Беси Колман - първата цветнокожа жена-пилот
Елизабет (Беси) Колман се извисява над небето като първата жена водач от афроамерикански и индианската генезис. Известна със своите летящи трикове, тя получава прякори като „ Смелата Беси “ и „ Кралица Бес “. Нейната огромна цел е да предизвиква дамите и афроамериканците да реализират фантазиите си. За страдание, кариерата ѝ приключва с трагична самолетна злополука, само че животът ѝ продължава да въодушевява хора по целия свят и през днешния ден.
Беси е родена в Атланта, Тексас (САЩ) на 26 януари 1892 година – има още дванадесет братя и сестри. Майка ѝ - Сюзън Колман, е афроамериканска прислужница, а татко ѝ Джордж Колман - локален американски индианец. През 1901 година татко ѝ взема решение да се върне в Оклахома в опит да избегне дискриминирането, само че майката на Беси взима тежкото решение да не замине с него. Вместо това останалата част от фамилията остава в Уаксахачи, Тексас. Беси израства, помагайки на майка си в брането на памук и прането, с цел да печели спомагателни пари. Когато навършва 18 години, с помощта на спестяванията си стартира да посещава Селскостопанския университет за цветнокожи (днес университет Лангстън, Оклахома). След един учебен срок Беси прекъсва образованието си, тъй като не може да си разреши да участва на лекциите.
На 23-годишна възраст Колман отпътува да живее с братята си в Чикаго. Тя се записва в учебно заведение по хубост през 1915 година и става маникюрист в локална бръснарница. Междувременно братята ѝ служат в армията по време на Първата международна война, прибирайки се с разкази от времето си във Франция. Нейният брат Джон постоянно я нервира, че на френските дами е разрешено да учат да летят със аероплан, а тя не може. Именно това кара Беси да пожелае по този начин мощно да стане водач. Тя кандидатства в доста авиационни учебни заведения в страната, само че нито едно от тях не я приема поради произхода ѝ и поради това, че е жена.
Известният афроамерикански издател на вестници Робърт Абът я поучава да се реалокира във Франция, където може да се научи да лети. Беси стартира да се занимава с уроци по френски език през нощта, тъй като кандидатурата би трябвало да бъде написана на френски. Непоколебима и устремена към фантазията си Беси научава езика и през 1920 година е призната в авиационната школа „ Братя Каудрон “ в Льо Кротоа, Франция. Абът и Джеси Бинга - банкер, подкрепят финансово нейното образование. На 15 юни 1921 година тя става първата американска жена, получила лиценз за интернационален водач от Международната федерация по аеронавтика. В по-нататъшното си образование във Франция Беси се специализира в каскадьорство и парашутизъм, а нейните подвизи са снимани на кинофилми. Мечтата на Колман е да има аероплан и да отвори лично учебно заведение за полети. Тя изнася речи и демонстрира филмите за своите въздушни трикове в църкви, театри и учебни заведения, с цел да печели пари. Беси отхвърля да приказва тук-там, където афроамериканците за изолирани или дискриминирани.
През 1922 година тя извършва първия обществен полет от афроамериканска жена. Известна е с това, че прави „ лупинги “ и формата „ 8 “ със самолета си. Хората са очаровани от нейните осъществявания и тя става все по-популярна както в Съединени американски щати, по този начин и в Европа. Беси обикаля страната, давайки уроци по хвърчене, извършва полети и предизвиква афроамериканците и дамите да учат по какъв начин да летят.
Само след две години летателна кариера, Колман претърпява първата си огромна повреда със аероплан. През февруари 1923 година самолетният мотор ненадейно стопира да работи и тя се разрушава – Беси е тежко ранена със строшен крайник, няколко напукани ребра и порезни рани на лицето. За благополучие тя се възвръща след случая и макар тежката злополука това не я отхвърля от летенето. През 1925 година се връща към рисковите въздушни трикове, а усилената работа ѝ оказва помощ да спести задоволително пари, с цел да купи личен аероплан - Jenny-JN-4 с мотор OX-5.
Скоро по-късно Беси се връща в родния си град в Тексас, с цел да прави осъществявания пред огромна навалица. По това време в Тексас към момента има расово разделяне и уредниците възнамеряват да отворят два обособени входа за влизане на стадиона: един за афроамериканци и различен за бели хора. Колман отхвърля да показва каквото и да било до момента в който не се дефинира един вход за всички. След доста срещи и диалози мениджърите се съгласяват да има един общ вход, само че хората към момента би трябвало да седят в обособени елементи на стадиона. Тя се съгласява да направи своите демонстрации и става още по-популярна, защитавайки убежденията си.
На 30 април 1926 година Беси Колман организира тестов полет с монтьор на име Уилям Уилс. Уилс пилотира самолета, а Колман седи на пътническата седалка. На към 900 м височина във въздуха в мотора на самолета се забива халтав гаечен ключ. Уилям Уилс губи надзор над ръководството и самолетът се обръща, а Колман не носи защитен колан. Тя пада от открития аероплан и умира. Уилс се разрушава със самолета покрай тялото ѝ и също губи живота си. Нейната гибел е сърцераздирателна за доста хора. Пет хиляди опечалени участват на панихидата в Орландо. Около 15 000 души дават почитанията си към нея в Чикаго – „ за погребението на дребното момиче от Тексас, което мечтаеше за по-добър живот, до момента в който береше памук в зората на 20-ти век. “ Известната активистка Ида Б. Уелс-Барнет извършва погребалната работа в чест на Колман в Чикаго, а през 1931 година Асоциацията на водачите „ Challenger “ стартира традиция за хвърчене над гроба на Колман всяка година.
Едва след гибелта си Беси Колман получава вниманието, което заслужава. Нейната фантазия за авиационно учебно заведение за афроамериканци се трансформира в действителност, когато Уилям Пауъл основава Аеро клуб „ Беси Колман “ в Лос Анджелис през 1929 година До 1977 година афроамериканските дами водачи образуват клуб на името на Беси Колман.
През 1995 година пощенската работа на Съединени американски щати издава и специфична марка „ Беси Колман “, с която се отбелязва „ нейното неповторимо достижение да стане първият афроамерикански водач в света и по формулировка - американска легенда “.
Беси е родена в Атланта, Тексас (САЩ) на 26 януари 1892 година – има още дванадесет братя и сестри. Майка ѝ - Сюзън Колман, е афроамериканска прислужница, а татко ѝ Джордж Колман - локален американски индианец. През 1901 година татко ѝ взема решение да се върне в Оклахома в опит да избегне дискриминирането, само че майката на Беси взима тежкото решение да не замине с него. Вместо това останалата част от фамилията остава в Уаксахачи, Тексас. Беси израства, помагайки на майка си в брането на памук и прането, с цел да печели спомагателни пари. Когато навършва 18 години, с помощта на спестяванията си стартира да посещава Селскостопанския университет за цветнокожи (днес университет Лангстън, Оклахома). След един учебен срок Беси прекъсва образованието си, тъй като не може да си разреши да участва на лекциите.
На 23-годишна възраст Колман отпътува да живее с братята си в Чикаго. Тя се записва в учебно заведение по хубост през 1915 година и става маникюрист в локална бръснарница. Междувременно братята ѝ служат в армията по време на Първата международна война, прибирайки се с разкази от времето си във Франция. Нейният брат Джон постоянно я нервира, че на френските дами е разрешено да учат да летят със аероплан, а тя не може. Именно това кара Беси да пожелае по този начин мощно да стане водач. Тя кандидатства в доста авиационни учебни заведения в страната, само че нито едно от тях не я приема поради произхода ѝ и поради това, че е жена.
Известният афроамерикански издател на вестници Робърт Абът я поучава да се реалокира във Франция, където може да се научи да лети. Беси стартира да се занимава с уроци по френски език през нощта, тъй като кандидатурата би трябвало да бъде написана на френски. Непоколебима и устремена към фантазията си Беси научава езика и през 1920 година е призната в авиационната школа „ Братя Каудрон “ в Льо Кротоа, Франция. Абът и Джеси Бинга - банкер, подкрепят финансово нейното образование. На 15 юни 1921 година тя става първата американска жена, получила лиценз за интернационален водач от Международната федерация по аеронавтика. В по-нататъшното си образование във Франция Беси се специализира в каскадьорство и парашутизъм, а нейните подвизи са снимани на кинофилми. Мечтата на Колман е да има аероплан и да отвори лично учебно заведение за полети. Тя изнася речи и демонстрира филмите за своите въздушни трикове в църкви, театри и учебни заведения, с цел да печели пари. Беси отхвърля да приказва тук-там, където афроамериканците за изолирани или дискриминирани.
През 1922 година тя извършва първия обществен полет от афроамериканска жена. Известна е с това, че прави „ лупинги “ и формата „ 8 “ със самолета си. Хората са очаровани от нейните осъществявания и тя става все по-популярна както в Съединени американски щати, по този начин и в Европа. Беси обикаля страната, давайки уроци по хвърчене, извършва полети и предизвиква афроамериканците и дамите да учат по какъв начин да летят.
Само след две години летателна кариера, Колман претърпява първата си огромна повреда със аероплан. През февруари 1923 година самолетният мотор ненадейно стопира да работи и тя се разрушава – Беси е тежко ранена със строшен крайник, няколко напукани ребра и порезни рани на лицето. За благополучие тя се възвръща след случая и макар тежката злополука това не я отхвърля от летенето. През 1925 година се връща към рисковите въздушни трикове, а усилената работа ѝ оказва помощ да спести задоволително пари, с цел да купи личен аероплан - Jenny-JN-4 с мотор OX-5. Скоро по-късно Беси се връща в родния си град в Тексас, с цел да прави осъществявания пред огромна навалица. По това време в Тексас към момента има расово разделяне и уредниците възнамеряват да отворят два обособени входа за влизане на стадиона: един за афроамериканци и различен за бели хора. Колман отхвърля да показва каквото и да било до момента в който не се дефинира един вход за всички. След доста срещи и диалози мениджърите се съгласяват да има един общ вход, само че хората към момента би трябвало да седят в обособени елементи на стадиона. Тя се съгласява да направи своите демонстрации и става още по-популярна, защитавайки убежденията си.
На 30 април 1926 година Беси Колман организира тестов полет с монтьор на име Уилям Уилс. Уилс пилотира самолета, а Колман седи на пътническата седалка. На към 900 м височина във въздуха в мотора на самолета се забива халтав гаечен ключ. Уилям Уилс губи надзор над ръководството и самолетът се обръща, а Колман не носи защитен колан. Тя пада от открития аероплан и умира. Уилс се разрушава със самолета покрай тялото ѝ и също губи живота си. Нейната гибел е сърцераздирателна за доста хора. Пет хиляди опечалени участват на панихидата в Орландо. Около 15 000 души дават почитанията си към нея в Чикаго – „ за погребението на дребното момиче от Тексас, което мечтаеше за по-добър живот, до момента в който береше памук в зората на 20-ти век. “ Известната активистка Ида Б. Уелс-Барнет извършва погребалната работа в чест на Колман в Чикаго, а през 1931 година Асоциацията на водачите „ Challenger “ стартира традиция за хвърчене над гроба на Колман всяка година.
Едва след гибелта си Беси Колман получава вниманието, което заслужава. Нейната фантазия за авиационно учебно заведение за афроамериканци се трансформира в действителност, когато Уилям Пауъл основава Аеро клуб „ Беси Колман “ в Лос Анджелис през 1929 година До 1977 година афроамериканските дами водачи образуват клуб на името на Беси Колман.
През 1995 година пощенската работа на Съединени американски щати издава и специфична марка „ Беси Колман “, с която се отбелязва „ нейното неповторимо достижение да стане първият афроамерикански водач в света и по формулировка - американска легенда “.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ