Елина: Чувствам се като обединител
Елина е модернист по повод въвеждането на дизайн мисленето в България и района. Тя е и създател на designthinking.bg, които през 2019 стават част от световната мрежа launchlabs. Най-интересните моменти в професионалния ѝ път са влизането на България в Европейски Съюз, работата й в авиацията по ново потомство европейски самолети и учебен спринт, който я води от Париж през Берлин в Станфорд. Най-смислените са връщането и в България и основаването на екипа на, който съумява да остави диря и отвън страната. " От Албания до Аляска " както те сами се майтапят.
Сега дружно с екипа работят по огромни планове, свързани с нововъведения и бизнес редизайн, в компании от ранга на Аксенчър, H&M и Axel Springer. Мечтата на екипа е да оказват помощ на повече организации да основават човешко-ориентирани нововъведения. Затова на 24 февруари, когато Русия стартира война против Украйна, Елина не се замисля и дружно с други съидейници от българската бизнес и предприемаческата общественост, започват самодейността BG4UA - България за Украйна . С помощта на доброволци, самодейността оказва помощ на стотици хора да се изтеглят в първите дни на войната и хиляди да бъдат настанени в България, а сега оказва помощ, като събира средства у нас.
19 юли 2022 | В отчет направен на Световната здравна организация от март тази година за първи път съществено се потвърдиха...
Елина, по какъв начин си спомняш 24 февруари 2022 година?
Елина : Първо, беше ярко и след това стана мрачно. С Макс Гурвиц, моят сътрудник в живота и в BG4UA, бяхме в Пампорово за цяла седмица - заран работех, а следобяд карах ски. В четвъртък станах рано и желаех да свърша малко работа преди да отида на пистата, когато разбрахме какво е станало. Имах проект за прелестен свършек на седмицата, само че стартира едно бясно звънене по телефони, съгласуваност през обществени мрежи и бягане против времето. Повече не помня. Каузата ни погълна и ето ни тук няколко месеца по-късно.
Какво значеше за теб понятието война преди и след офанзивата в края на февруари?
Елина : Значението не се е трансформирало - войната е гнет, безпътие, край. Промени се равнището на абстракция - преди беше нереално и далечно разбиране, а в този момент напълно действително и близко.
А мир, помощ и народ?
Елина : Това сме ние - хората.
Кога разбра, че не можеш да стоиш безучастна?
Елина : Веднага. Действахме първосигнално. Цялата IT общественост (,,,,, и още много) се задействахме мигновено. Работим извънредно сплотено и доста проведено.
Действията ти по-късно какви бяха?
Елина : Първо се фокусирахме върху локализирането на украинци, които се пробват да изоставен страната и да се изтеглят от нея, и чак след няколко дни започнахме да се занимаваме и с настаняване. В началото напускането на Украйна ставаше доста постепенно. Хората не знаеха какво да вършат - дали дамите да тръгнат сами с децата и да оставят мъжете си с риск повече в никакъв случай да не се видят, или да останат като семейство там.
Хората изпитваха боязън да изоставен домовете си, с цел да не попаднат под обстрел. Имаше разрушени мостове от бомбардировки и не можеше да се стигне до избрани места. Нямаше задоволително вътрешен превоз. Опашките по границите бяха с дни. Наш екип от доброволци беше в контакт с тези хора
Сега дружно с екипа работят по огромни планове, свързани с нововъведения и бизнес редизайн, в компании от ранга на Аксенчър, H&M и Axel Springer. Мечтата на екипа е да оказват помощ на повече организации да основават човешко-ориентирани нововъведения. Затова на 24 февруари, когато Русия стартира война против Украйна, Елина не се замисля и дружно с други съидейници от българската бизнес и предприемаческата общественост, започват самодейността BG4UA - България за Украйна . С помощта на доброволци, самодейността оказва помощ на стотици хора да се изтеглят в първите дни на войната и хиляди да бъдат настанени в България, а сега оказва помощ, като събира средства у нас.
Елина, по какъв начин си спомняш 24 февруари 2022 година?
Елина : Първо, беше ярко и след това стана мрачно. С Макс Гурвиц, моят сътрудник в живота и в BG4UA, бяхме в Пампорово за цяла седмица - заран работех, а следобяд карах ски. В четвъртък станах рано и желаех да свърша малко работа преди да отида на пистата, когато разбрахме какво е станало. Имах проект за прелестен свършек на седмицата, само че стартира едно бясно звънене по телефони, съгласуваност през обществени мрежи и бягане против времето. Повече не помня. Каузата ни погълна и ето ни тук няколко месеца по-късно.
Какво значеше за теб понятието война преди и след офанзивата в края на февруари?
Елина : Значението не се е трансформирало - войната е гнет, безпътие, край. Промени се равнището на абстракция - преди беше нереално и далечно разбиране, а в този момент напълно действително и близко.
А мир, помощ и народ?
Елина : Това сме ние - хората.
Кога разбра, че не можеш да стоиш безучастна?
Елина : Веднага. Действахме първосигнално. Цялата IT общественост (,,,,, и още много) се задействахме мигновено. Работим извънредно сплотено и доста проведено.
Действията ти по-късно какви бяха?
Елина : Първо се фокусирахме върху локализирането на украинци, които се пробват да изоставен страната и да се изтеглят от нея, и чак след няколко дни започнахме да се занимаваме и с настаняване. В началото напускането на Украйна ставаше доста постепенно. Хората не знаеха какво да вършат - дали дамите да тръгнат сами с децата и да оставят мъжете си с риск повече в никакъв случай да не се видят, или да останат като семейство там.
Хората изпитваха боязън да изоставен домовете си, с цел да не попаднат под обстрел. Имаше разрушени мостове от бомбардировки и не можеше да се стигне до избрани места. Нямаше задоволително вътрешен превоз. Опашките по границите бяха с дни. Наш екип от доброволци беше в контакт с тези хора
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




