ЕК поиска да въведем изцяло пазарни цени за тока
Енергийните проекти на България са безредни, числата са разбъркани, а източниците на финансиране - неразбираеми. Страната не споделя тъкмо по какъв начин ще успее да се пребори с енергийната беднотия, по какъв начин ще направи по-чист въздуха, употребявайки за отопление или изстудяване чисти сили. В същото време газовите проекти изостават, а разнообразяването на източниците към момента е в бъдеще време.
Това се схваща от отчета на Европейска комисия за това до каква степен българският план на народен проект " Енергетика и климат " до 2030 година, оповестен през предходната седмица, е съответен, оповестен през предходната седмица. Той е значим, тъй като на тази база ще бъде актуализирана и Енергийната тактика на България до 2050 г. До огромна степен точно тя ще предопредели по какъв начин ще се развива страната ни в идните десетилетия. Брюксел акцентира, че трябва да преминем към пазарни, а не контролирани цени на тока - рецензия, отправяна неведнъж през годините и от Световната банка.
Колко тъкмо ще коства осъществяването на всички тези проекти, към момента не е ясно, само че неофициалните сметки демонстрират, че става въпрос за милиарди левове, за които не се знае от кое място тъкмо ще дойдат. За образец - единствено за газовия хъб " Балкан " и за прилежащата му инфраструктура ще бъдат нужни към 2.2 милиарда лева
Брюксел чака от държавното управление да поправя проекта си до края на годината. От отрасловото министерство до момента не са коментирали рецензиите на Европейска комисия. В същото време в Народното събрание незабавно бе импортиран план за смяна в Закона за енергетиката, с който да се либерализира газовият пазар и да се сътвори платформа за търговия по сходство на мощно подложената на критика борса за ток. Миналия петък планът бе прегледан от отрасловата комисия, а министър председателят Бойко Борисов побърза да се похвали, че това е нов стадий в развиването на газовия хъб.
В отчета от Брюксел се споделя, че задачите на страната ни са лишени от упоритост. България е заложила по-нисък дял на зелената сила, въпреки Европа от дълго време да се стреми към по-чисти източници на сила, в това число и природен газ. Неамбициозните цели на България даже не са подплатени с съответни капиталови проекти с оценка за нужните инвестиции, а разпиляно са нахвърляни благоприятни условия за еврофинансиране, при това само до края на 2020 година
Комисията желае да знае и по какъв начин всички тези ограничения ще се отразят на цените на тока, на жителите и на бизнеса, изключително там, където се употребяват въглища или се следи нараснало замърсяване на въздуха. Иска се и ясна обществена политика за подкрепяне на енергийно бедните, които ще бъдат измежду най-засегнатите от новия екоподход.
Сметките демонстрират, че за да може България да регистрира пред Европейска комисия, че е постигнала задачите си за енергийна успеваемост, ще са нужни милиарди. Държавата е трансферирала осъществяването на мерките към огромните енергоразпределители - ЧЕЗ, ЕВН, " Енерго-Про ", " Топлофикация -София " и други Почти 100 компании би трябвало да намалят енергийното ползване при милиони крайни консуматори, като влагат в енергоефективни планове, вършат вноски в специален фонд или купуват удостоверения за енергийни спестявания. В взаимозависимост от определения способ разноските единствено за 2017 и 2018 година могат да стигнат до 1 милиард лв., демонстрират сметки на в. " Капитал ". Тъй като не е планувана опция за компенсиране на тези разноски, сдруженията ще си ги търсят през по-високи сметки за потребителите.
От Европейска комисия са недоволни, че България залага едвам 25% дял на ВЕИ в общото ползване на страната до 2030 година Експертите акцентират, че това е под плануваните 27% зелен ток в Парижкото съглашение за климата, а общото равнище в Европейски Съюз е 32%. Критикува се и това, че България не споделя тъкмо по какъв начин ще реализира задачите си за зелена сила в отоплението и охлаждането. Не е регистриран съответно и резултатът на превоза върху замърсяването на въздуха.
След взрива на перки и солари от преди десетина година в този момент желанието за вложения в сходни планове не е огромно. Донякъде повода за това е, че ВЕИ-тата последователно бяха изведени на борсовия пазар и с тях към този момент не се работи по дълготрайни контракти за изкупуване на ток.
ДИВЕРСИФИКАЦИЯ
Докладът на Европейската комисия се стопира и върху нуждата от по-надеждна тактика за нашарване на доставките на природен газ, което се спряга като приоритет на кабинета. Същото важи и за нуклеарното гориво. Страната продължава да е изцяло подвластна от един съветски газов снабдител, без значение от посочените планове за газови връзки със прилежащите страни, както и от един доставчик на свежо нуклеарно гориво. Затова Европейска комисия иска конкретни стъпки за ускорение на газовата диверсификация и ясно използване на тактика за дълготрайните доставки на нуклеарно гориво.
Това се схваща от отчета на Европейска комисия за това до каква степен българският план на народен проект " Енергетика и климат " до 2030 година, оповестен през предходната седмица, е съответен, оповестен през предходната седмица. Той е значим, тъй като на тази база ще бъде актуализирана и Енергийната тактика на България до 2050 г. До огромна степен точно тя ще предопредели по какъв начин ще се развива страната ни в идните десетилетия. Брюксел акцентира, че трябва да преминем към пазарни, а не контролирани цени на тока - рецензия, отправяна неведнъж през годините и от Световната банка.
Колко тъкмо ще коства осъществяването на всички тези проекти, към момента не е ясно, само че неофициалните сметки демонстрират, че става въпрос за милиарди левове, за които не се знае от кое място тъкмо ще дойдат. За образец - единствено за газовия хъб " Балкан " и за прилежащата му инфраструктура ще бъдат нужни към 2.2 милиарда лева
Брюксел чака от държавното управление да поправя проекта си до края на годината. От отрасловото министерство до момента не са коментирали рецензиите на Европейска комисия. В същото време в Народното събрание незабавно бе импортиран план за смяна в Закона за енергетиката, с който да се либерализира газовият пазар и да се сътвори платформа за търговия по сходство на мощно подложената на критика борса за ток. Миналия петък планът бе прегледан от отрасловата комисия, а министър председателят Бойко Борисов побърза да се похвали, че това е нов стадий в развиването на газовия хъб.
В отчета от Брюксел се споделя, че задачите на страната ни са лишени от упоритост. България е заложила по-нисък дял на зелената сила, въпреки Европа от дълго време да се стреми към по-чисти източници на сила, в това число и природен газ. Неамбициозните цели на България даже не са подплатени с съответни капиталови проекти с оценка за нужните инвестиции, а разпиляно са нахвърляни благоприятни условия за еврофинансиране, при това само до края на 2020 година
Комисията желае да знае и по какъв начин всички тези ограничения ще се отразят на цените на тока, на жителите и на бизнеса, изключително там, където се употребяват въглища или се следи нараснало замърсяване на въздуха. Иска се и ясна обществена политика за подкрепяне на енергийно бедните, които ще бъдат измежду най-засегнатите от новия екоподход.
Сметките демонстрират, че за да може България да регистрира пред Европейска комисия, че е постигнала задачите си за енергийна успеваемост, ще са нужни милиарди. Държавата е трансферирала осъществяването на мерките към огромните енергоразпределители - ЧЕЗ, ЕВН, " Енерго-Про ", " Топлофикация -София " и други Почти 100 компании би трябвало да намалят енергийното ползване при милиони крайни консуматори, като влагат в енергоефективни планове, вършат вноски в специален фонд или купуват удостоверения за енергийни спестявания. В взаимозависимост от определения способ разноските единствено за 2017 и 2018 година могат да стигнат до 1 милиард лв., демонстрират сметки на в. " Капитал ". Тъй като не е планувана опция за компенсиране на тези разноски, сдруженията ще си ги търсят през по-високи сметки за потребителите.
От Европейска комисия са недоволни, че България залага едвам 25% дял на ВЕИ в общото ползване на страната до 2030 година Експертите акцентират, че това е под плануваните 27% зелен ток в Парижкото съглашение за климата, а общото равнище в Европейски Съюз е 32%. Критикува се и това, че България не споделя тъкмо по какъв начин ще реализира задачите си за зелена сила в отоплението и охлаждането. Не е регистриран съответно и резултатът на превоза върху замърсяването на въздуха.
След взрива на перки и солари от преди десетина година в този момент желанието за вложения в сходни планове не е огромно. Донякъде повода за това е, че ВЕИ-тата последователно бяха изведени на борсовия пазар и с тях към този момент не се работи по дълготрайни контракти за изкупуване на ток.
ДИВЕРСИФИКАЦИЯ
Докладът на Европейската комисия се стопира и върху нуждата от по-надеждна тактика за нашарване на доставките на природен газ, което се спряга като приоритет на кабинета. Същото важи и за нуклеарното гориво. Страната продължава да е изцяло подвластна от един съветски газов снабдител, без значение от посочените планове за газови връзки със прилежащите страни, както и от един доставчик на свежо нуклеарно гориво. Затова Европейска комисия иска конкретни стъпки за ускорение на газовата диверсификация и ясно използване на тактика за дълготрайните доставки на нуклеарно гориво.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ