Електронните медии - особено телевизията и социалните мрежи - развращават

...
Електронните медии - особено телевизията и социалните мрежи - развращават
Коментари Харесай

Ако телевизионерите бяха политици

Електронните медии - изключително малкия екран и обществените мрежи - развращават масите. Днес аршин за водачество не е визионерството, а телевизионерството. Днес е епохата на ентъртейнърите от Италия до Украйна. За един национален лидер не е значимо да знае посоката и средствата, задоволително е да е известен. С какво? Ами, просто известен. Може хабер да си няма от това накъде ще води народа, само че народът отново ще го следва, тъй като познава физиономията му от тв приемника.

В най-новата политическа история на България има цяла кавалкада водачи, след които народът е тръгвал, единствено тъй като познава физиономиите им (е, и тъй като тези физиономии са се кривили в нужните гримаси, схваща се). Още Жорж Ганчев дрънкаше на куха китара в ефир и се провикваше: " Ей, българино! ", до момента в който направи своята партия БББ и я вкара в Парламента. Волен Сидеров месеци наред облъчваше публиката от екрана на СКАТ; в телевизионния формат, жаргонно наименуван " тиква в кадър " (когато даден човек го снимат от гърдите нагоре и от самото начало ви говори) той размахваше плашила и зовеше на протест. Накрая сътвори партия " Атака " по името на телевизионното си предаване и я вкара в Парламента. Когато се скара с Валери Симеонов, Валери Симеонов направи безусловно същото и отново му се получи - и той вкара своята родена от телевизионния екран партия в Парламента. Окуражен, телевизионният водещ Николай Бареков потрети схемата, само че макар несравнимо по-щедрото си финансиране залезе бързо, тъй като наподобява не притежаваше някои нужни качества за след успеха.

Народът издига медийни герои, облича ги във власт, само че когато те се провалят, народът не се сеща да упрекна себе си, не се замисля. Никога! Напротив, трескаво се оглежда за нов воин и бърза да повтори същата неточност.

Сега наред е Слави Трифонов. От години той с копнеж протяга крайник да влезе в политиката, само че все го дръпва и се отхвърля, въпреки да проличава, че доста му се желае. От студиото си е подкрепял намерено кого ли не, само че самичък все не смееше да се опитва. Сега наподобява е обезпечил най-накрая нужното финансиране и се хвърля с главата напред. Часове откакто разгласи желанията си, услужливо се появи и съответното социологическо проучвате на Галъп Интернешънъл (знаете, тя няма безусловно нищо общо с американската GALLUP от Вашингтон), в което се оказа, че Слави има по-висок рейтинг от Бойко Борисов и беше коронясан за " диспечер на властта " - нещо като Движение за права и свободи, но по-така. Но дали рейтингът на Трифонов е по-висок в качеството му на партиен водач или пък рейтингът на Борисов е по-нисък в качеството му на ефирен водещ? Ето тук се крият пинизите на социологията.

Мая Манолова също желае да трансформира високия рейтинг на омбудсмана в нещо друго. Дали Трифонов не прави същата неточност? Дали не прави грешката на Георги Първанов, който реши да трансформира президентския рейтинг в партиен и като резултат се получи АБВ?

Със сигурност Слави Трифонов ще се оправи по-добре от Николай Бареков. Колкото и да се преструва на народняк, Трифонов е движимост предприемач, умеещ да прави нужните взаимни отстъпки, умеещ да оцелява, привличайки спонсори, да печели мощни другари и великодушни вложители. Самият факт че толкоз години поддържа предаването си, което зад кадър си е едно прекомерно съществено дружество, провокира почитание. Да не приказваме за другите типове бизнес, с които се оправя сполучливо. Не, Трифонов не е Бареков, въпреки схемата да е една и съща. Но не е и хулиганът, не е и грубоватият народняк, за който " е чест " да прави това, което прави, в името на феновете (народа). Г-н Трифонов е сериозен предприемач с сила, медиен гений и екранна харизма и би трябвало да е вманиачен, в случай че не се опита да ги трансформира във власт.

Така или другояче влизането на Слави Трифонов в политиката е гореща лятна тематика и наблюдаващите си задават какви ли не въпроси. На мен обаче ми се коства, че на този стадий е задоволително въпросите да бъдат сведени до три броя:

Има ли обезпечено финансиране и в случай че има от кое място, от кого? Отговорът на този въпрос е значим, с цел да се планува бъдещото позициониране на новия политически индивид, силата, която ще набере, икономическите ползи, които ще пази. Ако финансирането е съизмеримо с това на Цветан Василев за Бареков, то може да се чака и сходно развиване, с тази разлика, че Бареков нямаше телевизия и беше медийно доста по-несъстоятелен. Но пък като Валери Симеонов има и като Българска социалистическа партия си направиха своя, какво от това? Партийните малките екрани се гледат от хора, които по този начин или другояче към този момент знаят за кого ще гласоподават.

Как ще работи с другите партии , с кого ще се заиграе? На този стадий няма индикации, само че най-вероятно е да потърси път първо към ГЕРБ - най-прекият път към властта, който ще види и слепец. Ще го потърси непосредствено, а не вероятно като Съюз на демократичните сили през Патриотите, какъвто е един от сюжетите. При това състояние и при добра социология Слави ще стане фактор - опция на Патриотите и ще отнеме огромна част от комфорта им да слагат условия. Същото обаче важи и за неговия комфорт, в случай че от своя страна реши да прекали.

Иначе логиката на пътищата, по които една нова партия може да подходи към старите (освен в случай че от раз не завоюва цялостно болшинство, което с Трифонов няма да се случи) са два: или към огромните за управническа коалиция, или към дребните за основаване и оглавяване на нов опозиционен фронт.

Разбира се, едно е да ти се желаят тези неща, друго е да се окажат постижими, и към този момент трето дали ще успееш да се възползваш от тяхната осъществимост.

Каква ще бъде външнополитическата ориентировка? Засега и по този въпрос няма индикации. Логично е да се нарежда по-близо до евроскептиците, доколкото популизмът на Трифонов е антисистемен, на правилото " всички са маскари " и " да пометем статуквото ". Но защото за новите партийци неизбежно ще пристигна моментът да кажат освен СРЕЩУ какво, само че и ЗА какво се афишират, ще се види заставен да излезе със систематични послания. Правят го дори Бепе Грило и Зеленски, от които Слави към момента е надалеч.

Не е надалеч обаче времето, когато новите партийци ще би трябвало да са подготвени с отговорите освен на външнополитическите въпроси, само че и на всевъзможни други, тъй като все ще се откри някой да ги попита: " Добре, разбрахме какво отричате, само че какво оферирате? Как виждате промяната в опазването на здравето и образованието, да се закриват ли лечебни заведения и учебни заведения? Как да се дефинират членовете на Висш съдебен съвет? Какви изтребители трябваше да купим; с Щатите ли трябваше да сключим договорката или със страна от Европейски Съюз? Прав ли е Конгресът на Съединени американски щати да постанова наказания на компании и лица, свързани с построяването на Северен поток 2? Твърд или мек брекзит е по-добре за Англия? А за Европейския съюз? Нуждае ли се България от АЕЦ Белене, за какъв брой години ще се изплати инвестицията и каква ще е рентабилността по-късно? Машинно гласоподаване или машинно броене? " и така нататък, и така нататък - все въпроси, на които бъдещата партия сега няма политически и експертен капацитет да отговори. Но пък подобен капацитет елементарно може да се притегли против възнаграждение и то от всички страни, от всички политически фамилии, от сини, червени и пембени. Светът е цялостен с гладни " експерти ", които най-малко един път в живота си са писали предизборна платформа за някого.

Като цяло начинанието на Слави Трифонов е рисковано, тъй като не е време за нови политически планове, в случай че не са съизмерими със завръщането на Царя. Вярно, не е толкоз безнадеждно като партията на Десислава Иванчева и другите нови партии, които тихомълком се появяват, без някой да е чул за тях, само че едно e да закараш масите на концерт с поп-фолк-революционни песни, друго е да ги закараш пред урните. Хората, които пълнят стадионите, другояче са естествени жители, които гласоподават за една или друга партия в друго процентно съответствие, а не за артиста. Иначе Азис от дълго време щеше да е президент.

Медийните звезди в политиката не са феномен. Феномен са гласоподавателите. Феномен е това, в което се е трансформирала демокрацията. И популярност Богу, че към момента най-малко хирурзите не избираме по ефирен рейтинг. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР