Енигма е тип преносима шифровъчна машина, използвана за шифриране и

„ Енигма ” е вид портативна шифровъчна машина, употребена за шифриране и дешифриране на секретни известия. 

На пръв взор прилича пишеща машина. Както и другите роторни машини, „ Енигма ” се състои от композиция от механичен и електрически системи. Механичната част включва клавиатура, набор от въртящи се три диска (ротори), които са ситуирани към вала и степенчат механизъм, задвижващ един или повече ротора при всяко натискане на клавиш.

За производството на машината на 9 юли 1923 година в Берлин се основава Акционерно сдружение „ Шифрови машини ”. Първоначално „ Енигма ” е замислена като гражданска криптографска система, която да се продава свободно. Така да вземем за пример през 1923 година е свободно предлагана за продажба на Международния пощенски конгрес в Берн. В края на 20-те години на 20 в. обаче военните институции демонстрират засилен интерес към изобретението, тъй че машината скоро изчезва от цивилния пазар. Точно при започване на възхода на едвам кретащото до тогава дружество на Шербиус обаче, притежателят умира при трагичен случай. 

Фирмата на Шербиус е наследена през 1934 година от Рудолф Хаймсьот и Елзбет Ринке. Двамата преустройват остарялата компания на Шербиус и стартират производството на „ Енигма ” в предприятието с ново име „ Heimsoeth & Rinke ” в Берлин. Точно по това време в Германия изгрява националсоциализмът. На възходящата военна мощност на Райха била нужна сериозна криптографска система, тъй че нищо към този момент не стои на пътя на възхода на „ Енигма ”.

Тази машина се употребява с неприятна популярност, защото криптоаналитиците от Антихитлеристката коалиция съумяват да разшифроват доста известия, шифрирани на нея. Заслуга за това имат полските криптографи Мариан Рейевски, Йежи Рожицки и Хенрик Зигалски от полското Шифрово бюро, които разрушават кода на машината през 1932 г. 

През 1939 година реконструкцията на машината и дешифровъчните способи се предават от Полша на Англия и Франция. Информацията, добита от военното разузнаване въз основата на дешифрирани от „ Енигма ” данни, ставало посредством препис на „ Енигма ” създаден от англичаните и именуван УЛТРА (ULTRA). Тя била употребена за декодиране на известия кодирани с по-късната версия на „ Енигма ”, въз основата на кодове избавени от потопена немска подводница. Към края на Втората международна война в отговор на подобренията, правени от немска страна върху „ Енигма ”, била създадена и първата електронна дешифрираща машина КОЛОС. 

Въпреки че шифърът на Енигма е слаб от криптографска позиция, на процедура единствено съчетаването на фактори като операторски неточности, процедурни дефекти, пленени машини и шифровъчни книги е разрешило разчитането на шифрограмите.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

303 година — Римският император Диоклециан стартира всеобщи гонения против християните.
840 година — Пиетро Традоник подписва Pactus Lotharii с франкския крал Лотар I, с което се обезпечава независимостта на Венеция.
1796 година — Наполеон I е назначен на длъжността главнокомандващ на Италианската войска.
1826 година — Николай Лобачевски слага началото на неевклидовата геометрия.
1836 година — В Сан Антонио стартира борбата при Аламо.
1871 година — В Цариград е призован Първият църковно-народен събор.
1886 година — Чарлс Мартин Хол създава първите мостри алуминий след няколко години интензивна работа. По-голямата му сестра му оказва помощ при тези проучвания.
1893 година — Рудолф Дизел получава немски патент за основания от него мотор (наречен на неговото име дизелов).
1905 година — В Чикаго юристът Пол Харис и трима други предприемачи се срещат на обяд, с цел да основат първия " Ротари " клуб.
1909 година — Самолетът " Silver Dart " прави първия си полет в Канада и Британската империя.
1918 година — В Съветския съюз войските на Блюхер търпят съществено проваляне при Псков и Нарва. По-късно денят е разгласен за празник на Червената войска. В днешна Русия това е Денят на бранителите на Отечеството.
1919 година — В Италия Бенито Мусолини основава фашистката партия.
1933 година — Япония окупира цялата северна част на Китай до Китайската стена.
1934 година — Състои се премиерата на американския филм " Болеро ".
1943 година — Създадена е Националната общогръцка огранизация на младежите.
1943 година — Сформирана е Група армии „ Африка “.
1944 година — По заповед на Сталин над 400 000 чеченци и ингуши са депортирани в Казахстан поради съдействие с нацистка Германия.
1947 година — Основана е Международната организация по стандартизация ISO.
1953 година — Във Англия са амнистирани 14 хиляди дезертьори от Втората международна война.
1955 година — Провежда се първата среща на интернационалната военна организация СЕАТО.
1958 година — Кубински бунтовници отвличат 5-кратния международен първенец по Формула 1 Хуан Мануел Фанджо.
1959 година — Проведена е първата сесия на Европейския съд по правата на индивида.
1963 година — Българската телевизия става член на Интервизия.
1963 година — Създадена е Македонската академия на науките и изкуствата с първи ръководител Блаже Конески.
1973 година — Състои се премиерата на българския игрален филм Мъже без работа.
1981 година — В Испания е осъществен опит за боен прелом отпред с подполоковника от Гражданската армия Антонио Техеро де Молина.
1981 година — Състои се премиерата на българския игрален филм Дом за нежни души.
1987 година — Наблюдавана е свръхновата SN 1987A в Големия Магеланов облак.
1992 година — Официално са закрити 16-те зимни олимпийски игри в Албервил, Франция.
1996 година — Състои се премиерата на американския филм Мери Райли.
1999 година — Създаден е Съюз на частните здравноосигурителни фондове в България.
1999 година — Лавина, тежаща 300 000 тона и движеща се с 290 km/ч, удря селцето Галтюр, Югозападна Австрия, в разгара на туристическия сезон. Загиват 31 души, затрупани под снега. Разрушени са 7 съвременни сгради.
2000 година — Немският футболист Лотар Матеус изиграва 144-я си мач за националния тим, което е безспорен международен връх.
2001 година — Пусната е на вода утрадълбоководната нефтена платформа Дийпуотър Хърайзън.
2001 година — Президентът на Македония Борис Трайковски и на СР Югославия Воислав Кощуница подписват контракт за общата си граница, като по този метод позволяват последния противоречив въпрос сред двете страни.
2001 година — Радио Сити стартира лъчение в по-големите градове на България.
2005 година — За ръководител на 39-ото Народно заседание е определен Борислав Великов.
2006 година — За основен прокурор на Република България е определен Борис Велчев.
2007 година — Подписана е Спогодба за отбягване на двойното данъчно облагане сред България и Съединени американски щати.
2008 година — Зов тигра в Приморски завършек на Русия е разгласен за народен парк.

Родени

1417 година — Павел II, римски папа († 1471 г.)
1443 година — Матяш Корвин, крал на Унгария († 1490 г.)
1633 година — Самюъл Пийпс, британски публицист († 1703 г.)
1685 година — Георг Фридрих Хендел, немски композитор († 1759 г.)
1744 година — Майер Ротшилд, немски бизнесмен († 1812 г.)
1782 година — Йохан Пол, чешки ботаник († 1834 г.)
1834 година — Густав Нахтигал, немски доктор († 1885 г.)
1837 година — Димитър Душанов, български литератор († 1904 г.)
1840 година — Всеволод Крестовски, съветски офицер († 1895 г.)
1847 година — Атанас Свещаров, български бунтовник († 1930 г.)
1864 година — Вилхелм Щрайберг, немски езиковед († 1925 г.)
1864 година — Кръстю Златарев, български офицер († 1925 г.)
1876 година — Сенджуро Хаяши, министър-председател на Япония († 1943 г.)
1878 година — Казимир Малевич, украински художник († 1935 г.)
1882 година — Димитър Дичев, български бунтовник († 1934 г.)
1883 година — Карл Ясперс, немски психиатър († 1969 г.)
1889 година — Виктор Флеминг, американски режисьор († 1949 г.)
1894 година — Димитър Атанасов, български академик († 1979 г.)
1897 година — Валтер Денкерт, немски офицер († 1982 г.)
1899 година — Ерих Кестнер, немски публицист († 1974 г.)
1901 година — Едгар Енде, немски художник († 1965 г.)
1905 година — Асен Лазаров, български агроном (†? г.)
1915 година — Пол Тибетс, американски военачалник († 2007 г.)
1918 година — Ричард Бътлър, американски фашист († 2004 г.)
1928 година — Василий Лазарев, руски космонавт († 1990 г.)
1929 година — Алексий ІІ Московски, съветски патриарх († 2008 г.)
1932 година — Мейджъл Барет, американска актриса († 2008 г.)
1934 година — Жак Сегела, френски рекламист
1940 година — Георги Чалдъков, български академик
1940 година — Здравко Велев, български посланик
1940 година — Илия Раев, български артист
1940 година — Питър Фонда, американски артист
1941 година — Венцеслав Андрейчев, български физик († 2001 г.)
1943 година — Вера Ганчева, българска преводачка
1944 година — Олег Янковски, съветски артист († 2009 г.)
1945 година — Пламен Вагенщайн, български оператор († 1996 г.)
1946 година — Камен Веселинов, български академик
1947 година — Димитър Цеков, български футболист
1953 година — Сатору Накаджима, японски водач от Формула 1
1954 година — Борислав Китов, български политик
1954 година — Виктор Юшченко, президент на Украйна
1964 година — Джон Норъм, норвежки китарист (Europe)
1965 година — Хелена Сукова, чешка тенисистка
1972 година — Явор Гърдев, български режисьор
1983 година — Красимир Гайдарски, български волейболист
1983 година — Мидо, египетски футболист
1984 година — Мамуту Кулибали, малийски футболист
1986 година — Каменаши Казуя, японски кумир
1989 година — Килиан Шеридън, ирландски футболист
1989 година — Амара Бейби, френски футболист
1992 година — Кирякос Пападопулос, гръцки футболист
1994 година — Дакота Фенинг, американска актриса

Починали

1447 година — Евгений IV, римски папа (* 1383 г.)
1603 година — Андреа Чезалпино, италиански академик (* 1519 г.)
1704 година — Георг Муфат, бароков композитор (* 1653 г.)
1717 година — Магнус Стенбок, шведски военачалник (* 1664 г.)
1766 година — Станислав Лешчински, крал на Полша (* 1677 г.)
1820 година — Альойзи Фелински, полски стихотворец, драматург и преводач (* 1771 г.)
1821 година — Джон Кийтс, английски стихотворец (* 1795 г.)
1822 година — Йохан Матеус Бехщайн, немски естественик (* 1757 г.)
1848 година — Джон Куинси Адамс, 6-ти президент на Съединени американски щати (* 1767 г.)
1855 година — Карл Фридрих Гаус, немски математик (* 1777 г.)
1859 година — Зигмунт Крашински, полски стихотворец (* 1812 г.)
1870 година — Ансън Бърлингейм, американски политик (* 1820 г.)
1876 година — Рафаил Попов, български свещеник (* 1830 г.)
1879 година — Албрехт декор Роон, пруски политик (* 1803 г.)
1908 година — Александър Георгиев, български бунтовник (*? г.)
1908 година — Зиновия Константинова, българскa учителка (*? г.)
1921 година — Ото Пипер, немски откривател (* 1841 г.)
1930 година — Хорст Весел, националсоциалистически композитор (* 1907 г.)
1931 година — Рачо Славейков, български теоретик
1934 година — Едуард Елгар, британски композитор (* 1857 г.)
1939 година — Александър Егоров, руски маршал (* 1883 г.)
1939 година — Алфонс ван Геле, белгийски откривател (* 1848 г.)
1942 година — Георги Костадиев, български бунтовник (* 1879 г.)
1943 година — Александър Матросов, руски военнослужещ (* 1924 г.)
1944 година — Георги Колушки, български химик (* 1864 г.)
1944 година — Моньо Минев, български партизанин (* 1918 г.)
1945 година — Алексей Николаевич Толстой, съветски публицист (* 1883 г.)
1954 година — Жак Мизес, немски шахматист (* 1865 г.)
1960 година — Александър Алберт Маунтбатън, маркиз на Карисбрук (* 1886 г.)
1965 година — Стан Лоръл, английски артист (* 1890 г.)
1976 година — Лорънс Стивън Лоури, английски художник (* 1887 г.)
1990 година — Джеймс Гавин, американски офицер (* 1907 г.)
1997 година — Димо Коларов, български кинооператор (* 1924 г.)
2000 година — Стенли Матюс, британски футболист (* 1915 г.)
2000 година — Тончо Жечев, български литературовед (* 1929 г.)
2006 година — Александър Алексиев, публицист от Република Македония (* 1929 г.)
2006 година — Бранко Пендовски, публицист от Република Македония (* 1920 г.)
2008 година — Пол Фрер, белгийски водач от Формула 1 (* 1917 г.)

Празници

Бруней — Национален ден на Бруней (от 1984 година, народен празник)
Гвиана — Ден на републиката (1972 година, народен празник)
Русия — Ден на Червената Армия /Защитника на Отечеството (1918 година, народен празник на Мъжа)

Източници: Darik, Wikipedia

 

obekti.bg