Пещерните храмове на Елора: три древни религии от Изтока
Елора е много покрай огромния индийски град Аурангабад в щата Махаращра, надлежно и туристопотокът е много непрекъснат, многочислен и сразяващ хубостта на пещерите и огромния храм, изсечен в скалите, както и на приятните гледки.
Отдалеч се вижда единствено храмът; останалите пещери, които са номерирани и много по-малки, се крият разпръснати в гранитните скали в близост. Човек си мисли, че ще се шашне още откакто слезе от транспортното си средство, само че не е по този начин... Не знам дали античните са желали да скрият това, което вършат, от погледите на любопитните или в действителност пещерите не са били за всеки и само храмът е за " обща приложимост ".
Всъщност даже скрити, не ги е подминал безумният вандализъм на нашествениците (предимно мюсюлмански орди монголи), които са унищожили (не унищожили, тъй като барелефите и скулптурите са си още там) огромна част – до една, да си го кажа напряко – каменните статуи и изваяните в стените барелефи... Да не приказваме за рисунките, чиито бои към момента са свежи, само че пък лицата са с избодени очи. Чудя се за какво хората в никакъв случай не мислят за хубостта към себе си и за това по какъв начин да я запазят, а се оставят на " долни пристрастености " (ще простите, само че в множеството случаи в действителност са долни) като " ще сменим една вяра с друга, че е по-истинна " или " те са ни тъпкали и убивали, за какво ние пък да не унищожим всичко, което са създали ", че даже " ние сме толкоз мощни, че би трябвало да унищожим всичко и по този начин да покажем какъв брой сме велики "... Това напряко ме кара да си мисля, че човешкият жанр не заслужава съществуванието си в множеството случаи...В будистките храмове и пещери няма статуи или барелефи на гол Буда, до момента в който в джайнистки храм най-вероятно е всички пророци да са голи.Та пещерите, скулптурите и барелефите в Елора ги е избавил от цялостно заличаване само фактът, че са били прекомерно огромни и твърди (гранитни), с цел да бъдат сринати със земята и да не остане и помен от тях... Което пък ме навежда на мисълта, че туристопотокът в днешно време е не по-малко гибелен, в сравнение с завоевателските орди в антични времена. Издълбаването на " субкултурни " и втрещяващи надписи по стените на сходни монументи на културата или естествени забележителности като добре познатите ни " Пешо беше тук " или " К*р за Левски ", е освен приоритет на българския екскурзиант “мечтател ”, тръгнал да обикаля без надзор; в противен случай, на всяко " народонаселение " му е присъща простотията и желанието да " остави след себе си диря ". Та си мисля, че колкото и да обичам да навестявам сходни места, да виждам с очите си паметници като тези пещери (и даже, в случай че щете, пирамидите и Сфинкса, Казанлъшката гробница и т. н.), избирам хубостта в тях да се резервира и хората да могат да се допрян до тяхната хубост, без да могат да навреждат с каквото и да било на положението им. И по този начин – дотук с лиричното отклоняване.
За Елора: доста пещери, само че с друг генезис – будистки, джайнистки (който желае да разбере още нещо за джайнизма, да прочете по-ранните ми постове – забавна религия) и хиндуистки. Най-впечатляващото създание е обаче хиндуисткият храм, който е 45 метра висок и още толкоз вдълбан във вътрешността в скалата. Гигантски статуи на слонове пазят входа му (естествено, с изпочупени хоботи) и има моменти, в които, когато го погледнеш изпод, се чувстваш в действителност дребен и нищожен. За страдание батерията на фотоапарата ми се отхвърли от мен още първоначално и фотосите ми от там са доста малцина. Но възприятието, което обзема човек пред сходна хубост и сплотеност, е необикновено...
Разбира се, храмът е непостоянно настоящ и има зала в него (заличка всъщност), в която кандило осветява " пътеката " към ярък отвор – прозорец от огромен шивалингам. Както може да се досетите, в тази заличка е много задушно поради непрекъснато горящото кандило и множеството хора, които се бутат вътре, само че в случай че човек уцели момент на мира там, възприятието е неописуемо...
И няколко практични съвета за това по какъв начин, попаднали на място с джайнистки и будистки храмове и пещери, бихте могли да разпознаете кое какво е (повярвайте ми, правилно е, че съм дилетант и съм много неопитна, само че е мъчно да разпознаеш скулптура на Буда от джайнистки пророк). В будистките храмове и пещери няма статуи или барелефи на гол Буда, до момента в който в джайнистки храм най-вероятно е всички пророци да са голи. Ако всички барелефи или статуи са с отворени очи, значи те са джайнистки пророци – Буда е изобразяван единствено със затворени очи по време на медитация. Та, разхождайки се из многочислените зали на джайнистките, будистки и хиндуистки пещери в близост, човек се сблъсква освен с изображения на голи пророци, които необичайно припомнят на ренесансовото изкуство от Стара Европа, само че и си задава въпроса по какъв начин по този начин са съумели старите майстори да издълбаят камъка, освен това на етажи, да украсят залите толкоз изтънчено, че и да съумеят тук-там да украсят стените с извънредно красиви фрески, изобразяващи подиуми от живота на владетелите, Буда, пророците и не на последно място – от “Махабхарата ” и “Рамаяна ”...Дори има една рисунка (стенопис), която е изображение на жена, считана за най-красивото лице и употребена като част от логото на състезанието Мис Индия, и която необичайно ми припомня на нашия фетиш към изображението на Десислава от Боянската черква...
Колкото и да беше красиво там обаче, изключително горещият ден и извънредно късото време, което имахме – 10 часа (защото трябваше да летим за Делхи вечерта), както и умората си споделиха думата. А и човешките усещания за красиви и смислени неща си имат граници, та да си призная, към 4 ч. следобяд живо ме интересуваше единствено бутилката с минерална вода и сянката, където мога да се скрия... Тъжно. Сега ми се желае отново да съм там и да мога дълго да виждам хубостите, които попадаха пред очите ми, само че... идващия път.
Силвия Младенова
Повече от Силвия можете да намерите в нейната фейсбук страница Once Upon a Time In India.
Отдалеч се вижда единствено храмът; останалите пещери, които са номерирани и много по-малки, се крият разпръснати в гранитните скали в близост. Човек си мисли, че ще се шашне още откакто слезе от транспортното си средство, само че не е по този начин... Не знам дали античните са желали да скрият това, което вършат, от погледите на любопитните или в действителност пещерите не са били за всеки и само храмът е за " обща приложимост ".
Всъщност даже скрити, не ги е подминал безумният вандализъм на нашествениците (предимно мюсюлмански орди монголи), които са унищожили (не унищожили, тъй като барелефите и скулптурите са си още там) огромна част – до една, да си го кажа напряко – каменните статуи и изваяните в стените барелефи... Да не приказваме за рисунките, чиито бои към момента са свежи, само че пък лицата са с избодени очи. Чудя се за какво хората в никакъв случай не мислят за хубостта към себе си и за това по какъв начин да я запазят, а се оставят на " долни пристрастености " (ще простите, само че в множеството случаи в действителност са долни) като " ще сменим една вяра с друга, че е по-истинна " или " те са ни тъпкали и убивали, за какво ние пък да не унищожим всичко, което са създали ", че даже " ние сме толкоз мощни, че би трябвало да унищожим всичко и по този начин да покажем какъв брой сме велики "... Това напряко ме кара да си мисля, че човешкият жанр не заслужава съществуванието си в множеството случаи...В будистките храмове и пещери няма статуи или барелефи на гол Буда, до момента в който в джайнистки храм най-вероятно е всички пророци да са голи.Та пещерите, скулптурите и барелефите в Елора ги е избавил от цялостно заличаване само фактът, че са били прекомерно огромни и твърди (гранитни), с цел да бъдат сринати със земята и да не остане и помен от тях... Което пък ме навежда на мисълта, че туристопотокът в днешно време е не по-малко гибелен, в сравнение с завоевателските орди в антични времена. Издълбаването на " субкултурни " и втрещяващи надписи по стените на сходни монументи на културата или естествени забележителности като добре познатите ни " Пешо беше тук " или " К*р за Левски ", е освен приоритет на българския екскурзиант “мечтател ”, тръгнал да обикаля без надзор; в противен случай, на всяко " народонаселение " му е присъща простотията и желанието да " остави след себе си диря ". Та си мисля, че колкото и да обичам да навестявам сходни места, да виждам с очите си паметници като тези пещери (и даже, в случай че щете, пирамидите и Сфинкса, Казанлъшката гробница и т. н.), избирам хубостта в тях да се резервира и хората да могат да се допрян до тяхната хубост, без да могат да навреждат с каквото и да било на положението им. И по този начин – дотук с лиричното отклоняване.
За Елора: доста пещери, само че с друг генезис – будистки, джайнистки (който желае да разбере още нещо за джайнизма, да прочете по-ранните ми постове – забавна религия) и хиндуистки. Най-впечатляващото създание е обаче хиндуисткият храм, който е 45 метра висок и още толкоз вдълбан във вътрешността в скалата. Гигантски статуи на слонове пазят входа му (естествено, с изпочупени хоботи) и има моменти, в които, когато го погледнеш изпод, се чувстваш в действителност дребен и нищожен. За страдание батерията на фотоапарата ми се отхвърли от мен още първоначално и фотосите ми от там са доста малцина. Но възприятието, което обзема човек пред сходна хубост и сплотеност, е необикновено...
Разбира се, храмът е непостоянно настоящ и има зала в него (заличка всъщност), в която кандило осветява " пътеката " към ярък отвор – прозорец от огромен шивалингам. Както може да се досетите, в тази заличка е много задушно поради непрекъснато горящото кандило и множеството хора, които се бутат вътре, само че в случай че човек уцели момент на мира там, възприятието е неописуемо...
И няколко практични съвета за това по какъв начин, попаднали на място с джайнистки и будистки храмове и пещери, бихте могли да разпознаете кое какво е (повярвайте ми, правилно е, че съм дилетант и съм много неопитна, само че е мъчно да разпознаеш скулптура на Буда от джайнистки пророк). В будистките храмове и пещери няма статуи или барелефи на гол Буда, до момента в който в джайнистки храм най-вероятно е всички пророци да са голи. Ако всички барелефи или статуи са с отворени очи, значи те са джайнистки пророци – Буда е изобразяван единствено със затворени очи по време на медитация. Та, разхождайки се из многочислените зали на джайнистките, будистки и хиндуистки пещери в близост, човек се сблъсква освен с изображения на голи пророци, които необичайно припомнят на ренесансовото изкуство от Стара Европа, само че и си задава въпроса по какъв начин по този начин са съумели старите майстори да издълбаят камъка, освен това на етажи, да украсят залите толкоз изтънчено, че и да съумеят тук-там да украсят стените с извънредно красиви фрески, изобразяващи подиуми от живота на владетелите, Буда, пророците и не на последно място – от “Махабхарата ” и “Рамаяна ”...Дори има една рисунка (стенопис), която е изображение на жена, считана за най-красивото лице и употребена като част от логото на състезанието Мис Индия, и която необичайно ми припомня на нашия фетиш към изображението на Десислава от Боянската черква...
Колкото и да беше красиво там обаче, изключително горещият ден и извънредно късото време, което имахме – 10 часа (защото трябваше да летим за Делхи вечерта), както и умората си споделиха думата. А и човешките усещания за красиви и смислени неща си имат граници, та да си призная, към 4 ч. следобяд живо ме интересуваше единствено бутилката с минерална вода и сянката, където мога да се скрия... Тъжно. Сега ми се желае отново да съм там и да мога дълго да виждам хубостите, които попадаха пред очите ми, само че... идващия път.
Силвия Младенова
Повече от Силвия можете да намерите в нейната фейсбук страница Once Upon a Time In India.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ