23 февруари 1918 г. - Д-р Артур Шербиус получава първи патент за шифровата машина „Енигма”
„ Енигма ” е вид портативна шифровъчна машина, употребена за шифриране и дешифриране на секретни известия.
На пръв взор прилича пишеща машина. Както и другите роторни машини, „ Енигма ” се състои от композиция от механичен и електрически системи. Механичната част включва клавиатура, набор от въртящи се три диска (ротори), които са ситуирани към вала и степенчат механизъм, задвижващ един или повече ротора при всяко натискане на клавиш.
За производството на машината на 9 юли 1923 година в Берлин се основава Акционерно сдружение „ Шифрови машини ”. Първоначално „ Енигма ” е замислена като гражданска криптографска система, която да се продава свободно. Така да вземем за пример през 1923 година е свободно предлагана за продажба на Международния пощенски конгрес в Берн. В края на 20-те години на 20 в. обаче военните институции демонстрират засилен интерес към изобретението, тъй че машината скоро изчезва от цивилния пазар. Точно при започване на възхода на едвам кретащото до тогава дружество на Шербиус обаче, притежателят умира при трагичен случай.
Фирмата на Шербиус е наследена през 1934 година от Рудолф Хаймсьот и Елзбет Ринке. Двамата преустройват остарялата компания на Шербиус и стартират производството на „ Енигма ” в предприятието с ново име „ Heimsoeth & Rinke ” в Берлин. Точно по това време в Германия изгрява националсоциализмът. На възходящата военна мощност на Райха била нужна сериозна криптографска система, тъй че нищо към този момент не стои на пътя на възхода на „ Енигма ”.
Тази машина се употребява с неприятна популярност, защото криптоаналитиците от Антихитлеристката коалиция съумяват да разшифроват доста известия, шифрирани на нея. Заслуга за това имат полските криптографи Мариан Рейевски, Йежи Рожицки и Хенрик Зигалски от полското Шифрово бюро, които разрушават кода на машината през 1932 г.
През 1939 година реконструкцията на машината и дешифровъчните способи се предават от Полша на Англия и Франция. Информацията, добита от военното разузнаване въз основата на дешифрирани от „ Енигма ” данни, ставало посредством препис на „ Енигма ” създаден от англичаните и именуван УЛТРА (ULTRA). Тя била употребена за декодиране на известия кодирани с по-късната версия на „ Енигма ”, въз основата на кодове избавени от потопена немска подводница. Към края на Втората международна война в отговор на подобренията, правени от немска страна върху „ Енигма ”, била създадена и първата електронна дешифрираща машина КОЛОС.
Въпреки че шифърът на Енигма е слаб от криптографска позиция, на процедура единствено съчетаването на фактори като операторски неточности, процедурни дефекти, пленени машини и шифровъчни книги е разрешило разчитането на шифрограмите.
На пръв взор прилича пишеща машина. Както и другите роторни машини, „ Енигма ” се състои от композиция от механичен и електрически системи. Механичната част включва клавиатура, набор от въртящи се три диска (ротори), които са ситуирани към вала и степенчат механизъм, задвижващ един или повече ротора при всяко натискане на клавиш.
За производството на машината на 9 юли 1923 година в Берлин се основава Акционерно сдружение „ Шифрови машини ”. Първоначално „ Енигма ” е замислена като гражданска криптографска система, която да се продава свободно. Така да вземем за пример през 1923 година е свободно предлагана за продажба на Международния пощенски конгрес в Берн. В края на 20-те години на 20 в. обаче военните институции демонстрират засилен интерес към изобретението, тъй че машината скоро изчезва от цивилния пазар. Точно при започване на възхода на едвам кретащото до тогава дружество на Шербиус обаче, притежателят умира при трагичен случай.
Фирмата на Шербиус е наследена през 1934 година от Рудолф Хаймсьот и Елзбет Ринке. Двамата преустройват остарялата компания на Шербиус и стартират производството на „ Енигма ” в предприятието с ново име „ Heimsoeth & Rinke ” в Берлин. Точно по това време в Германия изгрява националсоциализмът. На възходящата военна мощност на Райха била нужна сериозна криптографска система, тъй че нищо към този момент не стои на пътя на възхода на „ Енигма ”.
Тази машина се употребява с неприятна популярност, защото криптоаналитиците от Антихитлеристката коалиция съумяват да разшифроват доста известия, шифрирани на нея. Заслуга за това имат полските криптографи Мариан Рейевски, Йежи Рожицки и Хенрик Зигалски от полското Шифрово бюро, които разрушават кода на машината през 1932 г.
През 1939 година реконструкцията на машината и дешифровъчните способи се предават от Полша на Англия и Франция. Информацията, добита от военното разузнаване въз основата на дешифрирани от „ Енигма ” данни, ставало посредством препис на „ Енигма ” създаден от англичаните и именуван УЛТРА (ULTRA). Тя била употребена за декодиране на известия кодирани с по-късната версия на „ Енигма ”, въз основата на кодове избавени от потопена немска подводница. Към края на Втората международна война в отговор на подобренията, правени от немска страна върху „ Енигма ”, била създадена и първата електронна дешифрираща машина КОЛОС.
Въпреки че шифърът на Енигма е слаб от криптографска позиция, на процедура единствено съчетаването на фактори като операторски неточности, процедурни дефекти, пленени машини и шифровъчни книги е разрешило разчитането на шифрограмите.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ