Какво е 1 май за мен
Есе. Трибуквена дума. Проза. Ужас за учениците. За студентите. Манна небесна за участниците в надпреварата " Спечелете къща в Канада, като изпратите есе ". И те пишат: " Есе, есе, есе, есе... ". Това " есе " е нещо като СМС - трибуквена дума, код на модерното благополучие. " Изпратете СМС, с цел да участвате и получите... " Няма значение какво - юрган, тв приемник, кондом, усмивка. Изпратете, с цел да участвате, с цел да получите. Лесно е. И колкото по-често смятате, че есе е трибуквена дума, която обезпечава къща в Канада, толкоз по-често ще изпращате СМС, с цел да участвате, с цел да ви изберат, с цел да спечелите, с цел да ви бъде елементарно. Глупци.
Никога не е било елементарно. Винаги се е желало да работиш, с цел да изучиш децата си, с цел да работят по този начин, че ръцете им да не са черни, краката да не са подути, кръстът да не е вдървен, главата да не е оглупяла. За да може твоите деца да напишат есе, в което да употребяват думите като тухлички, от които да съградят нови хрумвания, които да не ги принизяват до придатък от плът и кръв на машините, на плуга, на вретеното, на кирката, на чука, на сърпа, а да мислят, да творят да основават, да бъдат горди. И съвсем го бяхме постигнали. И след това ни споделиха, че сме глупци. И даже ни го демонстрираха. " Изпратете СМС на номер... " Търкайте и ще спечелите! Не сте спечелили! Глупости! Търкайте! Търкайте! Още по-енергично! Още по-силно! От заран до вечер! И през цялата вечер! Търкайте, с цел да ви бъде елементарно!
Търкат. Подовете. Паркета. Стъпалата. Маси. Плочките. С повече шанс някой барплот. Два милиона отидоха да търкат в чужбина. Те, сходно на Мититаки от " Ние врабчетата " на Радичков, бяха " отнесени от цивилизацията ". Те не пишат есе, даже когато прочетат, че в случай че напишат " есе ", може да получат къща в Канада. Част от тях даже към този момент живеят в Канада. На едно място, насреща на границата със Съединени американски щати е Чикаго. Там на 1 май 1886 година в хода на огромна стачка, с претенции да осемчасов работен ден, полиция и частни охранители, същински бандити, всички наети от едрите предприемачи, разпръскват стачкуващите и убиват няколко от тях. Хората заплащат с кръвта си и отстояват с кръвта си по-добрите условия за труд.
Малцина са тези, които в този момент мислят за това. По-важното е да изкарат някой $, евро или каквото там изкарват, с цел да го изпратят на околните си в България. Тези хора пращат повече, в сравнение с са директните непознати вложения в страната. В същата тази страна, където едни други два милиона не схващат за какво са работили, с цел да се подиграват с тях на остарели години, като им дават мизерни пенсии. Вижте какъв брой доста пенсионери има на протестните манифестации против цените на водата и тока. Те знаят цената на подигравката с труда им. Те са смели. Те няма какво да губят. Те по тази причина стачкуват, тъй като няма по какъв начин да ги смачкат. Вече са смачкани. Лесно им е.
Така им споделят. " На вас ви е елементарно. Вие не храните семейство. Вашият приход (мизерен) е обезпечен. А пък аз? Спукват ме от работа! Имам заеми, бе човек! Сметки! Знаеш ли какво е? Ако остана без работа, спукана ми е работата. " Това са третите два милиона. Тези, които са на трудови контракти. Тези, които са най-експлоатираните. Тези, които живеят, с цел да се трудят. Тези, за които трудът не ражда богатства, а служи единствено и само за оцеляване. Тези, чиито деца мислят, че есе, е оня трибуквен " код на щастието ", с който се взема къща в Канада, а не празник на думите. На думата. Как стигнахме дотук? Лесно. В страната на лишените от горделивост това става елементарно.
Есе - " Какво е 1 май за мен ". Такива есета се пишеха преди. В това време, когато хората можеха да отговорят на този въпрос. Когато слагаха най-хубавите си облекла, с цел да отидат на демонстрацията. Цитат: " Слагахме коприните, да ни видят хората ". Демонстрацията, от която през днешния ден се срамят, само че май наподобява, че се срамят от себе си. От страха си да изразят митинг. Да заявят мнение. Да се сдружат в профсъюз. Да отстоят правото си на заслужен труд. На постоянно възнаграждение, на осемчасов работен ден. На съблюдаване на нормите и разпоредбите за безвреден труд. На правото си да имат достолепие, до момента в който работят и по-късно, с цел да може да се трудят, с цел да живеят.
1 май не може да бъде просто празник. Вече не. Нямаме това време. Нямаме този разкош. Недостойно заплатеният труд осакатява, оскотява и обрича на дивотия. На гнусна, долна дивотия, която те кара да се хилиш като пача, до момента в който началникът ти вика: И вие и аз сме елементарни, ще се разберем. Не! Прост е той! Не вие. Не и децата ви. Борете се за правата си, тъй като мълчанието ви обрича на дивотия и обрича и тези към вас, и след вас, и ще станете просто словесни добавки на машините, на плуга, сърпа и чука.
" Какво е 1 май за мен ". За мен 1 май е денят, в който работя. Денят, в който не се срамя от работата си и не се опасявам за нея. За мен 1 май е денят, в който се гордея с работата си, тъй като знам, че е имало, има и ще има журналисти, които с едно есе да разпалят сърцата на хората, да трансфорат думите в оръжие в битката за по-добро бъдеще. По-добре е да се борим посредством силата на думите, в сравнение с посредством силата на паветата. А като за начало, тъй като по този начин стана, че отново започваме изначало, напишете едно есе: " Какво е 1 май за мен ". И бъдете почтени.
Никога не е било елементарно. Винаги се е желало да работиш, с цел да изучиш децата си, с цел да работят по този начин, че ръцете им да не са черни, краката да не са подути, кръстът да не е вдървен, главата да не е оглупяла. За да може твоите деца да напишат есе, в което да употребяват думите като тухлички, от които да съградят нови хрумвания, които да не ги принизяват до придатък от плът и кръв на машините, на плуга, на вретеното, на кирката, на чука, на сърпа, а да мислят, да творят да основават, да бъдат горди. И съвсем го бяхме постигнали. И след това ни споделиха, че сме глупци. И даже ни го демонстрираха. " Изпратете СМС на номер... " Търкайте и ще спечелите! Не сте спечелили! Глупости! Търкайте! Търкайте! Още по-енергично! Още по-силно! От заран до вечер! И през цялата вечер! Търкайте, с цел да ви бъде елементарно!
Търкат. Подовете. Паркета. Стъпалата. Маси. Плочките. С повече шанс някой барплот. Два милиона отидоха да търкат в чужбина. Те, сходно на Мититаки от " Ние врабчетата " на Радичков, бяха " отнесени от цивилизацията ". Те не пишат есе, даже когато прочетат, че в случай че напишат " есе ", може да получат къща в Канада. Част от тях даже към този момент живеят в Канада. На едно място, насреща на границата със Съединени американски щати е Чикаго. Там на 1 май 1886 година в хода на огромна стачка, с претенции да осемчасов работен ден, полиция и частни охранители, същински бандити, всички наети от едрите предприемачи, разпръскват стачкуващите и убиват няколко от тях. Хората заплащат с кръвта си и отстояват с кръвта си по-добрите условия за труд.
Малцина са тези, които в този момент мислят за това. По-важното е да изкарат някой $, евро или каквото там изкарват, с цел да го изпратят на околните си в България. Тези хора пращат повече, в сравнение с са директните непознати вложения в страната. В същата тази страна, където едни други два милиона не схващат за какво са работили, с цел да се подиграват с тях на остарели години, като им дават мизерни пенсии. Вижте какъв брой доста пенсионери има на протестните манифестации против цените на водата и тока. Те знаят цената на подигравката с труда им. Те са смели. Те няма какво да губят. Те по тази причина стачкуват, тъй като няма по какъв начин да ги смачкат. Вече са смачкани. Лесно им е.
Така им споделят. " На вас ви е елементарно. Вие не храните семейство. Вашият приход (мизерен) е обезпечен. А пък аз? Спукват ме от работа! Имам заеми, бе човек! Сметки! Знаеш ли какво е? Ако остана без работа, спукана ми е работата. " Това са третите два милиона. Тези, които са на трудови контракти. Тези, които са най-експлоатираните. Тези, които живеят, с цел да се трудят. Тези, за които трудът не ражда богатства, а служи единствено и само за оцеляване. Тези, чиито деца мислят, че есе, е оня трибуквен " код на щастието ", с който се взема къща в Канада, а не празник на думите. На думата. Как стигнахме дотук? Лесно. В страната на лишените от горделивост това става елементарно.
Есе - " Какво е 1 май за мен ". Такива есета се пишеха преди. В това време, когато хората можеха да отговорят на този въпрос. Когато слагаха най-хубавите си облекла, с цел да отидат на демонстрацията. Цитат: " Слагахме коприните, да ни видят хората ". Демонстрацията, от която през днешния ден се срамят, само че май наподобява, че се срамят от себе си. От страха си да изразят митинг. Да заявят мнение. Да се сдружат в профсъюз. Да отстоят правото си на заслужен труд. На постоянно възнаграждение, на осемчасов работен ден. На съблюдаване на нормите и разпоредбите за безвреден труд. На правото си да имат достолепие, до момента в който работят и по-късно, с цел да може да се трудят, с цел да живеят.
1 май не може да бъде просто празник. Вече не. Нямаме това време. Нямаме този разкош. Недостойно заплатеният труд осакатява, оскотява и обрича на дивотия. На гнусна, долна дивотия, която те кара да се хилиш като пача, до момента в който началникът ти вика: И вие и аз сме елементарни, ще се разберем. Не! Прост е той! Не вие. Не и децата ви. Борете се за правата си, тъй като мълчанието ви обрича на дивотия и обрича и тези към вас, и след вас, и ще станете просто словесни добавки на машините, на плуга, сърпа и чука.
" Какво е 1 май за мен ". За мен 1 май е денят, в който работя. Денят, в който не се срамя от работата си и не се опасявам за нея. За мен 1 май е денят, в който се гордея с работата си, тъй като знам, че е имало, има и ще има журналисти, които с едно есе да разпалят сърцата на хората, да трансфорат думите в оръжие в битката за по-добро бъдеще. По-добре е да се борим посредством силата на думите, в сравнение с посредством силата на паветата. А като за начало, тъй като по този начин стана, че отново започваме изначало, напишете едно есе: " Какво е 1 май за мен ". И бъдете почтени.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ