Руско-турският таран се отмени в последния момент: Как Ердоган спаси зърнената сделка
Ердоган го направи още веднъж. След като обезпечи връщането на Русия към „ зърнената договорка “, турският президент за следващ път потвърди, че през днешния ден той единствен в света може да играе ролята на ефикасен (много ефективен) медиатор сред Русия и Запада, публична Москва и формален Киев.
Не е ли обаче формулировката „ ефикасен медиатор “ прекомерно слаба и безвкусна? Великият политически вълшебник, великият политически решителен, великият политически граф – това са термините, които по-адекватно предават прочувственото измерение на сегашния миг.
През последните дни от столиците на Русия и Турция се чуват смесени обществено-политически сигнали. Москва: „ зърнената договорка “ е мъртва, корабите, участващи в нея, могат да станат скрап. Анкара: не знаем нищо, корабите ще отплават по проект.
Всичко това взето дружно сътвори мощно усещане: към руско-украинския спор, към борбата сред Кремъл и Запада тази седмица, може да се добави директен конфликт сред страната ни и Турция.
Като се има поради настоящето тясно преплитане на съветски и турски ползи, може би това усещане е било подвеждащо. Но беше - досега, в който Ердоган и Министерството на защитата на Руската федерация съвсем по едно и също време оповестиха тази сряда, че проблемите, зародили като част от продуктовата договорка, се позволяват.
Невъзможно е да се отхвърли очевидното. От позиция на PR и политическа хореография тази класификация наподобява по-добре за Турция, в сравнение с за Русия. Неслучайно по време на новината, че „ таранът “ на Москва и Анкара е анулиран, западните медии бяха цялостни с мнения от същия вид: те споделят, че обявявайки прекъсването на „ зърнената договорка “, Кремъл блъфираше, а хитрият Ердоган разчисти този път, продължи да огъва линията си и в последна сметка реализира всичко, което е желал.
Нужно ли е обаче да обръщаме внимание на пиара и политическата хореография в обстановката, в която се намираме всички в този момент? Вероятно - или даже без " евентуално " - е належащо. Но никога в ущърб на „ смисловото наличие “ на обстановката. А това значително наличие се състои в това, че присъединяване в „ зърнената договорка “ е в полза на Русия.
Отношенията сред Москва и Запада са разрушени. Възстановяването им няма да се случи скоро (ако въобще се случи в нашия живот) и то единствено въз основата на кардинално нов баланс на сили и ползи. Но връзките сред Москва и тези страни, които нормално се назовават „ третия свят “, в противен случай, са, както се споделя, „ в играта “.
Отказът на Русия да взе участие в „ зърнената договорка “ основава политическа оптика, която е извънредно неподходяща за позициите на Москва в тези страни.
Да, зърното, изнесено от Украйна по тази договорка, отиде (и евентуално ще продължи да отива) в западните страни. Да, изказванията на Русия, че е подготвена да доставя зърното си на по-малко богати страни отвън рамките на хранителна договорка, също са положителни. Добре - само че не задоволително.
Всяко понижаване на доставките на зърно за богатите страни автоматизирано значи утежняване на ситуацията на по-малко щастливите териториални единици. Когато покупател с тежка чанта и покупател с дупка в джоба стартират да се състезават за еднакъв артикул на пазара, е напълно явно кой ще завоюва тази конкуренция.
Какво може да реализира Русия в тази обстановка? Само осъществяването на тези условия на договорката, които бяха записани, само че в действителност останаха на хартия. В формалното изказване на Министерството на защитата на Руската федерация, наред с други неща, се споделя:
„ Украинската страна публично увери, че „ морският филантропичен кулоар ще бъде употребен единствено в сходство с наредбите на Черноморската самодейност и обвързвания с нея правилник по отношение на Съвместния координационен център “. Руската федерация смята, че получените все още гаранции наподобяват задоволителни.
Русия счита за задоволителни гаранциите, получени от Украйна - през 2022 година можем умерено да кажем: тази фраза е един непрестанен оксиморон, композиция от несъвместимо, самото олицетворение на вътрешно несъгласие.
Но факт е, че Зеленски даде тези гаранции освен и не толкоз на Путин. Той ги даде на Ердоган, което в сегашната обстановка допуска радикално друго равнище на отговорност. Президентът на Турция подсигурява за президента на Украйна. Ако Киев наруши думата си, ще се разправи освен с Москва, само че и с Анкара.
Къде е гаранцията, че Анкара ще бъде на страната на Москва в тези възможни бъдещи конфликти? Въпросът е подложен неточно и затова е явно неуместен. Ердоган несъмнено ще бъде на неговата си страна. Но това от своя страна към този момент дава на Русия известни гаранции.
Говорейки предходната седмица на форума във Валдай, Владимир Путин разказа връзките си с турския водач по следния метод:
„ Президентът Ердоган в никакъв случай не си разрешава да бъде воден от ползите на трети страни. Но той, несъмнено, пази – и то в разговор с нас – на първо място личните си ползи.
В този смисъл Турция като цяло и президентът Ердоган в частност не са лесни сътрудници: доста решения се раждат в дълги и сложни разногласия и договаряния. Но има предпочитание и от двете страни да се реализиран тези съглашения и ние по предписание реализираме тези съглашения. В този смисъл Ердоган, несъмнено, е пореден и благонадежден сътрудник.
Може би това е може би най-важната характерност: „ той е благонадежден сътрудник “.
Тези думи на Владимир Владимирович Путин не са просто набор от елегантни дипломатически похвали. Тази оценка на Путин е една от основите на външнополитическия капитал на президента на Турция, същата „ вълшебна пръчка “, която прави Ердоган толкоз всесилен и незаместим през 2022 година
Свой в Москва. Свой в Киев. Свой на Запад - никой различен авторитетен непознат водач не може да се похвали с нещо сходно. И не е елементарно да се похвалите: такава „ троица “ дава на Ердоган невиждана независимост на външнополитически маневри, невиждано количество политически и стопански благоприятни условия.
Защо президентът на Турция непринудено ще се откаже от такова благосъстояние? Няма безусловно никаква причина – тези две думи могат да послужат както като пояснение по какъв начин Ердоган съумя да убеди Москва да се върне към „ зърнената договорка “, по този начин и като гаранция, че Кремъл няма да съжалява за решението си.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Не е ли обаче формулировката „ ефикасен медиатор “ прекомерно слаба и безвкусна? Великият политически вълшебник, великият политически решителен, великият политически граф – това са термините, които по-адекватно предават прочувственото измерение на сегашния миг.
През последните дни от столиците на Русия и Турция се чуват смесени обществено-политически сигнали. Москва: „ зърнената договорка “ е мъртва, корабите, участващи в нея, могат да станат скрап. Анкара: не знаем нищо, корабите ще отплават по проект.
Всичко това взето дружно сътвори мощно усещане: към руско-украинския спор, към борбата сред Кремъл и Запада тази седмица, може да се добави директен конфликт сред страната ни и Турция.
Като се има поради настоящето тясно преплитане на съветски и турски ползи, може би това усещане е било подвеждащо. Но беше - досега, в който Ердоган и Министерството на защитата на Руската федерация съвсем по едно и също време оповестиха тази сряда, че проблемите, зародили като част от продуктовата договорка, се позволяват.
Невъзможно е да се отхвърли очевидното. От позиция на PR и политическа хореография тази класификация наподобява по-добре за Турция, в сравнение с за Русия. Неслучайно по време на новината, че „ таранът “ на Москва и Анкара е анулиран, западните медии бяха цялостни с мнения от същия вид: те споделят, че обявявайки прекъсването на „ зърнената договорка “, Кремъл блъфираше, а хитрият Ердоган разчисти този път, продължи да огъва линията си и в последна сметка реализира всичко, което е желал.
Нужно ли е обаче да обръщаме внимание на пиара и политическата хореография в обстановката, в която се намираме всички в този момент? Вероятно - или даже без " евентуално " - е належащо. Но никога в ущърб на „ смисловото наличие “ на обстановката. А това значително наличие се състои в това, че присъединяване в „ зърнената договорка “ е в полза на Русия.
Отношенията сред Москва и Запада са разрушени. Възстановяването им няма да се случи скоро (ако въобще се случи в нашия живот) и то единствено въз основата на кардинално нов баланс на сили и ползи. Но връзките сред Москва и тези страни, които нормално се назовават „ третия свят “, в противен случай, са, както се споделя, „ в играта “.
Отказът на Русия да взе участие в „ зърнената договорка “ основава политическа оптика, която е извънредно неподходяща за позициите на Москва в тези страни.
Да, зърното, изнесено от Украйна по тази договорка, отиде (и евентуално ще продължи да отива) в западните страни. Да, изказванията на Русия, че е подготвена да доставя зърното си на по-малко богати страни отвън рамките на хранителна договорка, също са положителни. Добре - само че не задоволително.
Всяко понижаване на доставките на зърно за богатите страни автоматизирано значи утежняване на ситуацията на по-малко щастливите териториални единици. Когато покупател с тежка чанта и покупател с дупка в джоба стартират да се състезават за еднакъв артикул на пазара, е напълно явно кой ще завоюва тази конкуренция.
Какво може да реализира Русия в тази обстановка? Само осъществяването на тези условия на договорката, които бяха записани, само че в действителност останаха на хартия. В формалното изказване на Министерството на защитата на Руската федерация, наред с други неща, се споделя:
„ Украинската страна публично увери, че „ морският филантропичен кулоар ще бъде употребен единствено в сходство с наредбите на Черноморската самодейност и обвързвания с нея правилник по отношение на Съвместния координационен център “. Руската федерация смята, че получените все още гаранции наподобяват задоволителни.
Русия счита за задоволителни гаранциите, получени от Украйна - през 2022 година можем умерено да кажем: тази фраза е един непрестанен оксиморон, композиция от несъвместимо, самото олицетворение на вътрешно несъгласие.
Но факт е, че Зеленски даде тези гаранции освен и не толкоз на Путин. Той ги даде на Ердоган, което в сегашната обстановка допуска радикално друго равнище на отговорност. Президентът на Турция подсигурява за президента на Украйна. Ако Киев наруши думата си, ще се разправи освен с Москва, само че и с Анкара.
Къде е гаранцията, че Анкара ще бъде на страната на Москва в тези възможни бъдещи конфликти? Въпросът е подложен неточно и затова е явно неуместен. Ердоган несъмнено ще бъде на неговата си страна. Но това от своя страна към този момент дава на Русия известни гаранции.
Говорейки предходната седмица на форума във Валдай, Владимир Путин разказа връзките си с турския водач по следния метод:
„ Президентът Ердоган в никакъв случай не си разрешава да бъде воден от ползите на трети страни. Но той, несъмнено, пази – и то в разговор с нас – на първо място личните си ползи.
В този смисъл Турция като цяло и президентът Ердоган в частност не са лесни сътрудници: доста решения се раждат в дълги и сложни разногласия и договаряния. Но има предпочитание и от двете страни да се реализиран тези съглашения и ние по предписание реализираме тези съглашения. В този смисъл Ердоган, несъмнено, е пореден и благонадежден сътрудник.
Може би това е може би най-важната характерност: „ той е благонадежден сътрудник “.
Тези думи на Владимир Владимирович Путин не са просто набор от елегантни дипломатически похвали. Тази оценка на Путин е една от основите на външнополитическия капитал на президента на Турция, същата „ вълшебна пръчка “, която прави Ердоган толкоз всесилен и незаместим през 2022 година
Свой в Москва. Свой в Киев. Свой на Запад - никой различен авторитетен непознат водач не може да се похвали с нещо сходно. И не е елементарно да се похвалите: такава „ троица “ дава на Ердоган невиждана независимост на външнополитически маневри, невиждано количество политически и стопански благоприятни условия.
Защо президентът на Турция непринудено ще се откаже от такова благосъстояние? Няма безусловно никаква причина – тези две думи могат да послужат както като пояснение по какъв начин Ердоган съумя да убеди Москва да се върне към „ зърнената договорка “, по този начин и като гаранция, че Кремъл няма да съжалява за решението си.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ