EPA/БГНЕС Антирасистките демонстрации след смъртта на Джордж Флойд в Америка добиха

EPA/БГНЕС Антирасистките демонстрации след гибелта на Джордж Флойд в Америка добиха изключително измерение във Англия - и като повсеместност и като форма на митинг. За излезлите по улиците коренът на казуса се оказа робството. Последва премахването на монументи и преименуването на здания, носещи името на хора, свързани с робството. В Бристол протестиращите хвърлиха във водите на пристанището статуята на търговеца на плебеи Едуард Колстън.

Една от " жертвите “ е и огромният другар на България Уилям Гладстон, който издава брошурата " Българските ужаси и Източния въпрос “ във връзка на зверствата на турците при потушаването на Априлското въстание. Гладстон на процедура предлага да се даде автономност на България и да се приключи безусловната британска поддръжка за Високата врата в Истанбул. Сега обаче Гладстон е упрекнат, че е бил покровител на робството.

За разгорелите се антирасистки митинги във Англия и за " случая Гладстон “ кореспондентът на БНР в Лондон Веселин Паунов беседва с историка професор Алан Райс от шеф на Института за изследване на търговията с чернокожи през Атлантика към университета на Централен Ланкашър в Престън, и с Кирил Дрезов, шеф на Звеното за Югоизточна Европа в университета в Кийл.

Духът на робството излезе от бутилката във Англия. Ако би трябвало да се има вяра на историците, първи сведения за иго са открити на глинени плочки на Шумерската цивилизация в антична Месопотамия, само че случилото се с препълнените с плебеи кораби през Атлантическия океан през междинните епохи е първото нещо, което изниква в съзнанието при споменаването на думата " иго “.

Защо това е по този начин, професор Алан Райс?

Робство е имало в Древна Гърция, в Римската империя, а и преди този момент. На процедура робството е съществувало към две-три хиляди години преди новата епоха. То съществува от дълго време, само че има разнообразни прояви. Трансатлантическата търговия с плебеи е доста характерна форма на иго. Това е иго, при което се прекарват хората от родните им страни на хиляди благи в друга страна. Целта е икономическа употреба и създаване на цели цивилизации. За нещо сходно може да се приказва при египетското иго.

При трансатлантическото иго обаче робите са движимо имущество. Робът в американската, карибската или латиноамериканската система е нечия благосъстоятелност. Неговите деца и внуци също са владеене на робовладелеца. Не всички рабски системи са такива, тази система е рискова, тъй като от нея не може да се излезе с генерации. Робът е движимо имущество и произлиза от движимо имущество.

Очевидно робството не е измислено от британците, за разлика от доста други неща, само че когато човек през днешния ден чете за него сякаш стига до извода, че британците са с особени заслуги за неговото преуспяване. Така ли е?

Тук няма да се съглася с Вас. Целият ми живот е минал в говорене за значимостта на търговията с плебеи за Англия. Другите европейски сили обаче са не по-малко забъркани. Ако погледнете Португалия и Бразилия - те са прекарали повече от 5 милиона плебеи най-вече от Ангола. Португалците са първите търговци на плебеи през 15-ти век и не отстраняват робството до 80-те години на 19-ти век. Но в Португалия няма толкоз монументи против робството както във Англия.

Испанци, французи, холандци - всички те интензивно вземат участие в търговията с плебеи. Очевидно Англия с докараните повече от 3 милиона е втора по количество плебеи, само че когато става дума за иго, на множеството европейски сили ръцете не са чисти.

Виждаме обаче какво става в този момент. След гибелта на Джордж Флойд в Америка на доста места по света се надигат антирасистки митинги, като във Англия те вземат особени размери със заклеймяване на робството, с отсичане на скулптури на хора, свързани с него, промяна на имена на здания и улици, свързани с робството... Смятате ли обаче, че този тип израз на яд към тези хора, свързани по някакъв метод с робството, е верен, тъй като от другата страна на аргумента споделят, че въпреки всичко те са съдействали доста за общностите към тях, за развиването на страната?

В спор съм със себе си по този въпрос. Мисля, че паметниците са нещо доста значимо, бил съм член на Комисията по паметниците, свързани с робството в Ланкашър. Така че концепцията някой да унищожава монумент е провокативна. Проблемът обаче в този момент е следният: монументи на притежатели на плебеи и хора, забъркани в колониализма покриват цялата страна, а монументи на жертви на търговията с плебеи, на  огромни чернокожи герои съвсем няма във Англия.

Ние приказваме за това може би от десетилетия. На процедура, по-рано тази година Борис Джонсън - този огромен " антирасист “, слагам това в кавички - отхвърли финансиране за народен мемориал за жертвите на търговията с плебеи в " Хайд парк “.  Все още няма подобен мемориал в Ливърпул - най-голямото пристанище в света на тогавашните търговци на плебеи. Няма мемориал в Бристол.

Хората приказват за паметника на Едуард Колстън доста от дълго време и до в този момент нищо не бе направено. Той не е бил просто малък търговец на плебеи. През 17-ти век той е бил виновен за превръщането на десетки хиляди африканци в плебеи. Поради траялото дълго безучастие на управляващите възмущението стана толкоз огромно, че придвижването " Black lives matter “ и симпатизантите му взеха нещата в свои ръце, и аз ги разбирам. Всъщност, мисля, че този " партизански акт “ със статуята, колкото и да е противоречив, бе подбуден от чисто антирасистки подбуди. 

Няма подозрение, че робството е леке за човечеството, само че в това време историята следва своя ход. Добри и неприятни неща постоянно са се случвали, постоянно ръка за ръка. Може и да бъркам, само че мисля, че Англия е станала  велика, тъй като историята се е развила по тъкмо избран метод, което включва и робството. Разбира се, въпрос на разногласия може да бъде кое считано за " велико “... Какво мислите за това?

Мисля, че имаме потребност да се примирим с нашата история. А не може да се примирим с тази история, когато в реалност отхвърляме да я преподаваме както би трябвало. Като твърдим, че Англия не е бъркала. Историята е динамично нещо и ние би трябвало да стигнем досега да погледнем на нея като на едно цяло, а не на фрагменти. Ако не се примирим с историята по верен метод, тогава хората ще поемат самодейността в свои ръце, с цел да сътворят някакъв по-добър спомен за историята.

Всъщност мисля, че хвърлянето на статуята на Колстън във водата в прочут смисъл е незабравим алегоричен миг. Момент, който напомня, че с неговите кораби хиляди плебеи са били прекарвани от Африка до Карибите и двете Америки. Хиляди от тези плебеи са намерили гибелта си имено във водата. Изглежда настава подобаващ и значим миг за основаване на нов тип монумент. Това, което би трябвало да създадат в Бристол след изваждането на статуята от морето е да я слагат в музей с изложение на случилото се. Като урок. Музеят ще бъде доста по-добро място за статуята, в сравнение с да стърчи в Бристол и да споделя една подправена история за филантропия, без да се споделя цялата истина.

Не мога да не Ви попитам за историята към Уилям Гладстон. Както стана известно, постройка в Университета в Ливърпул, носеща неговото име, ще бъде преименувана, поради неговото минало и акцията му против унищожаване на робството.  Гладстон е огромно име в България, доста уважаван за това, че обръща вниманието на света към ориста на българите след потушаването на Априлското  въстание. Разбира се, постоянно може да се каже, че Гладстон може и да е преследвал английските ползи на Балканите и въпреки всичко заслугите му са огромни България да я има.

Уилям Гладстон е демократичен министър-председател и в случай че погледнете на стореното от него в това му качество, като да вземем за пример за проституцията или по турския въпрос, ще видите доста човещина. Той обаче и бил наследник на един от най-големите търговци и притежатели на плебеи в Британската империя. Баща му Джон Гладстон е бил народен представител и през 1824 година получава от жителите на Ливърпул сребърен сервиз за хранене в символ на признателност за битката му против унищожаване на робството.

Самият Уилям Гладстон през 1833 година пази Западноиндийската компания и изиграва огромна роля за прокарването на концепцията, че притежателите на плебеи би трябвало да бъдат обезщетени. Той и фамилията му са обезщетени с 90 хиляди паунда, което в днешни пари е към девет и половина милиона. Така че притежателите на плебеи са били обезщетени, само че не и робите. Тази пари вършат Гладстон доста богат човек. Според мен, вярно разумен човек, би трябвало да откаже отплата за владение на човешки същества. Това демонстрира цялостна липса на демократизъм.

Има обаче още един миг, когато Гладстон още веднъж застава на страната на покровителите на робството. Това е по време на американската Гражданска война, когато той държи целеустремено речи в поддръжка на Конфедерацията, в поддръжка на разбунтувалите се южни щати, опитващи се да запазят робството. И в случай че може да се допусне, че първият случай с компенсацията е позволен, то вторият ви кара да си помислите, че той, в действителност, е доста непрекъснат в изчезналата човечност по този въпрос. 

Пред кореспондента на БНР противоречивия въпрос за личността и наследството на Уилям Гладстон разяснява и Кирил Дрезов, шеф на Звеното за Югоизточна Европа в университета в Кийл.

Известно ли е и в България " черното минало “ на Уилям Гладстон и по-точно това, че е бил съперник на премахването на робството?

Първо би трябвало да уточним, че въпросът е, че не толкоз е бил съперник на премахването на робството, а че неговият татко е взел участие в търговията с плебеи и е печелил от това, а надлежно младият Гладстон се е борил за това неговият татко да получи отплата. Това е моето схващане на случая. Даже не е толкоз за самия Гладстон, що се касае за татко му, което малко изважда нещата от персоналната отговорност, да го кажем по този начин. Иначе Гладстон по никакъв метод не е бил срещу политиката на Англия в този миг да бъде прекъсната търговията с плебеи. Просто е упорствал неговият татко да получи отплата.

В София, Пловдив, Варна и несъмнено на други места има улици с името на Гладстон. В София има и учебно заведение с неговото име. Тези развития тук не слагат ли някак си в неловко състояние страната ни откакто в родната му Англия излиза, че той не е по този начин уважаван? 

Не, не бих споделил. Първо, Гладстон има напълно съответни заслуги във връзка с българите, които по никакъв метод не се трансформират от тези нападки, които са ориентирани против него и против фамилията му. Другото, което би трябвало да се подчертае е, че занапред във Англия ще се развива дебата на тематика Гладстон, тъй като той не е инцидентна фигура. Той е човек, който е бил четири пъти министър-председател и това, че една навалица желае да смъкна неговите монументи или да се преименуват места, наречени на него, напълно не изчерпва обстановката във Англия. Това, което виждаме сега напълно не значи, че е казана последната дума по въпроса за Гладстон. В България има учебни заведения и улици, само че няма монумент на Гладстон. Ето в този момент е моментът, тъй като както Русия си прибира всякакви монументи, свързани с нея от Източна Европа, по този начин България може на ниска цена да се снабди с някой свален монумент на Гладстон, на който единствено би трябвало да му заплати транспортните разноски.

Робството безспорно е една от най-срамните страници в историята на човечеството, само че въпреки всичко е част от историята, която не можем да пренапишем. Трябва ли въпреки всичко през днешния ден да се стига до такива крайности като срутване на монументи, всеобщо преименуване и може би изгаряне на 5-паундовите банкноти, които са с лика на Уинстън Чърчил?...

Не, аз мисля, че сега сме очевидци на нападки, на акция на една крайнолява формация, която по никакъв метод не се поддържа от болшинството британци. Просто тази формация употребява обстановката с карантината, с цел да се занимава гладко с вандализъм. И другото нещо е, че обстановката във Англия въпреки всичко е много друга от тази в Съединени американски щати. Въпросната формация едно към едно придвижва обстановката от напълно различен подтекст, от американския подтекст. Нито английската полиция има такива страници в своята история както американската, нито Англия като страна - най-малко от премахването на робството, за което страната интензивно се е борила - има такива комплекси и такова завещание както Съединените щати с тяхната Гражданска война и с тяхното завещание във връзка с робството. Така че това механично преместване на един американски феномен на английска почва не върви доста безпрепятствено и занапред ще бъдем очевидци на реакции против него.