Ще се оправдаят ли московските надежди на Макрон?
Елена КАРАЕВА, РИА Новости
Владимир Путин приема през днешния ден (вчера - б.р.) френския си сътрудник: Еманюел Макрон идва в Москва, с цел да прекара съвсем целия ден с съветския водач. Разговорите, както оповестяват френските медии, ще протекат главно в персонален формат, след полемиките е планувана взаимна конференция, а програмата ще приключи с вечеря. Както беше посочено, " в другарски кръг ".
Подчертава се, че това е недържавно и импровизирано посещаване, Путин има намерение да беседва с Макрон, не тъй като притежателят на Елисейския замък е " добър човек ", а тъй като Макрон има задоволителна политическа тежест в днешна обединена Европа. Разбира се, не в безусловно, а в релативно изражение. Ако съпоставим, да вземем за пример, френския президент с Фон дер Лайен, зад която не стои нищо друго, с изключение на кариера на европейски бюрократ, или с Борел, заместител на Фон дер Лайен, зад който още повече не стои нищо друго, с изключение на цветната купа " висш представител по интернационалните въпроси и сигурността ". И спрямо Борис Джонсън, който е толкоз заседнал в кавги до уши, че единственото нещо, което по някакъв метод може да му помогне да резервира репутацията си, е доброволната оставка от премиерския пост.
За Путин Макрон остава събеседник на високо равнище и тъй като френският президент, даже и да приказва остро за съветската политика, постоянно се пробва да се придържа към дипломатическия език, а не към речника, който елементарно мигрира от обществените мрежи към кръглата маса на договарянията.
Това, както се споделя, са няколко аргумента " за ".
Но има и причини срещу
Тях изложи самият френски президент в изявление, оповестено неотдавна.
Макрон безусловно съобщи следното: " Наблюдаваме по какъв начин се прави милитаризация на границите, разделящи Украйна и Русия, Беларус и Русия, виждаме също, че за това се употребява пехота и авиация, виждаме, че се организират военни учения. В тази обстановка ние имаме намерение да играем ролята на предпазител, да понижим напрежението посредством разговор и да избегнем боен спор. "
Вторият миг, който незабавно притегля вниманието, е, че за Макрон през 2008 година не Грузия провежда военна провокация, а Русия извърши експанзия против тази страна, а през 2014 година не Крим, организирайки референдум, реши личната си орис - да се върне в Русия, а Москва го анексира.
Същите нотки от симфонията от обвинявания против страната ни прозвучаха и в къс коментар на специфичния делегат на френския президент Пиер Вимон, станал прочут на пресата. Според Вимон, когато той се опитал в диалог с дипломати да засегне фона на " държанието на Русия на интернационалната сцена ", като загатва и двете обстановки, събеседниците " му дали отговор с безмълвие ".
Разбира се, към този момент това са единствено линии и фрагменти, а не поредно платно от договаряния, само че все пак те отразяват както желанието, по този начин и наклонността за това по какъв начин разговорът може да продължи през днешния ден и към кои тематики.
Но, въпреки това, е ясно, че Макрон, за разлика от Путин, ще води този разговор като цяло с вързани ръце.
При това състояние той не може да се опълчи и да се отклони от общоевропейската линия, а тя, тази линия, се дефинира по този начин: " Русия би трябвало да бъде упреквана за всички проблеми на континента - и външни, и вътрешни ".
Самият Макрон също не би трябвало да е доста податлив да търси компромис, защото това събитие незабавно ще бъде употребявано от политическите му съперници както в страната, т.е. в Париж, по този начин и в Европейския съюз, т.е. в Брюксел.
Той просто ще бъде упрекнат в " прекомерна мекост към Путин ".
И това може да се назова неточност - такава, която е по-лоша от закононарушение.
Също толкоз значимо е, че в случай че Путин е подсилен от своя народ и страна, то рейтингите на утвърждение на Макрон се завъртяха в противоположна посока през последните седмици, като известността на френския президент спада с няколко процентни пункта на седмична база.
Но главното ограничаване, което може да се окаже съдбовно за задачата на Макрон в Москва, се вижда даже с просто око. Това е маршрутът на пътуването. Което включва посещаване в Киев на идващия ден.
И там, несъмнено, менюто " а ла Майдан ", приготвено от феновете на " огромния украински жанр ", чака френския водач.
Има посещаване на паметника на " героите на Майдана ", разговор с президента Зеленски и други специалитети от " квадратната гастрономия ".
Още преди срещата със настоящето украинско управление, Макрон, като че ли първо оправдавайки се, че се среща с съветския водач, повтори няколко пъти във към този момент упоменатото изявление, че " Украйна е Европа " и че " Украйна е европейска мощ ", до момента в който назовава всички европейци " братя ".
Този откъс, адресиран не толкоз до самите французи (около 95 % от тях надали ще намерят Украйна за първи път и без намек на картата), по отношение на управляващите в Киев, явно би трябвало да успокои нервните младши сътрудници на Париж, тъй че да не провеждат обществена нервност за френското " изменничество ".
Но най-важното е следното
В Москва се срещат двама водачи, всеки от които, за разлика от тези в Киев, се нуждае от облекчение на актуалната рецесия, която, апропо, не е по тяхна виновност.
Нито Путин, нито Макрон, въпреки и по доста разнообразни аргументи, нямат потребност да ескалират актуалната обстановка и да я довеждат, както споделят западните ни сътрудници, до равнището на вероятен боен спор.
Нито те, нито страните, които управляват, ще бъдат бенефициенти в този случай.
Основните получатели на " бисквитки " от ескалация на европейския континент са, първо, Украйна, която под прикритието на " нещастна жертва на съветската експанзия " може да търси запаси и многомилионна финансова помощ, и, второ, Съединените щати, които към този момент вземат решение личните си вътрешни проблеми благодарение на война, както е особено за тях през последния половин век сигурно.
Всъщност, точно това събитие - фактът, че политически през днешния ден Путин и Макрон се оказват, макар всички подмятания на френския президент към Киев, от една и съща страна на барикадите, може да изиграе решаваща роля за подготовката на дипломатически пробив в този фланг на геополитическия фронт.
Владимир Путин приема през днешния ден (вчера - б.р.) френския си сътрудник: Еманюел Макрон идва в Москва, с цел да прекара съвсем целия ден с съветския водач. Разговорите, както оповестяват френските медии, ще протекат главно в персонален формат, след полемиките е планувана взаимна конференция, а програмата ще приключи с вечеря. Както беше посочено, " в другарски кръг ".
Подчертава се, че това е недържавно и импровизирано посещаване, Путин има намерение да беседва с Макрон, не тъй като притежателят на Елисейския замък е " добър човек ", а тъй като Макрон има задоволителна политическа тежест в днешна обединена Европа. Разбира се, не в безусловно, а в релативно изражение. Ако съпоставим, да вземем за пример, френския президент с Фон дер Лайен, зад която не стои нищо друго, с изключение на кариера на европейски бюрократ, или с Борел, заместител на Фон дер Лайен, зад който още повече не стои нищо друго, с изключение на цветната купа " висш представител по интернационалните въпроси и сигурността ". И спрямо Борис Джонсън, който е толкоз заседнал в кавги до уши, че единственото нещо, което по някакъв метод може да му помогне да резервира репутацията си, е доброволната оставка от премиерския пост.
За Путин Макрон остава събеседник на високо равнище и тъй като френският президент, даже и да приказва остро за съветската политика, постоянно се пробва да се придържа към дипломатическия език, а не към речника, който елементарно мигрира от обществените мрежи към кръглата маса на договарянията.
Това, както се споделя, са няколко аргумента " за ".
Но има и причини срещу
Тях изложи самият френски президент в изявление, оповестено неотдавна.
Макрон безусловно съобщи следното: " Наблюдаваме по какъв начин се прави милитаризация на границите, разделящи Украйна и Русия, Беларус и Русия, виждаме също, че за това се употребява пехота и авиация, виждаме, че се организират военни учения. В тази обстановка ние имаме намерение да играем ролята на предпазител, да понижим напрежението посредством разговор и да избегнем боен спор. "
Вторият миг, който незабавно притегля вниманието, е, че за Макрон през 2008 година не Грузия провежда военна провокация, а Русия извърши експанзия против тази страна, а през 2014 година не Крим, организирайки референдум, реши личната си орис - да се върне в Русия, а Москва го анексира.
Същите нотки от симфонията от обвинявания против страната ни прозвучаха и в къс коментар на специфичния делегат на френския президент Пиер Вимон, станал прочут на пресата. Според Вимон, когато той се опитал в диалог с дипломати да засегне фона на " държанието на Русия на интернационалната сцена ", като загатва и двете обстановки, събеседниците " му дали отговор с безмълвие ".
Разбира се, към този момент това са единствено линии и фрагменти, а не поредно платно от договаряния, само че все пак те отразяват както желанието, по този начин и наклонността за това по какъв начин разговорът може да продължи през днешния ден и към кои тематики.
Но, въпреки това, е ясно, че Макрон, за разлика от Путин, ще води този разговор като цяло с вързани ръце.
При това състояние той не може да се опълчи и да се отклони от общоевропейската линия, а тя, тази линия, се дефинира по този начин: " Русия би трябвало да бъде упреквана за всички проблеми на континента - и външни, и вътрешни ".
Самият Макрон също не би трябвало да е доста податлив да търси компромис, защото това събитие незабавно ще бъде употребявано от политическите му съперници както в страната, т.е. в Париж, по този начин и в Европейския съюз, т.е. в Брюксел.
Той просто ще бъде упрекнат в " прекомерна мекост към Путин ".
И това може да се назова неточност - такава, която е по-лоша от закононарушение.
Също толкоз значимо е, че в случай че Путин е подсилен от своя народ и страна, то рейтингите на утвърждение на Макрон се завъртяха в противоположна посока през последните седмици, като известността на френския президент спада с няколко процентни пункта на седмична база.
Но главното ограничаване, което може да се окаже съдбовно за задачата на Макрон в Москва, се вижда даже с просто око. Това е маршрутът на пътуването. Което включва посещаване в Киев на идващия ден.
И там, несъмнено, менюто " а ла Майдан ", приготвено от феновете на " огромния украински жанр ", чака френския водач.
Има посещаване на паметника на " героите на Майдана ", разговор с президента Зеленски и други специалитети от " квадратната гастрономия ".
Още преди срещата със настоящето украинско управление, Макрон, като че ли първо оправдавайки се, че се среща с съветския водач, повтори няколко пъти във към този момент упоменатото изявление, че " Украйна е Европа " и че " Украйна е европейска мощ ", до момента в който назовава всички европейци " братя ".
Този откъс, адресиран не толкоз до самите французи (около 95 % от тях надали ще намерят Украйна за първи път и без намек на картата), по отношение на управляващите в Киев, явно би трябвало да успокои нервните младши сътрудници на Париж, тъй че да не провеждат обществена нервност за френското " изменничество ".
Но най-важното е следното
В Москва се срещат двама водачи, всеки от които, за разлика от тези в Киев, се нуждае от облекчение на актуалната рецесия, която, апропо, не е по тяхна виновност.
Нито Путин, нито Макрон, въпреки и по доста разнообразни аргументи, нямат потребност да ескалират актуалната обстановка и да я довеждат, както споделят западните ни сътрудници, до равнището на вероятен боен спор.
Нито те, нито страните, които управляват, ще бъдат бенефициенти в този случай.
Основните получатели на " бисквитки " от ескалация на европейския континент са, първо, Украйна, която под прикритието на " нещастна жертва на съветската експанзия " може да търси запаси и многомилионна финансова помощ, и, второ, Съединените щати, които към този момент вземат решение личните си вътрешни проблеми благодарение на война, както е особено за тях през последния половин век сигурно.
Всъщност, точно това събитие - фактът, че политически през днешния ден Путин и Макрон се оказват, макар всички подмятания на френския президент към Киев, от една и съща страна на барикадите, може да изиграе решаваща роля за подготовката на дипломатически пробив в този фланг на геополитическия фронт.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ