Вашата работа е защитена от изкуствен интелект
Епохата на " генеративния " изкуствен интелект в действителност настъпи. Чатботовете на OpenAI, които употребяват технология на модел на огромен език (llm), започнаха да се развиват през ноември. Сега надали минава ден без някакъв умопомрачителен прогрес. Песен, основана на изкуствен интелект, включваща подправени Drake и The Weeknd, неотдавна раздруса музикалната промишленост. Програмите, които преобразуват текст във видео, основават много безапелационно наличие. Не след дълго потребителски артикули като Expedia, Instacart и OpenTable ще се включат в ботовете на OpenAI, позволявайки на хората да поръчват храна или да резервират отмора, като вкарват текст в поле. Наскоро изтекла презентация съгласно известията от инженер на Гугъл допуска, че софтуерният колос се тормози какъв брой елементарно е за съперниците да реализират прогрес. Предстои още - евентуално доста повече.
Епохата на " генеративния " изкуствен интелект в действителност настъпи. Чатботовете на OpenAI, които употребяват технология на модел на огромен език (llm), започнаха да се развиват през ноември. Сега надали минава ден без някакъв умопомрачителен прогрес. Песен, основана на изкуствен интелект, включваща подправени Drake и The Weeknd, неотдавна раздруса музикалната промишленост. Програмите, които преобразуват текст във видео, основават много безапелационно наличие. Не след дълго потребителски артикули като Expedia, Instacart и OpenTable ще се включат в ботовете на OpenAI, позволявайки на хората да поръчват храна или да резервират отмора, като вкарват текст в поле. Наскоро изтекла презентация съгласно известията от инженер на Гугъл допуска, че софтуерният колос се тормози какъв брой елементарно е за съперниците да реализират прогрес. Предстои още - евентуално доста повече.
Развитието на AI повдига дълбоки въпроси. Може би най-належащият обаче е директният. Какво значи това за стопанската система? Мнозина имат огромни упования. Ново проучване на Goldman Sachs допуска, че " необятно публикуваното приемане на изкуствен интелект в последна сметка може да докара до 7%, или съвсем 7 трлн. $, нарастване на годишния световен Брутният вътрешен продукт за интервал от 10 години ". Академичните изследвания сочат три процентни пункта повишаване на годишния напредък на продуктивността на труда във компаниите, които одобряват технологията, което би представлявало голямо нарастване на приходите, комбинирано в продължение на доста години. Проучване, оповестено през 2021 година от Том Дейвидсън от Open Philanthropy, организация за разпределяне на безплатни средства, слага повече от 10% късмет за " избухлив напредък " - дефиниран като нараствания на световното произвеждане с повече от 30% годишно - някъде през този век. Няколко икономисти единствено на половина на смешка настояват, че световните приходи ще станат безкрайни.
Финансовите пазари обаче сочат много по-скромни резултати. През миналата година цените на акциите на фирмите, участващи в изкуствения разсъдък, се показаха по-лошо от междинното за света, макар че през последните месеци се покачиха. Лихвените проценти са друга улика. Ако хората считат, че технологията ще направи всички по-богати на следващия ден, лихвите ще се покачат, тъй като ще има по-малко потребност от спестявания. Коригираните по отношение на инфлацията темпове и последващият напредък на Брутният вътрешен продукт са мощно свързани, отбелязва проучване на Базил Халперин от Масачузетския софтуерен институт (MIT) и сътрудници. Но откогато шумът към AI стартира през ноември, дълготрайните лихви паднаха. Те остават доста ниски по исторически стандарти. Изследователите заключават, че финансовите пазари " не чакат огромна възможност за... индуцирано от изкуствения разсъдък ускоряване на растежа... в най-малко 30-50-годишен времеви небосвод ".
Реклама Предишните софтуерни пробиви
За да прецените коя група е права, е потребно да разгледате историята на предходни софтуерни пробиви. Това обезпечава помощ на вложителите. Защото е мъчно да се потвърди, че една-единствена нова технология сама по себе си е трансформирала коренно стопанската система, за положително или за неприятно. Дори индустриалната гражданска война от края на XVII век, за която доста хора считат, че е резултат от изобретяването на въртящия се джени (изобретена през 1767 година от Джеймс Харгрийвс, усилва количеството на преждата, която може да се завърти на конец - бел. ред.), в действителност е породена от всевъзможни фактори, които се събират дружно: увеличение на потреблението на въглища, по-строги права на благосъстоятелност, появяването на теоретичен етос и доста повече също така.
Може би най-известният факт е, че през 60-те години на предишния век Робърт Фогел разгласява работа за американските железници, която по-късно ще му завоюва Нобелова премия за стопанска система. Мнозина смятаха, че железопътният превоз трансформира вероятностите на Америка, трансформирайки земеделското общество в индустриална мощност. Всъщност той имаше доста непретенциозно влияние, откри Фогел, тъй като размени технологията - като каналите - която би свършила съвсем толкоз добра работа. Нивото на приход на човек, което Америка реализира до 1 януари 1890 година, щеше да бъде достигнато до 31 март 1890 година, в случай че железниците в никакъв случай не бяха изобретени.
Разбира се, никой не може да планува сигурно къде една толкоз фундаментално непредсказуема технология като AI ще води хората. Стремглавият напредък не е неосъществим, нито софтуерна застоялост. Но към момента можете да обмислите опциите. И най-малко до момента наподобява, че железниците на Фогел евентуално ще бъдат потребен проект. Помислете за три необятни области: монополи, пазари на труда и продуктивност.
Една нова технология от време на време основава дребна група от хора с голяма икономическа мощност. Джон Д. Рокфелер завоюва с рафинирането на петрол, а Хенри Форд с колите. Днес Джеф Безос и Марк Зукърбърг са много преобладаващи с помощта на технологиите.
Реклама Потенциал за огромни облаги, само че и за монопол
Много специалисти чакат, че не след дълго AI промишлеността ще генерира големи облаги. В неотдавнашен документ анализаторите на Goldman пресмятат, че при най-хубавия сюжет генериращият изкуствен интелект може да добави към 430 милиарда $ към годишните световни доходи от корпоративен програмен продукт. Тяхното пресмятане допуска, че всеки от 1.1 милиарда офис чиновници в света ще одобри няколко AI gizmos, плащайки общо към 400 $ всеки.
Всеки бизнес би се радвал да улови част от тези пари. Но в макроикономическо отношение 430 милиарда $ просто не трансформират циферблата. Да приемем, че всички доходи се трансформират в облаги, което е нереалистично, и че всички тези облаги са извоювани в Америка, което е малко по-реалистично. Дори при тези условия съотношението на корпоративните облаги на страната преди облагане с налози към нейния Брутният вътрешен продукт ще се увеличи от 12% през днешния ден на 14%. Това е надалеч над дълготрайната междинна стойност, само че не по-високо, в сравнение с беше през второто тримесечие на 2021 година
Тези облаги могат да отидат в една организация - може би OpenAI. Монополите постоянно пораждат, когато промишлеността има високи закрепени разноски или когато е мъчно да се сътвори конкуренция. Клиентите нямаха опция на горивата на Рокфелер да вземем за пример и не можеха да създават свои лични. Генеративният AI има някои монополни характерности. GPT-4, един от чатботовете на OpenAI, съгласно известията коства повече от 100 млн. $ за образование, сума, която малко компании имат. Има и доста патентовани познания по отношение на данните за образование на моделите, да не приказваме за противоположната връзка с потребителите.
Въпреки това има дребен късмет една компания да завладее цялата промишленост. По-вероятно е непретенциозен брой огромни компании да се конкурират една с друга, както се случва в авиацията, питателните артикули и търсачките. Нито един AI артикул не е в действителност неповторим, защото всички употребяват сходни модели. Това улеснява клиента да премине от един към различен. Изчислителната мощ зад моделите също е много обща. Голяма част от кода, както и препоръки и трикове са свободно налични онлайн, което значи, че дилетантите могат да създават свои лични модели - постоянно с поразително положителни резултати.
Епохата на " генеративния " изкуствен интелект в действителност настъпи. Чатботовете на OpenAI, които употребяват технология на модел на огромен език (llm), започнаха да се развиват през ноември. Сега надали минава ден без някакъв умопомрачителен прогрес. Песен, основана на изкуствен интелект, включваща подправени Drake и The Weeknd, неотдавна раздруса музикалната промишленост. Програмите, които преобразуват текст във видео, основават много безапелационно наличие. Не след дълго потребителски артикули като Expedia, Instacart и OpenTable ще се включат в ботовете на OpenAI, позволявайки на хората да поръчват храна или да резервират отмора, като вкарват текст в поле. Наскоро изтекла презентация съгласно известията от инженер на Гугъл допуска, че софтуерният колос се тормози какъв брой елементарно е за съперниците да реализират прогрес. Предстои още - евентуално доста повече.
Развитието на AI повдига дълбоки въпроси. Може би най-належащият обаче е директният. Какво значи това за стопанската система? Мнозина имат огромни упования. Ново проучване на Goldman Sachs допуска, че " необятно публикуваното приемане на изкуствен интелект в последна сметка може да докара до 7%, или съвсем 7 трлн. $, нарастване на годишния световен Брутният вътрешен продукт за интервал от 10 години ". Академичните изследвания сочат три процентни пункта повишаване на годишния напредък на продуктивността на труда във компаниите, които одобряват технологията, което би представлявало голямо нарастване на приходите, комбинирано в продължение на доста години. Проучване, оповестено през 2021 година от Том Дейвидсън от Open Philanthropy, организация за разпределяне на безплатни средства, слага повече от 10% късмет за " избухлив напредък " - дефиниран като нараствания на световното произвеждане с повече от 30% годишно - някъде през този век. Няколко икономисти единствено на половина на смешка настояват, че световните приходи ще станат безкрайни.
Финансовите пазари обаче сочат много по-скромни резултати. През миналата година цените на акциите на фирмите, участващи в изкуствения разсъдък, се показаха по-лошо от междинното за света, макар че през последните месеци се покачиха. Лихвените проценти са друга улика. Ако хората считат, че технологията ще направи всички по-богати на следващия ден, лихвите ще се покачат, тъй като ще има по-малко потребност от спестявания. Коригираните по отношение на инфлацията темпове и последващият напредък на Брутният вътрешен продукт са мощно свързани, отбелязва проучване на Базил Халперин от Масачузетския софтуерен институт (MIT) и сътрудници. Но откогато шумът към AI стартира през ноември, дълготрайните лихви паднаха. Те остават доста ниски по исторически стандарти. Изследователите заключават, че финансовите пазари " не чакат огромна възможност за... индуцирано от изкуствения разсъдък ускоряване на растежа... в най-малко 30-50-годишен времеви небосвод ".
Реклама Предишните софтуерни пробиви
За да прецените коя група е права, е потребно да разгледате историята на предходни софтуерни пробиви. Това обезпечава помощ на вложителите. Защото е мъчно да се потвърди, че една-единствена нова технология сама по себе си е трансформирала коренно стопанската система, за положително или за неприятно. Дори индустриалната гражданска война от края на XVII век, за която доста хора считат, че е резултат от изобретяването на въртящия се джени (изобретена през 1767 година от Джеймс Харгрийвс, усилва количеството на преждата, която може да се завърти на конец - бел. ред.), в действителност е породена от всевъзможни фактори, които се събират дружно: увеличение на потреблението на въглища, по-строги права на благосъстоятелност, появяването на теоретичен етос и доста повече също така.
Може би най-известният факт е, че през 60-те години на предишния век Робърт Фогел разгласява работа за американските железници, която по-късно ще му завоюва Нобелова премия за стопанска система. Мнозина смятаха, че железопътният превоз трансформира вероятностите на Америка, трансформирайки земеделското общество в индустриална мощност. Всъщност той имаше доста непретенциозно влияние, откри Фогел, тъй като размени технологията - като каналите - която би свършила съвсем толкоз добра работа. Нивото на приход на човек, което Америка реализира до 1 януари 1890 година, щеше да бъде достигнато до 31 март 1890 година, в случай че железниците в никакъв случай не бяха изобретени.
Разбира се, никой не може да планува сигурно къде една толкоз фундаментално непредсказуема технология като AI ще води хората. Стремглавият напредък не е неосъществим, нито софтуерна застоялост. Но към момента можете да обмислите опциите. И най-малко до момента наподобява, че железниците на Фогел евентуално ще бъдат потребен проект. Помислете за три необятни области: монополи, пазари на труда и продуктивност.
Една нова технология от време на време основава дребна група от хора с голяма икономическа мощност. Джон Д. Рокфелер завоюва с рафинирането на петрол, а Хенри Форд с колите. Днес Джеф Безос и Марк Зукърбърг са много преобладаващи с помощта на технологиите.
Реклама Потенциал за огромни облаги, само че и за монопол
Много специалисти чакат, че не след дълго AI промишлеността ще генерира големи облаги. В неотдавнашен документ анализаторите на Goldman пресмятат, че при най-хубавия сюжет генериращият изкуствен интелект може да добави към 430 милиарда $ към годишните световни доходи от корпоративен програмен продукт. Тяхното пресмятане допуска, че всеки от 1.1 милиарда офис чиновници в света ще одобри няколко AI gizmos, плащайки общо към 400 $ всеки.
Всеки бизнес би се радвал да улови част от тези пари. Но в макроикономическо отношение 430 милиарда $ просто не трансформират циферблата. Да приемем, че всички доходи се трансформират в облаги, което е нереалистично, и че всички тези облаги са извоювани в Америка, което е малко по-реалистично. Дори при тези условия съотношението на корпоративните облаги на страната преди облагане с налози към нейния Брутният вътрешен продукт ще се увеличи от 12% през днешния ден на 14%. Това е надалеч над дълготрайната междинна стойност, само че не по-високо, в сравнение с беше през второто тримесечие на 2021 година
Тези облаги могат да отидат в една организация - може би OpenAI. Монополите постоянно пораждат, когато промишлеността има високи закрепени разноски или когато е мъчно да се сътвори конкуренция. Клиентите нямаха опция на горивата на Рокфелер да вземем за пример и не можеха да създават свои лични. Генеративният AI има някои монополни характерности. GPT-4, един от чатботовете на OpenAI, съгласно известията коства повече от 100 млн. $ за образование, сума, която малко компании имат. Има и доста патентовани познания по отношение на данните за образование на моделите, да не приказваме за противоположната връзка с потребителите.
Въпреки това има дребен късмет една компания да завладее цялата промишленост. По-вероятно е непретенциозен брой огромни компании да се конкурират една с друга, както се случва в авиацията, питателните артикули и търсачките. Нито един AI артикул не е в действителност неповторим, защото всички употребяват сходни модели. Това улеснява клиента да премине от един към различен. Изчислителната мощ зад моделите също е много обща. Голяма част от кода, както и препоръки и трикове са свободно налични онлайн, което значи, че дилетантите могат да създават свои лични модели - постоянно с поразително положителни резултати.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ