Стихотворения от Елена Корнеева
Елена КОРНЕЕВА е съветска поетеса, живее и твори в Рязан. Работи като психофизиолог, шеф на Центъра за креативно развиване и психофизиологична промяна на индивида. Член е на Националната асоциация на заслужените лекари и наставници. Ръководител на интернационалния план " На един език ", уредник на интернационалния фестивал " Световни дни на поезията " на ЮНЕСКО в Русия, на Всеросийския конкурс за млади поети " Владеещ думата ". Лауреат на редица национални и интернационалните награди. Автока на 15 стихосбирки и две книги в жанра модерна прозаичност. Авторка на текстове за песни. Член е на Съюза на писателите на Русия. Преводът на стихотворенията, които ви представяме, е на Боян Бойчев.
Аз обичам, а любовта прелива,
А любовта по-висока е от върховете,
Там, където планините са в лед, аз съм фантазия,
И може би отблясък от ледовете.
Аз обичам, а любовта ей по този начин
Нека се засели в сърцето и мислите,
Аз не видях на Земята край,
Само в огъня се скрих, в искрите.
Аз обичам, а любовта е ментов чай,
Може би покривка, звън на китара,
Щастието е там, при нашия Рай,
От нас фиктивен или действителен.
Аз обичам, а любовта е птиче ято,
Леко се рее в небето, отлита,
Ти възприятията събери във душата,
За лудостта без да попиташ... /> - *** -
Жената би трябвало да чувстваш,
Но по какъв начин да го сториш?
Просто в очите й погледни,
Да видиш живото в нея,
Да не я нараняваш,
Смел да изглеждаш, убеден,
Просто да махнеш " не би трябвало ",
За " непознатото " да забравиш.
Да направиш дамата щастлива -
Безумно е дело,
Да радваш с всяка усмивка,
С целувката своя.
И без нищо да казваш,
Покажи й със образец,
И се потапяйте двама
Във всичко, което вълнува...
Жената да направиш своя
За дълги години,
Завинаги може би дори,
Или търсейки пътя към Рая...
Просто подари й глътка
От свободата мечтана,
Просто гледай я безшумно,
И постоянно я окриляй. /> - *** -
Моят ангел стихове ми шепне,
Над бебешката люлка през нощта провесен,
И мойте дни, годините летяха
С придвижването на ръката по листа.
Моят ангел стихове ми шепне,
И тези стихове са толкова леки,
Изкушава любовта като буря,
Проблемите издухва като свещи.
Моят ангел стихове ми шепне,
И вярата си нееднократно изпитах,
Аз желаех постоянно да бъда първа,
А стиховете пазеха като молитва.
Моят ангел стихове ми шепне... /> - *** -
Съедини два пламъка в един,
Съедини две пристрастености, две начала,
Сред звездите пътят е един,
Любовта река е, крайбрежия сближава.
Съедини два погледи и стой,
Съедини в едно дихание и устни,
Като чайка над пулсиращи талази,
Любовта вълна е, ласкава целувка.
Съедини сърцата в огнен темп,
Телата - в вихър от пристрастености,
Любовта по-силна е и от молитва,
А животът е възторжено - прелестен.
Съедини два пламъка в един,
И две ориси - животът ще е дребен,
Сред звездите пътят е един,
И това не е край, а е начало...
- *** -
Почувствай отдалече моята обич,
Чуй мислите, живеещи посредством стихове,
Сърцето нежно към този момент не е тежък камък,
А възприятията - по-леки са от облаци.
Почувствай отдалече моята обич,
Събуди се със усмивка в меко одеяло,
Вчера вечността със тебе ваяхме,
По-сладка с цел да бъде от сънища ванилови.
Почувствай отдалече моята обич,
Разбери със мен цялата ни наложителност,
Аз като дъжд излях безгрижна деликатност,
Да се трансформира в пепел звездна от стихове...
- *** -
И въпреки всичко - дамата какво е?
Богиня или робиня?
Светица или паднала душа?
Да прославиш или да оплачеш нейното име,
Или без нож да срежеш нейните крила?
И въпреки всичко - дамата какво е?
Ще се питат мъжете, които
Нито са обичали, нито са закриляли,
Които спретвали кавги без причина,
И децата си заменяли за пари.
И въпреки всичко - дамата какво е?
Чистачка или перачка?
Царица или княгиня? Ти кажи.
Да схванеш не е просто. А в действителност -
Обичай я и живота си й посвети.
Аз обичам, а любовта прелива,
А любовта по-висока е от върховете,
Там, където планините са в лед, аз съм фантазия,
И може би отблясък от ледовете.
Аз обичам, а любовта ей по този начин
Нека се засели в сърцето и мислите,
Аз не видях на Земята край,
Само в огъня се скрих, в искрите.
Аз обичам, а любовта е ментов чай,
Може би покривка, звън на китара,
Щастието е там, при нашия Рай,
От нас фиктивен или действителен.
Аз обичам, а любовта е птиче ято,
Леко се рее в небето, отлита,
Ти възприятията събери във душата,
За лудостта без да попиташ... /> - *** -
Жената би трябвало да чувстваш,
Но по какъв начин да го сториш?
Просто в очите й погледни,
Да видиш живото в нея,
Да не я нараняваш,
Смел да изглеждаш, убеден,
Просто да махнеш " не би трябвало ",
За " непознатото " да забравиш.
Да направиш дамата щастлива -
Безумно е дело,
Да радваш с всяка усмивка,
С целувката своя.
И без нищо да казваш,
Покажи й със образец,
И се потапяйте двама
Във всичко, което вълнува...
Жената да направиш своя
За дълги години,
Завинаги може би дори,
Или търсейки пътя към Рая...
Просто подари й глътка
От свободата мечтана,
Просто гледай я безшумно,
И постоянно я окриляй. /> - *** -
Моят ангел стихове ми шепне,
Над бебешката люлка през нощта провесен,
И мойте дни, годините летяха
С придвижването на ръката по листа.
Моят ангел стихове ми шепне,
И тези стихове са толкова леки,
Изкушава любовта като буря,
Проблемите издухва като свещи.
Моят ангел стихове ми шепне,
И вярата си нееднократно изпитах,
Аз желаех постоянно да бъда първа,
А стиховете пазеха като молитва.
Моят ангел стихове ми шепне... /> - *** -
Съедини два пламъка в един,
Съедини две пристрастености, две начала,
Сред звездите пътят е един,
Любовта река е, крайбрежия сближава.
Съедини два погледи и стой,
Съедини в едно дихание и устни,
Като чайка над пулсиращи талази,
Любовта вълна е, ласкава целувка.
Съедини сърцата в огнен темп,
Телата - в вихър от пристрастености,
Любовта по-силна е и от молитва,
А животът е възторжено - прелестен.
Съедини два пламъка в един,
И две ориси - животът ще е дребен,
Сред звездите пътят е един,
И това не е край, а е начало...
- *** -
Почувствай отдалече моята обич,
Чуй мислите, живеещи посредством стихове,
Сърцето нежно към този момент не е тежък камък,
А възприятията - по-леки са от облаци.
Почувствай отдалече моята обич,
Събуди се със усмивка в меко одеяло,
Вчера вечността със тебе ваяхме,
По-сладка с цел да бъде от сънища ванилови.
Почувствай отдалече моята обич,
Разбери със мен цялата ни наложителност,
Аз като дъжд излях безгрижна деликатност,
Да се трансформира в пепел звездна от стихове...
- *** -
И въпреки всичко - дамата какво е?
Богиня или робиня?
Светица или паднала душа?
Да прославиш или да оплачеш нейното име,
Или без нож да срежеш нейните крила?
И въпреки всичко - дамата какво е?
Ще се питат мъжете, които
Нито са обичали, нито са закриляли,
Които спретвали кавги без причина,
И децата си заменяли за пари.
И въпреки всичко - дамата какво е?
Чистачка или перачка?
Царица или княгиня? Ти кажи.
Да схванеш не е просто. А в действителност -
Обичай я и живота си й посвети.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




