Ерик Артър Блеър е известен на света като Джордж Оруел.

Ерик Артър Блеър е прочут на света като Джордж Оруел. Читателите ще го помнят със заглавия като „ Животинската плантация “ и „ 1984 “. Критиците ще го помнят като индивида с най-хубавите предсказания за бъдещето. Макар и през днешния ден телевизионното риалити „ Големият брат “ да е доста по-опитомено, същият като че ли се пропива в стените и следи за всяка крачка. Самият Джордж знае доста добре какво е възприятието да бъде преследван.

За малко време се трансформира и в един от обичаните врагове на източния блок. При следващото му завръщане в Испания през 1937-а година той схваща, че е в листата на тайната полиция. Генерал Франко явно не е обожател на творбите му. Още с идването си в лобито на хотел Континентал, Оруел усеща, че нещо не е наред. Неговата брачна половинка Ейлиън незабавно му споделя да напусне хотела и да изчезне. Минути по-късно получава втора покана да се изпари от това обществено място. Предупреждението е направено от чиновник на хотела, който с доста неприятен британски и голямо терзание ще ускори паниките в създателя на някои от най-големите класики в литературата.

Марсо Пивърт ще се срещне с Оруел малко по-късно, с цел да му изясни, че всеки хотел в Испания би трябвало неотложно да алармира на полицията, когато го забележи. Дейвид Крук идва месец по-рано в Испания и има предпочитание да се бори против фашистите. Дейвид има и друга загадка, той е вербуван от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), минава подготвителен лагер в Албасете за пакостник и разузнавач, а по-късно би трябвало да се внедри в Независимата Лейбъристка партия. На него се пада и достойнството да тръгне след Оруел. Шпионинът получава прикритие и се преструва за член на английски вестник, документите са изфабрикувани от различен сътрудник в Лондон.

Снимка: By Unknown – Zofia Szleyen „ Wiatraki i Messerszmitty “ wydana w 1965 r., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=807677

Международната бригада го освобождава поради „ белодробни проблеми “, само че това е единствено прикритие от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Оруел се завръща за първи път в Испания, преди да стартират майските сражения, до момента в който Крук към този момент е в хотела, сприятелява се с Ейлиън и публично влиза в офиса на въпросната Независима Лейбъристка партия. В дългите обедни почивки, когато всеки търси хладина и вкусна храна, Крук взима документите на партията и ги носи в секретна квартира за подробно правене на снимки. Създава детайлни досиета на Оруел, Коп и МакНеър. Докладите му се предават сгънати във вестник на Хю О’Донъл (неговият ръководител).

Ако нямат опция за среща, двамата постоянно употребяват и тоалетната на хотела. Благодарение на него Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) ще разбере, че Ейлиън и Джорджес Коп имат връзка, информацията по-късно ще се употребява за изнудване. Коп ще се появи доста по-късно в книгите на Оруел и точно неговите решения ще спрат бъдещи кръвопролития в Испания. Ейлиън оформя един добър любовен кръг, само че все пак не се отричала от своя обичан. Джорджес Коп осъзнавал, че в никакъв случай няма да измести първия избор на своята държанка и като че ли не се пробва да води спомагателни борби. Междувременно Крук също по този начин съумява да вземе и медицински отчет, където е ясно разказана раната на врата на писателя. Документът по-късно се озовава в подготвяното досие на Оруел за Комитет за Държавна сигурност (на СССР).

Снимка: davidcrook.net

Преследваният публицист няма време за съмнения. След като осъзнава, че борбата против фашизма е изгубена, той би трябвало да откри метод, с цел да напусне Испания. Международните доброволци би трябвало да осъзнаят, че всеки опит за овакантяване на страната се счита за дезертиране, а то се санкционира с патрон. Единственият метод е с публични документи за освобождение от фронта. Времето изтича, а с това идва време и за дейности.
Първото навлизане в жилището на Ейлиън се случва в ранните часове на 16-и юни. В същия ден Републиканското държавно управление, следено от комунисти, афишира Работническата партия на Обединените марксисти за незаконна организация. Народният комисариат на вътрешните работи и испанската загадка полиция бързо ще стартират своя лов на вещици.

Снимка: Автор: И. Р. Григулевич – Григулевич, Иосиф Ромуальдович / Ларин Е. А. // Григорьев — Динамика. — М.: Большая российская энциклопедия, 2007. — С. 8. — (Большая российская энциклопедия: [в 35 т.] / гл. ред. Ю. С. Осипов ; 2004—2017, т. 8). — ISBN 978-5-85270-338-5.; Архив И. Р. Григулевич, Добросовестное использование, https://ru.wikipedia.org/w/index.php?curid=196996

Макар и доброжелателен член, както и някогашен секретар на Троцки в Москва, той също е в черния лист. Неговият арест води до брутални изтезания и опит да си признае илюзорни закононарушения. Ървин Волф е похитен и по-късно екзекутиран. Курт Ландау съумява да избяга и известно време се укрива в загадка квартира. До неговото залавяне се стига откакто се отварят досиетата на Крук. Съпругата на Ървин ще прекара към 5 месеца в пандиза и скрито ще се надява, че нейният мъж вероятно е съумял да се избави.

Тайната полиция въпреки всичко се радва и на златната мина, открита в стаята на Ейлиън. Освен дневниците на Оруел с разнообразни фотоси и фотографии, служителите на реда изземват френско копие на „ Моята битка “ на Хитлер и творението на Сталин „ Ликвидацията на троцкисти “. Претърсването продължава с часове. Проверяват се стените, гледа се зад радиаторите, обръщат се кофите за отпадък, всяка дреха се преджобва и всичко това за още данни. Всяко едно листче за цигара на Оруел е прегледано за възможни секрети известия. Не ревизират дюшека на леглото, където Ейлиън скрива документите им за пътешестване. Самият Оруел по-късно ще напише, че тайната испанска полиция има духа на Гестапо, само че за жал издиша с разсъдък.

Междувременно писателят съумява да набави своите документи за отписване от армията. На късото кафе със брачната половинка си схваща, че множеството от неговите другари към този момент се укриват. Съветът към Джордж е да унищожи военната си карта, да заличи всички инкриминиращи фотоси и бързо да напусне страната. Самата тя подозира, че е пусната на независимост, с цел да бъде стръв за други по-едри риби. Единственият излаз е френската граница. А най-тъжното е, че Оруел даже не подозирал какъв брой от близко е следен сега.

Отново Ейлиън приготвя всичко, с цел да може английското консулство да стартира издаването на нови паспорти. За жал излиза наяве, че ще бъдат нужни към три дни, преди избавителните документи да разрешат напускането на Испания. Преди срещата Оруел се крие в руините на изоставена черква. На идната вечер със своите другари МакНеър и Котман ще спят във високата трева на изоставена постройка. Сънят не е вероятен поради вкочаняващия мраз.

С първите лъчи на зората тримата ще чакат кафенетата да отворят, с цел да може най-малко малко да се стоплят. Оруел би трябвало да отиде до бръснар и по-късно да излъска мръсните си обувки. През цялото време се пробва да заобикаля всяка една постройка, в която е допустимо да има членове на работническата партия. Единственият му вид за сигурност е най-лъскавите заведения в Барселона, където хората не го познават. Улиците по това време били препълнени с полиция, армия и шпиони.

Следващото утро носи тъжна новина до Оруел, че младият публицист Смили, с който са се сражавали на фронта, е умрял в пандиза. Официалната версия била апандисит, само че всички знаели същинската причина. Самият Оруел по-късно декларира, че най-вероятно след всички изтезания е било позволено на агонизиращият 22-годишен мъж да почине.

Най-търсените англичани денем се престрували на заможни предприемачи, а през нощта се опитвали да избягат от неверните очи. За малко почивка, Оруел предлага да прекарат един ден в публичните бани. Неговите думи за това прекарване са:
„ През нощта бяхме нарушителите, само че денем бяхме проспериращи британски гости – това беше нашето прикритие. “

Дързостта на писателя стига нови хоризонти, когато взема решение да посети своя другар Коп в пандиза. Два пъти отива на рандеву, само че откакто пандизите се пръскат по шевовете никой не му обръща внимание. Опитите за неговото избавление са многочислени, само че на финала ще бъдат несполучливи. Коп ще прекара идната година и половина в преместване от затвор в затвор, до момента в който най-после не го изпращат в трудов лагер.

Години наред Оруел ще пази отчета от разпита на своя другар. В него се написа, че откакто Коп отхвърля да подпише показанията е бил подложен в резервоар за въглища без светлина, чист въздух или храна. Неговата единствена компания са били плъховете, които тичали през краката му. 18 месеца по-късно Джорджес Коп ще бъде освободен. Отслабнал с близо 98 кг, той мъчно е разпознаван от околните си. Тялото му е измъчено, има отравяне на кръвта и скорбут.

Оруел също по този начин се среща и с различен другар на име Милтън. Същият се опитал да напусне страната с всички вероятни документи и все пак е още веднъж хванат и хвърлен в пандиза. Милтън е индивидът, който оказва помощ на лекарите да заведат писателя до колата за спешна помощ, когато е ранен. Двамата служат на фронта месеци наред. Срещата им в пандиза минава студенокръвно, разминават се като изцяло непознати, тъй като осъзнават риска, че най-малкият знак може да хвърли Джордж зад решетките.

Снимка: By BBC – http://www.penguinbooksindia.com/en/content/george-orwell, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=36943233

Когато документите на Оруел са подготвени, той би трябвало да измисли проект дружно с всички останали заминаващи. Добър вид за бягство бил влакът за Порт Бу (на френската граница). Тайната полиция дебнела всеки превоз и било значимо всичко да остане в загадка. Джордж ще излезе от скривалището си и ще тръгне половин час по-рано към гарата, Ейлиън би трябвало да събере багажа и в последния миг да тръгне в същата посока. Испанската железница нямала никакво желание да се преценява и влакът тръгнал по-рано. Писателят имал време да предизвести своята половинка за смяната в проекта.

Собственикът на близката механа не бил изключително благополучен от методиката на властта и разрешил на бегълците да се скрият в една от стаите им. На 23-и юни, дружно с Ейлиън, всички се товарят във влака и се настаняват във вагон-ресторанта. Тайна полиция минава и записва имената на пътуващите. За огромна наслада, когато компанията на Оруел се отнесла с почитание към инспекторите, те бързо траяли напред, без да основават повече главоболия. На граничния пункт, въпреки и имената им да не са в листата с търсени, всички усетили смразяващия студ, който обгръща сърцата им, само че за наслада липсвали имена в листата им. Граничарите преглеждат и освобождаващите документи на Оруел и не се сещат, че именитата 29-а дивизия е част от ПОУМ.

С идването си във Франция, писателят прочита новото издание на печата, където той и неговата брачна половинка са оповестени в пристрастия към Троцки и надлежно са оповестени за търсене. Бягството им е било навръх време. Макар и в неприятно здраве, с задоволително тежки рани и паники в главата, Джордж осъзнава, че би трябвало да опише на света за събитията в Испания. Именно неговото перо ще се трансформира в съществено оръжие през идващите години.

Посрещането на г-л Франко!

Снимка: By Pascual Marín – This image belongs to the Marín Collection and was provided to GureGipuzkoa by Hauxe Source: Kutxa Fototeka (Kutxa Photograph Library). The image has been delivered under a CC-BY-SA 3.0 license and can be found here. Its description is available here (click on the image for details)., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=56193690