Тъжната история на тихата, но истинска любов между Йовков и Багряна
Елисавета Багряна е една от най-талантливите и най-известните в чужбина български писателки. Носителка на златен орден на Международната асоциация на поетите в Рим 1969 година. Удостоена е със званието „ Герой на Народна република България " - 1983 година През 1943, 1944 и 1945 година е номинирана за Нобелова премия за литература, написа.
Йордан Йовков е писателят, основал най-красивите женски облици в българската литература. Той обожавал Елисавета Багряна и на разлъка ѝ подарил „ снопчета разкази “ .
Вчера се навършиха 31 години от гибелта на Елисавета Багряна. В нейна памет споделяме с вас запис, в който поетесата споделя за първите си стъпки в поезията, за хубостта на риска, за любовта и поезията. Разказът й може да прочетете на.
— Моята българска история (@MyBGhistory)
„ Мълчеше. Никога не изяви външно възприятията си. Вместо това ми говореше за свои замисли, които, коства ми се, никому другиму не доверяваше ” , споделя поетесата Елисавета Багряна.
“Каква чудновата бърканица от жена, дете и демон “ – споделя Йовков за нея.
Двамата бързо намират общ език като създатели и като персони. Стеснителността на Йовков евентуално не е единствената причина за пасивността в връзките му с Лиза. По това време той получава мизерна заплата като библиотекар и редактор в Министерството на външните работи, която едвам му стига за хотел и храна, а Багряна е дама, която желае дарове, пътувания, динамичен всемирски живот.
През Първата международна война, когато Йовков е сътрудник от фронта на „ Военни вести ”, той ѝ пише от окопите дълги, доста поетични писма.
„ Сега по нас цъфтят нарове. И всички тези безчет блестящо алени цветове аз посвещавам на Вас “ , изповядва в едно от тях влюбеният публицист.
Йовков колкото повече опознава Багряна, толкоз по-ясно си дава сметка, че тя не дава отговор на идеала му за брачна половинка – за любеща къщовница, стопанка и добра майка, която да не ламти за публични изяви, а да му обезпечи успокоение да работи. Точно по този начин формулира той своята визия за идеална брачна половинка пред собствен другар.
На всичкото от горната страна сестрата на Багряна и годеникът ѝ му оповестяват, че скоро се канят да минат под венчило и упорстват той и Лиза да им станат кумове. В този миг свръхчувствителният Йовков ненадейно пребледнява, радостното му въодушевление изчезва, той е очевидно обезпокоен – Църквата не разрешава на кум и кума да се венчаят между тях.
На 15 октомври се навършват 83 години от гибелта на Йордан Йовков!
Талантлив, паметен и прелестен!
Поклон пред личността и гения на Йордан Йовков!
— Хамза Красивая 3 (@PiK71HBulgaria1)
От този ден насетне Йовков последователно се отдръпва от Багряна. Само след няколко месеца, на 15 декември 1918 година, към този момент 38-годишен, той се дами за 25-годишната студентка по история Деспина Колева, която напълно дава отговор на идеала му за брачна половинка, въпреки да е с 13 година по-млада от него. Преди това била учила в Женева, а културата, финесът и елегантността ѝ впечатлили писателя.
Но Багряна продължава да изпитва към него най-топли усеща и когато той умира едвам 57-годишен, тя пише стихотворението си „ Жътварят ”.
В потайна мисъл и безмълвие обхванат,
втренчен някъде възбог и вдън сърцата,
отпътува той отсам и няма да се върне:
във свойта гръд го взе обичаната – земята.
„ Той беше доста нерешителен мъж-юноша “ - обобщава в резюме усещанията си Елисавета Багряна за огромния български публицист, несъмнено най-изявеният в родната литературна класика.
Йордан Йовков е писателят, основал най-красивите женски облици в българската литература. Той обожавал Елисавета Багряна и на разлъка ѝ подарил „ снопчета разкази “ .
Вчера се навършиха 31 години от гибелта на Елисавета Багряна. В нейна памет споделяме с вас запис, в който поетесата споделя за първите си стъпки в поезията, за хубостта на риска, за любовта и поезията. Разказът й може да прочетете на.
— Моята българска история (@MyBGhistory)
„ Мълчеше. Никога не изяви външно възприятията си. Вместо това ми говореше за свои замисли, които, коства ми се, никому другиму не доверяваше ” , споделя поетесата Елисавета Багряна.
“Каква чудновата бърканица от жена, дете и демон “ – споделя Йовков за нея.
Двамата бързо намират общ език като създатели и като персони. Стеснителността на Йовков евентуално не е единствената причина за пасивността в връзките му с Лиза. По това време той получава мизерна заплата като библиотекар и редактор в Министерството на външните работи, която едвам му стига за хотел и храна, а Багряна е дама, която желае дарове, пътувания, динамичен всемирски живот.
През Първата международна война, когато Йовков е сътрудник от фронта на „ Военни вести ”, той ѝ пише от окопите дълги, доста поетични писма.
„ Сега по нас цъфтят нарове. И всички тези безчет блестящо алени цветове аз посвещавам на Вас “ , изповядва в едно от тях влюбеният публицист.
Йовков колкото повече опознава Багряна, толкоз по-ясно си дава сметка, че тя не дава отговор на идеала му за брачна половинка – за любеща къщовница, стопанка и добра майка, която да не ламти за публични изяви, а да му обезпечи успокоение да работи. Точно по този начин формулира той своята визия за идеална брачна половинка пред собствен другар.
На всичкото от горната страна сестрата на Багряна и годеникът ѝ му оповестяват, че скоро се канят да минат под венчило и упорстват той и Лиза да им станат кумове. В този миг свръхчувствителният Йовков ненадейно пребледнява, радостното му въодушевление изчезва, той е очевидно обезпокоен – Църквата не разрешава на кум и кума да се венчаят между тях.
На 15 октомври се навършват 83 години от гибелта на Йордан Йовков!
Талантлив, паметен и прелестен!
Поклон пред личността и гения на Йордан Йовков!
— Хамза Красивая 3 (@PiK71HBulgaria1)
От този ден насетне Йовков последователно се отдръпва от Багряна. Само след няколко месеца, на 15 декември 1918 година, към този момент 38-годишен, той се дами за 25-годишната студентка по история Деспина Колева, която напълно дава отговор на идеала му за брачна половинка, въпреки да е с 13 година по-млада от него. Преди това била учила в Женева, а културата, финесът и елегантността ѝ впечатлили писателя.
Но Багряна продължава да изпитва към него най-топли усеща и когато той умира едвам 57-годишен, тя пише стихотворението си „ Жътварят ”.
В потайна мисъл и безмълвие обхванат,
втренчен някъде възбог и вдън сърцата,
отпътува той отсам и няма да се върне:
във свойта гръд го взе обичаната – земята.
„ Той беше доста нерешителен мъж-юноша “ - обобщава в резюме усещанията си Елисавета Багряна за огромния български публицист, несъмнено най-изявеният в родната литературна класика.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ