Ерих Мария Ремарк: Съвестта обикновено измъчва не тези, които са

Ерих Мария Ремарк: Съвестта нормално изтезава не тези, които са отговорни.

ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК е един от най-изтъкнатите немски писатели, роден е на 22 юни 1898 година Много от най-остроумните му размишления за любовта, самотата, отчаянието, нелепостта и прошката са се трансформирали в популярни цитати.

НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ ЦИТАТИ ОТ ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК

Ерих Мария Ремарк: Съвестта нормално изтезава не тези, които са отговорни 06.07.24 15:10 Силяновска безочливо към България: Поиска да ни лимитират правото на несъгласие против Северна Македония 06.07.24 14:45 Елеонора Митрофанова била на загадка среща с Ахмед Доган поради Делян Пеевски? 06.07.24 14:19 Ето какво да вършим при белеща се и изгоряла кожа 06.07.24 13:57 Стара циганка ми сподели тайната на най-вкусните кюфтета 06.07.24 13:33

„ Опасно е всичко, което не владееш изцяло добре. А в случай че го владееш, тогава е още по-опасно — тогава човек става лековерен. “

„ Парите — това е независимост, изкована от злато. “

„ Повърхностни са единствено хората, които се смятат за дълбокомислени. “

„ Свободен е единствено този, който е изгубил всичко, поради което си коства да се живее. “

„ Спомените ни състаряват. Тайната на безконечната младост е в умеенето да се не помни. “

„ Съвестта нормално изтезава не тези, които са отговорни. “

„ Същото е и с индивида – дай му мъничко власт, и ще видиш по какъв начин той поради нея ще не помни всичко. Това идва от единствено себе си, тъй като човек е на първо място животно и единствено криво-ляво, като филия самун с масло, е намазан с малко възпитание и човечност. “

„ Всичко, което може да се уреди с пари, е на ниска цена. “

„ Човек не може да заключи вятъра, нито водата. Ако ги заключи, те се скапват. Затвореният вятър се трансформира в застоял въздух. “

„ Само нещастният знае какво е щастието. Светлината не свети, когато е ярко. Тя свети в тъмнината. “

„ Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много мъчно използвана. “

„ Няма нищо по-уморително от това да си с човек, който показва своя разум. Особено, в случай че няма разум. “

„ Когато човек бяга в обезсърчение и заплаха, той се научава да има вяра в чудеса; другояче не би претърпял. “

„ Щастието е въпрос на градуиране. Който владее това изкуство, рядко е напълно трагичен. “

„ Помагай когато можеш; направи всичко тогава – само че когато е невероятно към този момент да се помогне, забравяй! Обърни глава! Съвземи се! Състраданието е за спокойни времена. Не е за дни, когато рискуваш живота си. Погребвай мъртвите и поглъщай живота! Ще ти е необходим. Жалейката е едно, обстоятелствата са друго. Човек не скърби по-малко, в случай че вижда действителността и я приема. Само по този начин ще остане жив. “

„ Човек остарява единствено когато престане да усеща. “

„ Мъжът би трябвало да обожава дамите или да ги напуща. Нищо приблизително не съществува. “

„ Човешкият живот е прекомерно дълъг за любовта. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя постоянно е прекомерно дълга. А другият, който остава самичък, стои и гледа втренчено. Втренчва се като подлудял. “

„ В дребните градчета хората страдат от потисната сласт. Тоест в дребните градчета без коптор. “

„ Да се родиш малоумен не е срамно, срамно е единствено да умреш малоумен. “

„ Любовните премеждия не могат да бъдат преодолени с философия; това е допустимо единствено благодарение на друга жена. “

„ Любовта заслепява мъжа и прави дамата по-зорка. “

„ Не любовта опорочава другарството. Краят му си е край. “

„ Няма по-чужд човек на света от този, в който си бил влюбен. “

„ Който е самичък, не може да бъде зарязан. “

В разгара на Първата международна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията.

На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крайник, дясната ръка и врата и е трансфериран във военна болница в Германия, където остава до края на войната.

Едва през 1927 година приключва романа, донесъл му международна популярност и самопризнание – „ На Западния фронт нищо ново “. Публикуван е през 1929 година и е роман за жестокостите на Първата международна война през погледа на едно деветнадесетгодишно момче.

Само до края на годината е преведен на двадесет и шест езика (също и на български — с три издания), а през 1930 година е филмиран в Съединени американски щати.

Норвежкият публицист Бьорн Бьорнсон поисква публично да се присъди на Ремарк Нобеловата премия. В Германия обаче против него се надига враждебна вълна — националистическите кръгове го упрекват в „ литературно изменничество към боеца от Световната война “.

Въпреки това Ремарк написва продължение на романа – „ Обратният път “ (1931 г.). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се открива в Швейцария. През 1933 година националсоциалистите обществено изгарят „ На Западния фронт нищо ново “ и „ Обратният път “, като разгласяват агитация, в която се твърди, че писателят оказва помощ на френски евреи и че същинското му име е Крамер (Ремарк – на обратно).

Отнемат на писателя немското поданство и той отива в Париж, а през 1939 година емигрира в Съединени американски щати. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих.

Умира на 72-годишна възраст в Локарно, само че е заровен в гробището на прилежащото градче Ронко, край брега на езерото Маджоре, където е заровена и жена му, холивудската актриса Полет Годар – някогашна брачна половинка на Чарли Чаплин.

 

Още вести четете в: Живот За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News