Хотел Европа възкреси съдбата на мигрантите
Елиана МИТОВА
Испания е разтърсена от ковид. Веселите по манталитет люде, привикнали по вечерно време да обиколят пет-шест бара в компанията на другари, си стоят вкъщи. Младите треперят за по-възрастните. Социалните служби поемат грижата за тези, които не са в положение да отидат до най-близкия магазин. Хората са уплашени, само че не са обезверени.
В дните, когато светът търси метод да се оправи с рисковия вирус, испанците не са престанали да четат. Любопитното е, че книга с български сюжет се трансформира в бестселър на Иберийския полуостров. Става дума за " Хотел " Еропа " на журналиста Хосе Антонио Санчес Мансано. За да сътвори това писмено четиво, което хваща за гърлото читателя, Хосе Антонио Санчес Мансано е живял дълготрайно време у нас. Имал е другарка българка, понаучил е малко езика. В книгата си той споделя няколко истории за хора, водени от разнообразни претекстове, потърсили леговище в България по време на бежанската рецесия отпреди шест години.
Историята потегля от 23 октомври 2014 година Едва ли някой тогава е предполагал, че мигрантската вълна ще залее и България. Денят е тъмен. Хладно е. А журналистът не се бои да тръгне по дребните улички към Женския пазар в София - там, където са бедните и неугледни хотели. Един от тях носи звучното име " Европа ". Има го и през днешния ден. Но преди шест години той е бил котило на мигранти. За испанеца те не са навалица - те са хора с техните лични имена. Успява да откри метод към тях и да ги диалози. От първо лице всеки от героите разголва душата си. В остарелия софийски квартал, именуван еврейски или " Малкия Бейрут ", мигрантите се пробват да оцелеят. Кой както може.
Условията в хотел " Европа " са ужасяващи. Хигиената е съмнителна. Тоалетните вонят. За мнозина това място е единственото, където биха могли да оцелеят, тъй като и полицията се гнуси да влезе вътре. Мароканецът Хасан да вземем за пример две трети от живота си е прекарал в разнообразни европейски страни, само че без да има право на това. Бил е в Германия 19 години, основал е там семейство, само че през 2013-а е бил депортиран в Мароко. Година по-късно още веднъж е в Европа и шета из " Малкия Бейрут ". Очаква да получи статут на емигрант в нашата страна. Мечтае да се върне в Германия, само че този път легално. 22-годишният Саид от Сирия е прекарал 10 месеца в България. Опитал се е да замине за Германия, само че на вятъра. Затова прави мъчителни старания да завърти дребен бизнес у нас.
Мургавата бежанка е в сходна обстановка. Тя е сирийка, напуснала Дамаск бременна. С мъжа й отишли в Египет, там родила дъщеричката си. През Турция стигнали България, където чака да получи документи за идентичност. Желанието й е да остане у нас и да работи, почтено да си вади хляба. Сириецът Ахмет е беглец и не го крие. Месеци е очаквал неговият случай да откри решение в един от бежанските центрове в София. Там срещнал българката Лора и двамата се залюбили. Искат да бъдат дружно, само че даже не се осмеляват да го кажат намерено - икономическото състояние на Ахмет е напълно нестабилно. Всички си дават сметка, че на България не й е елементарно, че е най-бедната страна в Европейски Съюз. Та самият Европейски съюз е в рецесия, угрижен за личните си граници, изплашен от джихада.
Авторът на " Хотел " Европа " Хосе Антонио Санчес Мансано е публицист и фотограф. Обиколил е доста страни - Бразилия, Португалия, Италия, Хондурас, Англия. Вълнува го всичко, което се случва на Балканите. В интервала 2013-2016 година се посвещава на концепцията да документира придвижването на мигранти, които влизат в Европа през България. Снимки и кореспонденции от видяното намират място в периодически издания у нас и в други страни. Асоциацията на испаноговорящите публицисти го награди в края на 2019 година за книгата " Хотел " Европа ". Испанският четец изкупи първия тираж. Чувствителни към нещастието на другите, испанците считат, че книгата демонстрира незнайни обстоятелства от битието на прокудените, които си заслужава да бъдат осветлени. Голяма е загрижеността на създателя на първо място за младежите, напуснали родината си, потърсили щастието на хиляди километри от домовете си. Журналистът слага доста въпроси: Защо са избрали България, всички ли са рискови, какво бъдеще ги чака? Няма никакво подозрение, че става дума за филантропична рецесия, която би трябвало да бъде позволена.
" Хотел Европа " дава опция на испанския четец да научи и някои любопитни детайлности за историята и географията на България. " Аз съм жител на Европа. Много обичам България и не съм се отказал да се върна тук, да напредна в езика, да поработя с българи ", споделя за ДУМА Хосе Антонио. Като всички естествени хора, и той е обезпокоен от ковид, който не пожали и Стария континент. Но е оптимист, че ще оцелеем. Самият факт, че испанците не са престанали да четат, че изпитват положителни усеща към народа и страната ни, му дава мотив да има вяра, че ще се измъкнем и от актуалната трагична обстановка.
Испания е разтърсена от ковид. Веселите по манталитет люде, привикнали по вечерно време да обиколят пет-шест бара в компанията на другари, си стоят вкъщи. Младите треперят за по-възрастните. Социалните служби поемат грижата за тези, които не са в положение да отидат до най-близкия магазин. Хората са уплашени, само че не са обезверени.
В дните, когато светът търси метод да се оправи с рисковия вирус, испанците не са престанали да четат. Любопитното е, че книга с български сюжет се трансформира в бестселър на Иберийския полуостров. Става дума за " Хотел " Еропа " на журналиста Хосе Антонио Санчес Мансано. За да сътвори това писмено четиво, което хваща за гърлото читателя, Хосе Антонио Санчес Мансано е живял дълготрайно време у нас. Имал е другарка българка, понаучил е малко езика. В книгата си той споделя няколко истории за хора, водени от разнообразни претекстове, потърсили леговище в България по време на бежанската рецесия отпреди шест години.
Историята потегля от 23 октомври 2014 година Едва ли някой тогава е предполагал, че мигрантската вълна ще залее и България. Денят е тъмен. Хладно е. А журналистът не се бои да тръгне по дребните улички към Женския пазар в София - там, където са бедните и неугледни хотели. Един от тях носи звучното име " Европа ". Има го и през днешния ден. Но преди шест години той е бил котило на мигранти. За испанеца те не са навалица - те са хора с техните лични имена. Успява да откри метод към тях и да ги диалози. От първо лице всеки от героите разголва душата си. В остарелия софийски квартал, именуван еврейски или " Малкия Бейрут ", мигрантите се пробват да оцелеят. Кой както може.
Условията в хотел " Европа " са ужасяващи. Хигиената е съмнителна. Тоалетните вонят. За мнозина това място е единственото, където биха могли да оцелеят, тъй като и полицията се гнуси да влезе вътре. Мароканецът Хасан да вземем за пример две трети от живота си е прекарал в разнообразни европейски страни, само че без да има право на това. Бил е в Германия 19 години, основал е там семейство, само че през 2013-а е бил депортиран в Мароко. Година по-късно още веднъж е в Европа и шета из " Малкия Бейрут ". Очаква да получи статут на емигрант в нашата страна. Мечтае да се върне в Германия, само че този път легално. 22-годишният Саид от Сирия е прекарал 10 месеца в България. Опитал се е да замине за Германия, само че на вятъра. Затова прави мъчителни старания да завърти дребен бизнес у нас.
Мургавата бежанка е в сходна обстановка. Тя е сирийка, напуснала Дамаск бременна. С мъжа й отишли в Египет, там родила дъщеричката си. През Турция стигнали България, където чака да получи документи за идентичност. Желанието й е да остане у нас и да работи, почтено да си вади хляба. Сириецът Ахмет е беглец и не го крие. Месеци е очаквал неговият случай да откри решение в един от бежанските центрове в София. Там срещнал българката Лора и двамата се залюбили. Искат да бъдат дружно, само че даже не се осмеляват да го кажат намерено - икономическото състояние на Ахмет е напълно нестабилно. Всички си дават сметка, че на България не й е елементарно, че е най-бедната страна в Европейски Съюз. Та самият Европейски съюз е в рецесия, угрижен за личните си граници, изплашен от джихада.
Авторът на " Хотел " Европа " Хосе Антонио Санчес Мансано е публицист и фотограф. Обиколил е доста страни - Бразилия, Португалия, Италия, Хондурас, Англия. Вълнува го всичко, което се случва на Балканите. В интервала 2013-2016 година се посвещава на концепцията да документира придвижването на мигранти, които влизат в Европа през България. Снимки и кореспонденции от видяното намират място в периодически издания у нас и в други страни. Асоциацията на испаноговорящите публицисти го награди в края на 2019 година за книгата " Хотел " Европа ". Испанският четец изкупи първия тираж. Чувствителни към нещастието на другите, испанците считат, че книгата демонстрира незнайни обстоятелства от битието на прокудените, които си заслужава да бъдат осветлени. Голяма е загрижеността на създателя на първо място за младежите, напуснали родината си, потърсили щастието на хиляди километри от домовете си. Журналистът слага доста въпроси: Защо са избрали България, всички ли са рискови, какво бъдеще ги чака? Няма никакво подозрение, че става дума за филантропична рецесия, която би трябвало да бъде позволена.
" Хотел Европа " дава опция на испанския четец да научи и някои любопитни детайлности за историята и географията на България. " Аз съм жител на Европа. Много обичам България и не съм се отказал да се върна тук, да напредна в езика, да поработя с българи ", споделя за ДУМА Хосе Антонио. Като всички естествени хора, и той е обезпокоен от ковид, който не пожали и Стария континент. Но е оптимист, че ще оцелеем. Самият факт, че испанците не са престанали да четат, че изпитват положителни усеща към народа и страната ни, му дава мотив да има вяра, че ще се измъкнем и от актуалната трагична обстановка.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ