Емили е бял дървен град, закътан сред ливади с детелина

Емили е бял дървен град, скътан измежду ливади с детелина и овес. Къщите са квадратни, с наклонени покриви, сини кепенци, затваряни по здрач, и комини – случва се през тях да се вмъкне птица, която с осаждени криле ще се защура под паника из стаите. Наместо да се пробват да я прогонят, ще я опитомят, с цел да научат песента ѝ. 

Това е началото на първия откъс от есеистичната книга на канадската писателка и преводачка Доминик Фортие " Градове на хартия ". Многозначително начало, като се има поради личността на Емили Дикинсън – една от най-известните и обичани поетеси изобщо, за която тя написа своя въодушевен " биографичен разказ ". 

Пресъздавайки през въображението си моменти от живота на Емили Дикинсън, преплитайки ги със случки от личния си живот, Доминик Фортие основава целокупност, в която двете " поддържат връзка " през времето. Деликатността, богатият език и жанр на канадската авторка последователно и ненатрапливо вкарват читателя в тези паралелни светове, като, несъмнено, превес има разказът за американската поетеса. 

Фортие като че ли е употребила личните си прекарвания като катализатор, като метод да навлезе надълбоко в душевността и творчеството на Емили Дикинсън, което безспорно познава добре, както и детайлности от биографията ѝ. 

" Градове на хартия " ще хареса на правилните фенове на Емили Дикинсън, само че евентуално ще ѝ завоюва и нови.

Чуйте Калоян Игнатовски.

Снимки – изд. Лабиринт
По обявата работи: Милена Очипалска