Елегия за Европа“ е подзаглавието на филма на Александър Сокуров.

„ Елегия за Европа “ е подзаглавието на кино лентата на Александър Сокуров. И въпреки че от дълго време бях възнамерявала да го виждам, видяното по един съвсем злокобен метод звучеше по едно и също време настоящо и оракулски. Толкова по-жалко е, че на фона на обилно демонстрираната франкофония в близост в последно време, салонът на киното беше съвсем празен.

„ Франкофония “ е забавен кинематографичен хибрид, който не се вписва ясно в избран род и не наподобява на нито едно от досегашните творби на Сокуров. Управата на Лувъра финансира продукцията с концепцията да се получи нещо като „ Руският ковчег “ – кино лентата на Сокуров за Ермитажа. Режисьорът обаче има напълно други хрумвания и поставя в центъра на историята окупацията на Париж през войната, като самичък става повествовател. Оператор е Бруно Дебонел, с който Сокуров работи и във „ Фауст “, и цветовете и облиците още веднъж са безусловно вълшебен.Това е една документално-игрална продукция, озвучена единствено от гласа на създателя си и разказана на родния му език, въпреки че филмът е френско-немско-холандски. Това по алегоричен метод хвърля мост сред главните културни центрове на Европа и ориста им през последната война. Когато немската войска влиза в Париж, шефът на Лувъра Жак Жожар е съвсем единственият върховен френски служител, който не напуща поста си и не бяга на юг. С цената на всичко той се пробва да защищити чиновниците си и институцията, за която работи от напълно млад. Назначеният от нацистка Германия шеф на културното завещание в тази част на Европа граф Франц Волф-Метерних става освен сътрудник, само че и доближен помощник и единомишленик на французина в устрема им да запазят съкровищата на Лувъра и да не позволен изнасянето им на немска територия. В спестовно описаното им другарство се прокрадват голям брой фрагменти на актуален Париж, на залите на Лувъра и скритите в него съкровища. Исторически обстоятелства и напълно субективни размисли са смесени, с цел да покажат, че хубостта в никакъв случай не е самостоятелна от политиката и от време на време злополуката е неизбежна.

Филмът приключва с роман за орисите на двамата герои, претърпели войната и благословени с дълъг и забавен живот. Сокуров постоянно е защитавал с творчеството си, а и в интервютата си тезата, че личността със силата на характера си може да промени историята. Иска ми се да имам вяра в това, изключително в този момент, когато историята има потребност от всеки от нас.