Ерик О’Нийл е още нов във ФБР и се ориентира

Ерик О’Нийл е още нов във ФБР и се ориентира в ситуацията, когато неговият шеф му подрежда да пристигна вкъщи му в 8 часа сутринта в събота, с цел да поговорят. Подобни предложения в никакъв случай не завършват добре, само че Ерик е решил, че нещо ще се случва. През цялото пътешестване скърца със зъби, тъй като работата в сходна организация е обвързвана с най-различни променливи. В организацията има хванати двойни сътрудници и всеки нов чиновник се гледа съмнително. Ерик е съумял да премине редица проби, само че оценките не се оповестяват и няма бележници, затова сходна покана може да приключи със закопчване на белезници. С влизането в дома на своя шеф има единствено един въпрос:

„ Познаваш ли човек на име Робърт Хансен? “

ФБР ще предложи публична задача на О’Нийл, която ще изкове сполучлива кариера, само че всичко това идва с един доста сериозен риск. Директорът предлага на Ерик да се внедри в нова организация, където би трябвало да следи придвижванията на обвинения Робърт Хансен, считан за двоен сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Докладите показват, че същият е извънредно рисков кадър, заплашващ американската сигурност.

Мнозина по-късно ще го назовават „ най-големият изменник на Съединени американски щати “. О’Нийл няма никаква визия против кого би трябвало да се изправи, само че и няма доста време за мислене. Съгласява се и не осъзнава, че единствената причина за поканата е, че ФБР не желае да жертва никой различен. За по-старшите сътрудници, той може да е просто агнето, което се изпраща на заколение.

Робърт Хансен

Робърт Хансен е виновен за даването на най-ценните материали от американското разузнаване. През далечната 1985 година е съумял да завоюва вниманието на ФБР като съумява да разкрие трима души, за които се има вяра, че работят за Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Въпросните хора са арестувани и по-късно са депортирани назад в Съединени американски щати, като двама от тях са екзекутирани.

В момента, в който О’Нийл се качва назад в автомобила си, ФБР към този момент са почнали следенето на обвинения. Въпреки положителната им работа, бюрото има потребност от човек, който да бъде близо и да следи в детайли всяка една стъпка. Необходимо е солидно доказателство, американците го назовават „ димен револвер “, който да подсигурява, че Хансен в действителност е привързан с шпионски игри, вредящи напълно на разузнаването. При откриването на такива доказателства, присъдата ще бъде пожизнен затвор в един от най-строго охраняваните затвори, освен това без право на опрощение.

Операцията е и доста технична, тъй като тематиката на следствие е обвързана с кибер сигурност. Имат потребност и от някой чужд, който Хансен да не подозира и да маскира цялата визия, че е под непрекъснато наблюдаване. Ерик О’Нийл е единствено на 27 години и има съществени знания в IT сферата, затова е най-подходящ за тази работа. Никой не подозира, че 27-годишният мъж може да реализира толкоз съществени триумфи.

За интервенцията се употребяват псевдоними и ФБР избира на О’Нийл забавен подобен – „ Върколакът “. Прякорът не е толкоз злокобен, когато е бил в академията, някои от преподавателите си спомнят, че една вечер в близкия бар, Патрик се качва на бара и стартира да вие като вълк против пълнолунието. След тази преживелица е елементарно да се откри и верният прякор.

Ролята на О’Нийл е да работи в нов център за компютърна сигурност и инспекция на данните. Там е изпратен и Хансен. Върколакът би трябвало да се преструва, че прави своята работа и криптира съвършено данните си, до момента в който под прикритие би трябвало да преглежда какво тъкмо прави неговият сътрудник.

Преди това няма необикновен взор над този способ на работа и генерално няма никаква визия по какъв начин ще се оправи с тази задача. Обикновено се употребява подправена идентичност, само че тук няма да се наложи, О’Нийл би трябвало да играе ролята на себе си. Отделно от това, би трябвало да резервира самообладание и да не се издава. Неговата брачна половинка също ще бъде разкрита пред Хенсен и Комитет за Държавна сигурност (на СССР), което не е най-хубавото решение, само че в сериозни моменти няма по какъв начин да се работи по различен метод.

О’Нийл прекарва съвсем всеки ден с подслушвателно устройство, до момента в който е на 9-я етаж в щаба на ФБР. По това време към този момент е съумял да се срещне с параноята и съмненията. Назначен е втори сътрудник, на който би трябвало да предава информацията, само че от самото начало работи с Хансен, споделяйки две прилежащи стаи с обща връзка. Основен интерес са компютрите, които Ерик употребява – наложително би трябвало да поддържа връзка сред двете системи. Години по-късно ще се майтапи, че с егото на Хансен, няма място за никой различен.

Ерик О’Нийл

Що за птица е евентуалният двоен сътрудник? Точно тук идва занимателната страна, Патрик е вманиачен почитател на сътрудник Бонд. Разполага с персонален револвер Валтер и постоянно върви с костюми, някои са копирани непосредствено от кино лентата. Стреми се да наподобява извънредно елегантно и нахакано за външния свят, само че на работното си място е напълно друг човек. Всеки път има проблеми и не може да се оправи с поставените задания. Единственото избавление е, че е брилянтен анализатор, надвит от нарцисизма в себе си. Хансен вярвал, че въобще не е за тази позиция и заслужава доста повече.

Лабилността и неналичието на оценка, карат един сътрудник да премине на вражеския лагер. Обещанието за повече пари ще добави цялата картина. През последните 20 години, неговият начин на живот се зарежда точно от руснаците. А тяхната школа е просто съвършена в основаването на един изключително добър и даже съвършен сътрудник.

За да успее да се разкрие тайната на Патрик, той би трябвало да стартира да приказва и да се отпуска. О’Нийл не стопира да споделя вицове, кани го вкъщи си, излизат на по бира. Връзката им става по-стабилна във времето. Това дава опция на Ерик да се промъква до бюрото на своя сътрудник и да ревизира какво тъкмо е оставено.

Един от най-интересните принадлежности за връзка е портативният джобен компютър PalmPilot. За него приказва повече, в сравнение с за личната си жена, а тъкмо това се трансформира в нужната цел. ФБР има едно автентично решение, просто да изкара Хансен от офиса и да го накара да остави телефона си.

За задачата е извикан един от помощник шефовете, определен е тъкмо този, с който Хансен не желае да беседва и заобикаля. Директорът ще хвърли ръкавицата и ще провокира своя сътрудник на стрелбището против 20 $. Нарцисистът изискал да се потвърди и слиза до стрелбището, където двамата ще прекарат известно време. Веднага откакто играта стартира, О’Нийл взима джобният компютър, неговото флопи устройство, карта с памет от чантата на своя сътрудник и тича три етажа по-надолу, където техническият отдел на ФБР го чака, с цел да направи едно от най-бързите копия в историята. Криптирането на данните ще се случи малко по-късно, само че към този момент е значимо да се открие нужната информация.

За страдание Хансен завършва своето съревнование малко по-рано, до момента в който техникът връща устройствата, дава единствено една команда „ ТИЧАЙ! “. О’Нийл прави най-бързия спринт до офиса си, само че внезапно осъзнава, че чантата на неговия сътрудник има четири джоба и никой не може да удостовери какво в действителност има вътре.

Осъзнавайки, че няма време и адреналинът в тялото му е на път да го убие, О’Нийл взема решение, че просто ще научква и няма да се пробва да повтаря грешките си. В този миг мисли, че е допустимо да се трансформира в цел на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и най-вероятно ще пострада и брачната половинка му. Мисли си, че в случай че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) разбере за някакви съмнения, неговата брачна половинка ще прочете в новините, че се е случил трагичен случай.

Нищо от това не се случва, Хенсен влиза, не обръща никакво внимание на чантата си, пуска няколко заповеди и по-късно си потегля. Причината? Изгубил е 20-те $ и не желае да приказва. Няколко дни по-късно, последното предаване на информация ще се случи. ФБР съумява да го арестува по време на самото предаване.

През март 2002 година Хенсен се признава за отговорен по 15 обвинявания, в това число шпиониране и предаване на информация. Съгласен е да спомага на ФБР, с цел да избегне смъртната присъда. Най-странното е, че в никакъв случай няма отговор за какво е траял да изнася информация, когато към този момент е имал нужните пари, с цел да живее пищно и без никакви проблеми. О’Нийл дава този отговор, въпреки и да не е сигурен:

„ Това е нещото, което го кара да се усеща стойностен във всекидневието. Никой не може да се оправи по-добре от него, най-малко по този начин мисли той, а най-трагичното е, че вярвал по какъв начин всичко това ще го трансформира в вечен. Реално се случи тъкмо това. “