Финансистът Никола Филипов разкри кой е най-големият риск пред Европа от войната в Украйна
ЕС внася към 40% от потреблението си на природен газ от Русия, а България близо 100%. Това съобщи в разбор Никола Филипов, финансист.
Филипов е финансист от Съвета по стопански и обществени политики. Бакалавър по " Финанси " от УНСС. Притежава магистърска степен по Инвестиционен мениджмънт от Университета в Рединг, Англия. Специализира " Бизнес разбор и оценка " в London School of Economics and Political Science в Лондон. Търсим го за разбор на банковия бранш в България.
- В какво положение е банковият бранш след последните 2 пандемични години?
- Българския банков бранш потвърди, че е извънредно резистентен на екзогенно генерирани стопански рецесии. Към края на 2021 година активите на банковата система записаха растеж от 9.20% по отношение на 2020 година, или растеж от 11,40 милиарда лв.. За същия интервал от време чистата облага на банковата ни система бележи незабравим растеж от близо 74%. Основната причина зад този растеж е разследване от понижението на провизиите от 879,4 млн. лв. през 2020 година до 598,1 млн лв. през 2021 година.
Тук е значимо да отчетем, че положително въздействие върху банковия бранш оказа краткотрайният мораториум върху заплащанията на кредитополучателите, който Европейският банков орган разреши на комерсиалните банки. Именно той беше една от най-ефективните стопански ограничения за битка с икономическата рецесия, подбудена от ковид, като Българска народна банка разреши разсрочването на заеми за над 9 милиарда лв.. Спадът в кредитирането през 2020 година беше изцяло компресиран през предходната година, като кредитният портфейл на банковата система доближи 78,7 милиарда лв., надминавайки предкризисните си равнища, сподели той пред Dir.bg.
С обща финансова адекватност за 2021 година от 22.62% и отношение на ликвидно покритие от 274.1% българската банкова система остава една от най-капитализираните и ликвидни в Европа.
- Пред какви основни опасности слага войната в Украйна българската и европейска стопанската система, какви ще бъдат отрицателните резултати върху банковия бранш?
- Най-същественият риск, пред който е изложена Европа в настоящата обстановка, е спирането на веригата на доставките сред страните. Това покачва експоненциално равнищата на инфлация. Говорейки за Украйна и Русия, би трябвало да имаме поради, че тези две воюващи страни създават надлежно 60% и 29% от световното ползване на слънчоглед и пшеница. Зависимостта на Европа и в частност на България към съветските енергийни запаси също е значима. Европейски Съюз внася към 40% от потреблението си на природен газ от Русия, а България близо 100%. Тази липса на диверсификация на доставките на природен газ генерира основни опасности за европейските стопански системи при едно нарастване в интензитета на икономическите наказания сред Русия и Европа.
Прекъсването на веригата на доставките на процедура беше един от огромните проблеми със свиването на международната стопанска система през 2020 година в резултат на ковид, а точно - невъзможността на страните да търгуват свободно между тях. Войната в Украйна ще окаже доста сходни отрицателни резултати върху световните стопански процеси. Колкото по-дълго се проточи тя във времето, толкоз по-висок ще бъде рискът от изпадането в по-дълга и по-дълбока криза на европейската стопанска система. Изграждането на нови и възобновяване на остарели вериги на доставки постоянно е обвързвано със значителен времеви лаг, което в допълнение ще забави икономическия напредък. Един по-продължителен боен спор в Украйна ще ни вкара в икономическа криза. Ще станем очевидци на стесняване в маржовете на облага и спад в приходите на индустриалните компании, които ще бъдат изправени пред хипотезата да не могат да изплащат лихвоносните си отговорности към банките. Тогава комерсиалните банки ще бъдат принудени да заделят спомагателни хранителни запаси по проблематичните си кредитни експозиции, а това ще утежни и тяхната профитабилност.
Друг евентуален риск пред европейската и родна банковата система е, че при повишаваща се инфлация банките ще бъдат принудени да покачат лихвите по заемите си. Това ще понижи вътрешната нормата на възвращаемост на капиталовите планове на бизнесмените и ще накара бизнеса да бъде по-консервативен при осъществяването на финансови разноски.
Комбинацията от всички тези фактори може да докара до съществено закъснение на кредитирането, което единствено ще удължи излизането ни от рецесията. Добрата вест е, че най-малко към този стадий това към момента са единствено хипотетични отрицателни сюжети, те към момента не са се материализирали.
- Доколко съответна в актуалните условия е политиката на Българска народна банка към банките - от една страна за поддръжка, от друга за поддържането им добре капитализирани?
- Точно това е един от най-големите секторни проблеми. От една страна експанзивната парична политика на ЕЦБ в последните години увеличи фрапантно ликвидността в европейската стопанска система, което от своя страна докара и до свърхликвидност в банките. Дори и изискванията на пандемия общият размер на депозитите в банковата ни система за интервала 2019 - 2021 година се усили с 18.2 милиарда лв.. Вече виждаме, че даже и у нас някои търговски банки постановат такса наличност върху по-големите депозити. В същото време ЕЦБ и Българска народна банка водят извънредно консервативна регулаторна политика. Така те целят намаляване на систематичния риск в банковия бранш, което прави отпущането на нови заеми все по-труден и безценен за комерсиалните банки развой. Това забавя и постоянно лимитира достъпа до кредитиране на не толкоз привлекателни кредитоискатели. Високите равнища на ликвидност в банковия бранш и нежеланието на банките тя да се употребява за кредитиране на кредитополучатели с по-висок рисков профил разумно води до стесняване в чистия действен приход на банковата система.
Ефективното решение в тази тенденция би било разхлабване на регулаторната рамка върху бранша, само че на този стадий това не е реалистично да се случи, изключително в подтекста на боен спор до границата на Европейски Съюз.
- Как оценявате решението на Българска народна банка да разреши на банките да разпределят дял?
- Със сигурност това е положително решение. В годините след икономическата рецесия от 2008 година Българска народна банка беше наложила ограничаване върху комерсиалните ни банки да разпределят дивиденти за да акумулират спомагателен финансови буфери, което да ги направи по-устойчиви при настъпването на стопански рецесии. Макар и от една страна това решение да имаше положителен резултат върху банковия бранш, като цяло, тъй като действително го капитализира, то въпреки това оказа отрицателно въздействие върху обществено търгуваните банки в България, като в огромна степен ги направи непривлекателни вложения. С това решение в огромна степен се цели да се адресира точно този проблем, като се възобнови органичният интерес на институционалните и дребни вложител към банковите акции. Интересното е, че това решение беше взето директно преди да се развихри военният спор в Украйна, който, както загатнах в някой от предходните Ви въпроси, неизбежно ще има отрицателен резултат върху стопански напредък и банковия бранш.
- Какво е положението на Българската банка за развиване след измененията там? Къде би трябвало да бъде фокусът - дребен и междинен бизнес, огромни капиталови планове или по нещо и от двете? Има ли европейски аналог, който ще работи в български условия?
- Положението в банката е такова, че за интервала 2020-2021 година общата стойност на активите й понижа с 600 млн. лв., кредитният й портфейл с 370 млн. лв., а депозитите с 200 млн. лв.. Това фрапантно утежняване е директно разследване от активността на новия мениджмънт и имплементирането на новия бизнес модел да финансира микро, дребни и междинни предприятия. Нововмененият й бизнес модел обаче е жертван на крах още в произход, тъй като банката няма нужния административен потенциал и клонова мрежа да финансира дребни и междинни предприятия. Тази функционалност се прави по един ефикасен метод от комерсиалните банки, на които в този момент ББР се пробва да бъде съперник. Така че, в случай че въобще би трябвало да има сходен вид държавна банка, тя би трябвало да финансира огромни капиталови планове по модела, който следват нейните задгранични съперници, като " Европейска банка за възобновяване и развиване " и " Европейската капиталова банка ".
- Как виждате пазара на пари в международен мащаб и съответно в Еврозоната - ще се повиши ли цената им? Каква би трябвало да е тактиката за лихвите на ЕЦБ във време на възобновяване от пандемия и от война, ще се повишат ли?
- Лихвите неизбежно ще стартират да се повишават в средносрочен аспект. Макар и много закъсняло, предходната седмица станахме очевидци на първото нарастване на лихвите в Съединени американски щати от страна на Федералния запас - с 0,25% за първи път 2018 година насам. Логично е в скоро време и ЕЦБ да предприеме същата парична политика. Това е натурален и логически стопански развой, който цели да ограничи растежа на инфлацията. Трябва да си дадем сметка, че това постоянно е муден и сложен развой, от който позитивите се материализират след най-малко 2-3 години.
Филипов е финансист от Съвета по стопански и обществени политики. Бакалавър по " Финанси " от УНСС. Притежава магистърска степен по Инвестиционен мениджмънт от Университета в Рединг, Англия. Специализира " Бизнес разбор и оценка " в London School of Economics and Political Science в Лондон. Търсим го за разбор на банковия бранш в България.
- В какво положение е банковият бранш след последните 2 пандемични години?
- Българския банков бранш потвърди, че е извънредно резистентен на екзогенно генерирани стопански рецесии. Към края на 2021 година активите на банковата система записаха растеж от 9.20% по отношение на 2020 година, или растеж от 11,40 милиарда лв.. За същия интервал от време чистата облага на банковата ни система бележи незабравим растеж от близо 74%. Основната причина зад този растеж е разследване от понижението на провизиите от 879,4 млн. лв. през 2020 година до 598,1 млн лв. през 2021 година.
Тук е значимо да отчетем, че положително въздействие върху банковия бранш оказа краткотрайният мораториум върху заплащанията на кредитополучателите, който Европейският банков орган разреши на комерсиалните банки. Именно той беше една от най-ефективните стопански ограничения за битка с икономическата рецесия, подбудена от ковид, като Българска народна банка разреши разсрочването на заеми за над 9 милиарда лв.. Спадът в кредитирането през 2020 година беше изцяло компресиран през предходната година, като кредитният портфейл на банковата система доближи 78,7 милиарда лв., надминавайки предкризисните си равнища, сподели той пред Dir.bg.
С обща финансова адекватност за 2021 година от 22.62% и отношение на ликвидно покритие от 274.1% българската банкова система остава една от най-капитализираните и ликвидни в Европа.
- Пред какви основни опасности слага войната в Украйна българската и европейска стопанската система, какви ще бъдат отрицателните резултати върху банковия бранш?
- Най-същественият риск, пред който е изложена Европа в настоящата обстановка, е спирането на веригата на доставките сред страните. Това покачва експоненциално равнищата на инфлация. Говорейки за Украйна и Русия, би трябвало да имаме поради, че тези две воюващи страни създават надлежно 60% и 29% от световното ползване на слънчоглед и пшеница. Зависимостта на Европа и в частност на България към съветските енергийни запаси също е значима. Европейски Съюз внася към 40% от потреблението си на природен газ от Русия, а България близо 100%. Тази липса на диверсификация на доставките на природен газ генерира основни опасности за европейските стопански системи при едно нарастване в интензитета на икономическите наказания сред Русия и Европа.
Прекъсването на веригата на доставките на процедура беше един от огромните проблеми със свиването на международната стопанска система през 2020 година в резултат на ковид, а точно - невъзможността на страните да търгуват свободно между тях. Войната в Украйна ще окаже доста сходни отрицателни резултати върху световните стопански процеси. Колкото по-дълго се проточи тя във времето, толкоз по-висок ще бъде рискът от изпадането в по-дълга и по-дълбока криза на европейската стопанска система. Изграждането на нови и възобновяване на остарели вериги на доставки постоянно е обвързвано със значителен времеви лаг, което в допълнение ще забави икономическия напредък. Един по-продължителен боен спор в Украйна ще ни вкара в икономическа криза. Ще станем очевидци на стесняване в маржовете на облага и спад в приходите на индустриалните компании, които ще бъдат изправени пред хипотезата да не могат да изплащат лихвоносните си отговорности към банките. Тогава комерсиалните банки ще бъдат принудени да заделят спомагателни хранителни запаси по проблематичните си кредитни експозиции, а това ще утежни и тяхната профитабилност.
Друг евентуален риск пред европейската и родна банковата система е, че при повишаваща се инфлация банките ще бъдат принудени да покачат лихвите по заемите си. Това ще понижи вътрешната нормата на възвращаемост на капиталовите планове на бизнесмените и ще накара бизнеса да бъде по-консервативен при осъществяването на финансови разноски.
Комбинацията от всички тези фактори може да докара до съществено закъснение на кредитирането, което единствено ще удължи излизането ни от рецесията. Добрата вест е, че най-малко към този стадий това към момента са единствено хипотетични отрицателни сюжети, те към момента не са се материализирали.
- Доколко съответна в актуалните условия е политиката на Българска народна банка към банките - от една страна за поддръжка, от друга за поддържането им добре капитализирани?
- Точно това е един от най-големите секторни проблеми. От една страна експанзивната парична политика на ЕЦБ в последните години увеличи фрапантно ликвидността в европейската стопанска система, което от своя страна докара и до свърхликвидност в банките. Дори и изискванията на пандемия общият размер на депозитите в банковата ни система за интервала 2019 - 2021 година се усили с 18.2 милиарда лв.. Вече виждаме, че даже и у нас някои търговски банки постановат такса наличност върху по-големите депозити. В същото време ЕЦБ и Българска народна банка водят извънредно консервативна регулаторна политика. Така те целят намаляване на систематичния риск в банковия бранш, което прави отпущането на нови заеми все по-труден и безценен за комерсиалните банки развой. Това забавя и постоянно лимитира достъпа до кредитиране на не толкоз привлекателни кредитоискатели. Високите равнища на ликвидност в банковия бранш и нежеланието на банките тя да се употребява за кредитиране на кредитополучатели с по-висок рисков профил разумно води до стесняване в чистия действен приход на банковата система.
Ефективното решение в тази тенденция би било разхлабване на регулаторната рамка върху бранша, само че на този стадий това не е реалистично да се случи, изключително в подтекста на боен спор до границата на Европейски Съюз.
- Как оценявате решението на Българска народна банка да разреши на банките да разпределят дял?
- Със сигурност това е положително решение. В годините след икономическата рецесия от 2008 година Българска народна банка беше наложила ограничаване върху комерсиалните ни банки да разпределят дивиденти за да акумулират спомагателен финансови буфери, което да ги направи по-устойчиви при настъпването на стопански рецесии. Макар и от една страна това решение да имаше положителен резултат върху банковия бранш, като цяло, тъй като действително го капитализира, то въпреки това оказа отрицателно въздействие върху обществено търгуваните банки в България, като в огромна степен ги направи непривлекателни вложения. С това решение в огромна степен се цели да се адресира точно този проблем, като се възобнови органичният интерес на институционалните и дребни вложител към банковите акции. Интересното е, че това решение беше взето директно преди да се развихри военният спор в Украйна, който, както загатнах в някой от предходните Ви въпроси, неизбежно ще има отрицателен резултат върху стопански напредък и банковия бранш.
- Какво е положението на Българската банка за развиване след измененията там? Къде би трябвало да бъде фокусът - дребен и междинен бизнес, огромни капиталови планове или по нещо и от двете? Има ли европейски аналог, който ще работи в български условия?
- Положението в банката е такова, че за интервала 2020-2021 година общата стойност на активите й понижа с 600 млн. лв., кредитният й портфейл с 370 млн. лв., а депозитите с 200 млн. лв.. Това фрапантно утежняване е директно разследване от активността на новия мениджмънт и имплементирането на новия бизнес модел да финансира микро, дребни и междинни предприятия. Нововмененият й бизнес модел обаче е жертван на крах още в произход, тъй като банката няма нужния административен потенциал и клонова мрежа да финансира дребни и междинни предприятия. Тази функционалност се прави по един ефикасен метод от комерсиалните банки, на които в този момент ББР се пробва да бъде съперник. Така че, в случай че въобще би трябвало да има сходен вид държавна банка, тя би трябвало да финансира огромни капиталови планове по модела, който следват нейните задгранични съперници, като " Европейска банка за възобновяване и развиване " и " Европейската капиталова банка ".
- Как виждате пазара на пари в международен мащаб и съответно в Еврозоната - ще се повиши ли цената им? Каква би трябвало да е тактиката за лихвите на ЕЦБ във време на възобновяване от пандемия и от война, ще се повишат ли?
- Лихвите неизбежно ще стартират да се повишават в средносрочен аспект. Макар и много закъсняло, предходната седмица станахме очевидци на първото нарастване на лихвите в Съединени американски щати от страна на Федералния запас - с 0,25% за първи път 2018 година насам. Логично е в скоро време и ЕЦБ да предприеме същата парична политика. Това е натурален и логически стопански развой, който цели да ограничи растежа на инфлацията. Трябва да си дадем сметка, че това постоянно е муден и сложен развой, от който позитивите се материализират след най-малко 2-3 години.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ