Елена Алексиева завършва Първа английска езикова в София, магистърска степен

Елена Алексиева приключва Първа британска езикова в София, магистърска степен по интернационалните стопански връзки в УНСС, докторска по семиотика в Нов български университет. Автор е на стихосбирките „ Бримка на сърцето " (1994) и „ Лице на ангел-екзекутор " (1996). Следват романът-дневник „ Синята стълба " (2000), публикуван от „ Балкани ", сборниците с разкази „ Читателска група 31 " (2005), „ Кой? " (2006), романите „ Рицарят, дяволът, гибелта " (2007), „ Тя е тук " (2009), разказите „ Синдикатът на домашните любимци " (2010) и романът „ Нобелистът " (2012). През 2014-а излиза първият й алманах с пиеси - „ Ангелски огън ". Носител е на „ Хеликон ", на „ Аскеер " и „ Икар " за модерна драматургия, на премията на Обществото на самостоятелните театрални критици в България. Нейни книги и текстове са превеждани на британски, френски, немски, съветски, испански, полски, маджарски. Елена Алексиева живее в София – работи и като преводач на свободна процедура.
- Елена, помните ли по какъв мотив написахте първия си " обществен " текст?
- Не, нищо съответно. Писането постоянно е било част от мен, откогато въобще съм се научила да пиша.

- Вие сте доста уважаван създател. Какво пробужда музата ви?
- Не работя с вдъхновения, в прозата няма сходни неща. Там има единствено хрумвания.

- Тогава: Най-интересното ви ентусиазъм досега?
- Не разгадавам на ентусиазъм. Както споделих към този момент, работя с хрумвания. Най-интересната концепция постоянно е последната – тази, която ме занимава сега. Би било необичайно да е по различен метод.

- Имате магистърска степен от УНСС – употребявате ли знанията си от стопанската система в литературата?
- Икономиката е единствено дребна част от всичо, което съм учила през живота си. И това, че не се занимавам професионално с нея, евентуално споделя задоволително единствено по себе си.

- Бихте ли написала политически разказ?
- Не съм сигурна, че разбирам за какъв тъкмо разказ става дума. Политика има и в „ Бесове " да вземем за пример. Това прави ли го политически? Занимавам се с литературата във всички нейни форми. Пиша романи, разкази, пиеси и всичко друго, което ми се прииска. Когато въобще мисля за себе си, избирам да се виждам просто като човек, а не като някакъв ходещ етикет.

- Бяхте формален посетител на българския щанд по време на Панаира на книгата в Москва? Одобрявате ли ревюто?
- От самия панаир чаках много повече – изключително като се има поради, че се допуска да е интернационален. Руските издателства предлагаха главно комерсиална литература. Колкото до българския щанд, мисля, че той изигра ролята си почтено и беше изцяло внушителен – във всеки случай беше един от най-интересните национални щандове, а и програмата му беше задоволително разнообразна. Но щеше да е хубаво, в случай че това беше станало в един по-богат и цветен подтекст.

- Представихте романа си „ Нобелистът " - по какъв начин се одобри от съветските читатели?
- Руското издание стана факт едвам преди няколко седмици, тъй че занапред ще стане ясно по какъв начин го одобряват читателите. Но на представянето му приказваха слависти, академични преподаватели, критици, които към този момент го бяха чели и съдейки по техните мнения, мисля, че романът има всички шансове да доближи до по-широка публика. Той е от поредицата „ Съвременен български разказ ", взаимно дело на Държавната библиотека за задгранична литература „ М.И. Рудомино " и Българския културен институт в Москва. Тази поредност съществува от няколко години, в нея излязоха към този момент 10 заглавия. Дори нямам визия чия тъкмо е била концепцията, несъмнено някой се е смилил.

- Според вас, задоволително български създатели ли превеждат на съветски?
- Не знам какъв брой тъкмо създатели биха били задоволително, без значение за превод на какъвто й да е език приказваме. А че преводът на българска литература е голям проблем това е ясно и общоизвестно. Ако ще хиляда български създатели да преведем на съветски, китайски, британски или какъвто там език желаете, като няма кой да ги чете, опираме отново до същото. Каквото и число да умножите по нула, резултатът все ще ви излезе нула.

- Какво ви направи най-силно усещане в Русия?
- Прекарах единствено седмица там - освен това в Москва, която е нещо много по-различно от останалата Русия. Така че усещанията ми няма по какъв начин да бъдат по-задълбочени от чисто туристическите. В персонален проект съумях да се поклоня на гробовете на няколко от най-големите съветски и международни писатели – Чехов, Гогол, Булгаков, Пастернак... А това към този момент е доста.

- Четящ ли е българинът?
- Не. Неграмотният човек няма по какъв начин да е четящ. За сметка на това е епидемиологично пишещ. Не съм виждала друга страна, в която да се издава толкоз безсистемно и да се създава толкоз възмутителен отпадък – не мога да го нарека „ книжовен ", тъй като в него няма нищо литературно. В момента всичко живо бълва трудове и драпа да ги издаде. Това не е българската литература. Това е някаква национална душевна болест. И едно от медикаментите за нея е четенето. Но не знам дали остана кой да чете.

- Бихте ли желали някое от вашите творби да се трансформира в кино?
- Не бих възразила, в случай че това се направи от смислени хора. Но кардинално нямам сходни упоритости.

- Какво ще пожелаете на читателите на „ Стандарт "?
- Да не бъдат читатели единствено на „ Стандарт ", а читатели въобще.
Източник: " Стандарт "