Ерик Клептън с нова протестна песен срещу ваксините
Ерик Клептън продължава да употребява най-силното си оръжие – музиката, с цел да изрази ловко своята позиция, от която няма желание да се откаже. Китаристът пусна нова ария, обвързвана с най-голямата стена, с която се сблъсква в наши дни — налаганите ограничавания поради Covid-19 и имунизациите.
Рокерът, чиято музика продължава да бъде все по този начин вълнуваща, дебютира в петък с новото си парче This Has Gotta Stop, което на първо четене звучи като протестна ария и зов за обществена правдивост, само че това важи единствено в случай че слушаме текста и гледаме видеото на повърхността. При по-внимателен взор сред редовете и запознаване с позицията, която Клептън не пропуща да отбрани по отношение на Covid-19 обаче, разбираме добре заложения смисъл.
Припевът гласи недвусмислено: „ Това би трябвало да спре, стигнахте прекомерно надалеч / Не мога повече да претърпявам тази нелепост / Вече прекалихте, желаете душата ми / Ще би трябвало да дойдете и да разбиете вратата. "
Текстът на песента неслучайно е написана персонално от него. Клептън изяснява, че е осъзнал, че нещо не е наред, когато управляващите почнали жестоко да ползват ограничавания, а той не можел да си движи ръцете, изпотил се и му се доплакало. Разказва, че за дългия си живот е видял всичко и постоянно е разполагал със свободата си. Затова има вяра, че е належащо да направи каквото счита за вярно, тъй като в съзнанието му се е загнездил въпросът по какъв начин ще живеят децата му и какво следва по-нататък.
В клипа към песента виждаме антиутопична анимация, в която държавни служители и предприемачи издевателстват над хора-марионетки. Те са като хипнотизирани и зомбирани от телевизионна и здравна агитация и отиват непринудено към газовите камери.
Преди близо месец Клептън разгласи, че ще откаже да свири тук-там, където се изисква публиката да бъде имунизирана, като заприказва за „ дискриминирана аудитория “ и потъпкването на съществени човешки права. Да тръгнеш с прашка в ръка против огромния атомен свят може и да не е ултимативния метод за реализиране триумф, само че е толкоз красиво и почтено. Особено в днешно време, когато имаме неистова потребност от друго мнение в свят, в който да бъдеш персона значи да заплащаш изключително висока цена всекидневно.
Къде отидоха бунтарите?
Рокерът, чиято музика продължава да бъде все по този начин вълнуваща, дебютира в петък с новото си парче This Has Gotta Stop, което на първо четене звучи като протестна ария и зов за обществена правдивост, само че това важи единствено в случай че слушаме текста и гледаме видеото на повърхността. При по-внимателен взор сред редовете и запознаване с позицията, която Клептън не пропуща да отбрани по отношение на Covid-19 обаче, разбираме добре заложения смисъл.
Припевът гласи недвусмислено: „ Това би трябвало да спре, стигнахте прекомерно надалеч / Не мога повече да претърпявам тази нелепост / Вече прекалихте, желаете душата ми / Ще би трябвало да дойдете и да разбиете вратата. "
Текстът на песента неслучайно е написана персонално от него. Клептън изяснява, че е осъзнал, че нещо не е наред, когато управляващите почнали жестоко да ползват ограничавания, а той не можел да си движи ръцете, изпотил се и му се доплакало. Разказва, че за дългия си живот е видял всичко и постоянно е разполагал със свободата си. Затова има вяра, че е належащо да направи каквото счита за вярно, тъй като в съзнанието му се е загнездил въпросът по какъв начин ще живеят децата му и какво следва по-нататък.
В клипа към песента виждаме антиутопична анимация, в която държавни служители и предприемачи издевателстват над хора-марионетки. Те са като хипнотизирани и зомбирани от телевизионна и здравна агитация и отиват непринудено към газовите камери.
Преди близо месец Клептън разгласи, че ще откаже да свири тук-там, където се изисква публиката да бъде имунизирана, като заприказва за „ дискриминирана аудитория “ и потъпкването на съществени човешки права. Да тръгнеш с прашка в ръка против огромния атомен свят може и да не е ултимативния метод за реализиране триумф, само че е толкоз красиво и почтено. Особено в днешно време, когато имаме неистова потребност от друго мнение в свят, в който да бъдеш персона значи да заплащаш изключително висока цена всекидневно.
Къде отидоха бунтарите?
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ