Изборите във Франция: Този път на Макрон ще му е трудно
Еманюел Макрон победи безапелационно Марин льо Пен преди пет години. Сега наподобява сякаш ще забележим повтаряне на втория тур от 2017 година, на който Еманюел Макрон разруши на пух и прахуляк Марин Льо Пен. Но този път дано никой не си прави илюзии, че ще му бъде толкоз елементарно.
Прогнозите от първия тур демонстрират по какъв начин тактическото гласоподаване пренаписа електоралната карта. Гласоподавателите се събраха в три огромни лагера: Макрон, крайната десница и крайната левица. През последните дни на акцията доста хора, които обмисляха други кандидатури, в последна сметка взеха решение, че избират да поддържат фронтмените.
Така се стигна до огромно прекачване на гласове от Ерик Земур – твърдо десен националист, към лагера на Марин льо Пен. Същото може би са създали и някои десни в консервативната партия “Републиканци”.
Вляво гласоподавателите взеха решение, че нито социалистката Ан Идалго, нито зеленият Яник Жадо могат да стигнат до втори тур. Затова те всеобщо се насочиха към Жан-Люк Меленшон, просто с цел да запазят левичар в конкуренцията. Това се случи, макар че доста социалисти и зелени намерено не го харесват.
В центъра пък мнозина, които нормално биха избрали Валери Пекрес от “Републиканците”, избраха Макрон. Защо? Защото откровено се опасяват, че Льо Пен и/или Меленшон настъпват прекомерно изрично.
Не забравяйте, че в странната френска система напред не престават единствено първите двама, а дребната разлика може да е от голямо значение. Перспективата за втори тур сред Льо Пен и Меленшон не беше изцяло действителна. Резултатът от първия тур на президентските избори във Франция значи две неща.
Едното е цялостното опустошаване, пред което са изправени двете обичайни ръководещи партии във Франция от 1958 година насам – консервативната десница и социалистическата левица. Това е развой, стартират от Макрон преди пет години, само че към този момент изцяло приключен.
Кандидатите и на двете партии – и сигурно на социалистите на Ан Идалго – може би не са съумели да доближат прага от 5 %, който им разрешава да изискат възобновяване на изборните разноски. Цената ще бъде милиони евро, само че по-лошото е, че ще резултатът е срамен и ще докара до разтърсвания.
Такъв беше планът на Макрон: разделянето във френската политика към този момент дефинитивно е такова, каквото той търсеше: сред личния му “реалистичен центризъм” и “отвореност към света” и “екстремизма” на съперниците му. В случая приказваме за “националистическият екстремизъм” на Льо Пен и “утопичният екстремизъм” на Меленшон. Крайнолевият Меленшон зае трето място с към 20% от гласовете
Това разделяне до момента му е служило доста добре. То му разрешава да сплоти по този начин наречените “отговорни” сили на левицата и десницата, като раздроби главната съпротива и го остави стопанин на терена. Но вторият урок от този първи тур на гласуването би трябвало да му сътвори и мотиви за безпокойствие. Защото по този начин наречените “безотговорни” сили на крайностите – неговата съпротива – от самото начало набират от ден на ден сили.
Както се изрази ветеранът политически коментатор Ален Дюамел в неделя вечерта: “антисистемните партии към този момент се употребяват с лоялността на болшинството французи”. Ако прибавим гласовете на Марин льо Пен към тези на Ерик Земур и третия “суверенистки” претендент Никола Дюпон-Анян, крайната десница съставлява 33% от гласовете – със седем пункта повече, в сравнение с през 2017 година
А по-късно, в случай че прибавите и крайната левица – Меленшон и двамата троцкисти – ще получите елементарно над 50%. Много от тези хора в последна сметка ще гласоподават за Макрон на втория тур по същата причина, заради която го направиха и през 2017 година – тъй като за тях да видят крайната десница на власт е недопустимо. Но ще има и други, които ще се въздържат или ще гласоподават с празни бюлетини, или ще гласоподават за Льо Пен.
Истината е, че вотът против Льо Пен и вотът против Макрон стартират да се сближават; първият понижава, а вторият се усилва. Ето за какво този път вторият тур няма да бъде същата безгрижна “разходка в парка” за сегашния френски президент.
———————————————————
Хю Скофийлд, Би Би Си
Прогнозите от първия тур демонстрират по какъв начин тактическото гласоподаване пренаписа електоралната карта. Гласоподавателите се събраха в три огромни лагера: Макрон, крайната десница и крайната левица. През последните дни на акцията доста хора, които обмисляха други кандидатури, в последна сметка взеха решение, че избират да поддържат фронтмените.
Така се стигна до огромно прекачване на гласове от Ерик Земур – твърдо десен националист, към лагера на Марин льо Пен. Същото може би са създали и някои десни в консервативната партия “Републиканци”.
Вляво гласоподавателите взеха решение, че нито социалистката Ан Идалго, нито зеленият Яник Жадо могат да стигнат до втори тур. Затова те всеобщо се насочиха към Жан-Люк Меленшон, просто с цел да запазят левичар в конкуренцията. Това се случи, макар че доста социалисти и зелени намерено не го харесват.
В центъра пък мнозина, които нормално биха избрали Валери Пекрес от “Републиканците”, избраха Макрон. Защо? Защото откровено се опасяват, че Льо Пен и/или Меленшон настъпват прекомерно изрично.
Не забравяйте, че в странната френска система напред не престават единствено първите двама, а дребната разлика може да е от голямо значение. Перспективата за втори тур сред Льо Пен и Меленшон не беше изцяло действителна. Резултатът от първия тур на президентските избори във Франция значи две неща.
Едното е цялостното опустошаване, пред което са изправени двете обичайни ръководещи партии във Франция от 1958 година насам – консервативната десница и социалистическата левица. Това е развой, стартират от Макрон преди пет години, само че към този момент изцяло приключен.
Кандидатите и на двете партии – и сигурно на социалистите на Ан Идалго – може би не са съумели да доближат прага от 5 %, който им разрешава да изискат възобновяване на изборните разноски. Цената ще бъде милиони евро, само че по-лошото е, че ще резултатът е срамен и ще докара до разтърсвания.
Такъв беше планът на Макрон: разделянето във френската политика към този момент дефинитивно е такова, каквото той търсеше: сред личния му “реалистичен центризъм” и “отвореност към света” и “екстремизма” на съперниците му. В случая приказваме за “националистическият екстремизъм” на Льо Пен и “утопичният екстремизъм” на Меленшон. Крайнолевият Меленшон зае трето място с към 20% от гласовете
Това разделяне до момента му е служило доста добре. То му разрешава да сплоти по този начин наречените “отговорни” сили на левицата и десницата, като раздроби главната съпротива и го остави стопанин на терена. Но вторият урок от този първи тур на гласуването би трябвало да му сътвори и мотиви за безпокойствие. Защото по този начин наречените “безотговорни” сили на крайностите – неговата съпротива – от самото начало набират от ден на ден сили.
Както се изрази ветеранът политически коментатор Ален Дюамел в неделя вечерта: “антисистемните партии към този момент се употребяват с лоялността на болшинството французи”. Ако прибавим гласовете на Марин льо Пен към тези на Ерик Земур и третия “суверенистки” претендент Никола Дюпон-Анян, крайната десница съставлява 33% от гласовете – със седем пункта повече, в сравнение с през 2017 година
А по-късно, в случай че прибавите и крайната левица – Меленшон и двамата троцкисти – ще получите елементарно над 50%. Много от тези хора в последна сметка ще гласоподават за Макрон на втория тур по същата причина, заради която го направиха и през 2017 година – тъй като за тях да видят крайната десница на власт е недопустимо. Но ще има и други, които ще се въздържат или ще гласоподават с празни бюлетини, или ще гласоподават за Льо Пен.
Истината е, че вотът против Льо Пен и вотът против Макрон стартират да се сближават; първият понижава, а вторият се усилва. Ето за какво този път вторият тур няма да бъде същата безгрижна “разходка в парка” за сегашния френски президент.
———————————————————
Хю Скофийлд, Би Би Си
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ