и дълготрайно душевно разстройство, което не би трябвало да се подценява. Възможно е видимо безобидното възприятие на омърлушеност след това да прерасне в депресивно положение, нуждаещо се от здравна интервенция и лекуване.
Възможни аргументи на депресията през късната есен
Чувството, че нищо хубаво към този момент не ни чака Златната есен е отминала, има дни, през които единствено вали, заран е мрачно...сякаш всички хубави неща на тоя свят към този момент са си отишли. Депресията се ускорява от по-малкото светлина, по-късия ден. Сякаш няма какво да чакаме, а всичко, което се изисква от нас е да стиснем очи и някак да преживеем идващите 3-4- месеца. Безнадеждност отвред.
Какво е решението? Осъзнаването, че всичко това е единствено в главата ни. Няма неприятни и положителни сезони, промяната им е неизбежна, а от нас зависи каква конфигурация да си създадем в това отношение. Можем да се вайкаме, а можем да открием хубавите неща в първото съществено захлаждане:
Вечерите вкъщи или на посетители с другари - няма причина да се изолираме от тях, нали? Откриването на нови заведения за хранене и кафенета, в които да се стоплим и нахраним вкусно. Цялото многообразие от чайчета и типове мед, с които да лекуваме освен тялото си. Очакването, планирането и извършването на покупки за празниците - имени дни, Коледа. Носталгията по лятото става сериозна Носталгичното възприятие постоянно покачва нивата си през есенния сезон. Носталгията може да е ориентирана към блаженството на отминали дни, месеци. Обикновено носталгията не нападна, когато сме се заринали в работа и осъществяване на задания, а околните ни липсват. При хората, които са надалеч от дом, семейство и близки, които малко или доста се усеща самотни, тя е изключително мощна. Носталгията по лятото и страстите не може да бъде залъгана от циганското лято, даже то си е отишло и цялата липса на отминалите дни ни връхлита с цялостна мощ.
Какво е решението? За страдание, никой не може физически за един момент да се озове още веднъж при околните или родния си дом. Но технологиите ни дават благоприятни условия за видео връзка и време за дълги диалози. Може да се трансформира в традиция – един път, два, три пъти седмично и най-заетите измежду нас имат опция да отделят даже малко време. Това, че нещо или някой ни липсва, значи, че е време да поканим нещо ново в живота си. И вместо да се затворим в този миг, в противен случай - би трябвало да се отворим към другите и всичко, което имат за нас.
Чувството, че животът стопира Освен че изпитваме дълбока носталгия и че си мислим, че хубавите неща са свършили, самият живот като че ли стопира. Няма придвижване, всеки бърза да се прибира колкото се може по-бързо. Но жертва на това стават новите прекарвания и открития, общуването посред ни. Дните ни минават на работа, а вечерите - пред тв приемника или в тези празни часове " едвам мине времето ".
Какво е решението? Вместо да си мислим какво липсва, да се фокусираме върху това - какво да прибавим. Нов фитнес стратегия, ново занимание или нова настолна фамилна игра. Повечето времето, прекарано у дома, би трябвало да ни подсети, че не сме сами в това облачно и дъждовно време. Да се забавляваме и изпълваме тези мигове със мемоари. Вместо депресиращи вести и реклами, да изберем нов сериал или филм, тематични вечери с игри като " Познай кино лентата! ", куклен спектакъл за по-малките и така нататък Животът не стопира в късната есен, той единствено трансформира центъра си.
Депресията идва скрита в есента, облечена в потиснатост и обезсърчение. Но когато пожелае да се настани в съзнанието ни, можем да я отблъснем като отвърнем, че и ние като Заека от „ Алиса в страната на чудесата “ нямаме време за нея, тъй като закъсняваме. Незнайно закъде.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ