Елуард Лушел Макданиелс пътува през Атлантическия океан през 1937 г.,

Елуард Лушел Макданиелс пътува през Атлантическия океан през 1937 година, с цел да се бори с фашистите в Гражданската война в Испания, където става прочут като „ Ел Фантастико “ поради умеенето си с гранатата. Като сержант взвод с батальона на Макензи-Папино от Международните бригади, 25-годишният афроамериканец от Мисисипи командва бели войски и ги води в борба против силите на военачалник Франко – сили, които го считат за по-долен от човешко създание. Може да наподобява необичайно негър човек да желае да се бие във войната на бял човек толкоз надалеч от вкъщи – няма ли задоволително расизъм, против който да се бори в Съединените щати? Но Макданиелс е уверен, че антифашизмът и антирасизмът са едно и също. „ Видях нашествениците на Испания – бяха същите хора, против които съм се борил през целия си живот, “ споделя Макданиелс, представен от историка Питър Карол.

И той не е единственият, които вижда антифашизма и антирасизма като свързани – днешните антифашисти са наследници на съвсем век битка против расизма. Докато методите на Антифа са ставали обект на доста развълнуван политически разногласия, идеологиите на групата, изключително нейното гледище за директни физически дейности за попречване на насилствената принуда, се схващат доста по-добре, когато се преглеждат в по-широките историчеки рамки на антифашизма.

Антифашизмът стартира там, където стартира и фашизмът – в Италия. Arditi del Popolo – „ Смелчаците на народа “ – е учреден през 1921 година и кръстен на ударните войски на италианската войска от Първата международна война, които преплуват река Пиава, захапали кинжали, с цел да влязат в пердах с жестоките черни ризи, насърчавани от Бенито Мусолини, който скоро по-късно ще стане фашисткият деспот на Италия. Сред редиците на Ардити дел Пополо са обединители, анархисти, социалисти, комунисти, републиканци и някогашни офицери от армията и по този начин още през цялото време стартират да строят мостове, където обичайните политическите групи виждат стени.

Веднъж във властта, Мусолини стартира политика на „ италианизация “, която съставлява културен геноцид към словенците и хърватите, които живеят в североизточната част на страната. Мусолини не разрешава езиците им, затваря учебните заведения и даже ги кара да сменят имената си, с цел да звучат по-италиански. В резултат на това словенците и хърватите са принудени да се провеждат отвън страната, с цел да се защитят от италианизацията, и се съюзяват с антифашистки сили през 1927 година Държавата дава отговор като образува секретна полиция, Organizazione per la Vigilanza e la Repressione dell, (OVRA) – „ Организацията за зоркост и принуда на антифашизма “ – която следи италиански жители, прави нападения на опозиционни организации, убива обвинени антифашисти и даже шпионира и изнудва католическата черква. Антифашистите ще се борят против OVRA в продължение на 18 години, до момента в който един от тях, мъж под псевдонима Колонело Валерио, прострелва Мусолини и неговата държанка с картечен револвер през 1945 година.

Лого на Roter Frontkämpferbund

Левичарите от немския Roter Frontkämpferbund (RFB) – „ Алианс на борците на Червения фронт “ – са първите, които употребяват фамозния привет със свидлив пестник като знак на битката им с фашизма, а когато през 1932 година стават Antifaschistische Aktion, или „ антифа “ за малко, те се борят с нацисткия антисемитизъм и хомофобия под флагове с червено-черното лого, което антифа групите развяват през днешния ден. Първият пестник е вдигнат от немски служащи, само че е употребен като жест и от Черните пантери и афроамериканските спринтьори Томи Смит и Джон Карлос на Олимпиадата през 1968 година, както и Нелсън Мандела, и доста други.

В Испания антифашизмът е сложена на тестване през 1936 година, когато боен прелом изпитва солидарността сред работещите и междинната класа, които са проведени като ръб, учреден на националния фронт против фашизма. Антифашистите устоят и стават образец за силата на народа, единен против потисничеството. В първите дни на Испанската революция републиканската национална милиция е проведена сходно на актуалните антифа групи: те гласоподават значими решения, разрешават на дамите да служат паралелно с мъжете и застават един до друг с политическите си съперници против общия зложелател.

Чернокожите американци като Макданиелс, към момента обект на расизъм от страна на армията на Съединени американски щати, служат като офицери в редиците на американците, които идват в Испания, подготвени да се бият против фашистите. Общо 40 000 доброволци от Европа, Африка, Америка и Китай застават един до друг като антифашистки приятели против преврата на Франко в Испания. През 1936 година в Съединени американски щати няма черни водачи на изтребители, само че трима черни водачи – Джеймс Пек, Патрик Рузвелт и Пол Уилямс – непринудено се борят против фашистите в испанското небе. Вкъщи сегрегацията им пречи да реализират задачите си за въздушен пердах, само че в Испания те намират тъждество в антифашистките редици. Канют Франксън, негър американски доброволец основен монтьор в Международния гараж в Албасете, обобщава аргументите си за борба в писмо до дома:

В Обединеното кралство антифашистите стават значимо придвижване, защото антисемитизмът се развива безшумно. През октомври 1936 година Освалд Мосли и Британският съюз на фашистите се пробват да създадат шествие през еврейските квартали в Лондон. 3000 фашисти на Мосли и 6000 служители на реда, които ги съпровождат, се изправят против доста по-многобройните антифашисти, които се появяват, с цел да ги спрат. Броя на тълпата варира от 20 000 до 100 000. Местните деца са вербувани да шуснат топчетата си за игра под копитата на полицейските коне, до момента в който ирландските докери, източноевропейските евреи и левичарите застават един до различен, с цел да блокират напредъка на шествието. Те подвигат юмруци като немски антифашисти, и скандират „ No pasaran “, лозунгът на испанската милиция, и пеят на италиански, немски и полски. Фашистите фактически не минават и улица Кейбъл се трансформира в знак на силата на един необятен антифашистки съюз в съпротивата против фашистката ненавист.

Италиански антифашист

Антифашизмът се промени доста от 1921 година Днешните антифашистки деятели прекарват толкоз време в разузнаване онлайн, с цел да разобличават днешните фашисти, какъв брой едно време в строене на барикади по улиците. Точно както вършат техните прародители в Европа, антифашистите употребяват принуждение за битка с насилието. Това им печели известност на „ улични главорези “ на някои места, тъкмо както в оня ден на улица Кейбъл.