Елегантна, чаровна и с позиция за всичко, Силвия Лулчева те

Елегантна, чаровна и с позиция за всичко, Силвия Лулчева те посреща с „ Какво кафе искаш? ” и изпраща, изсипвайки купчина бонбони в чантата ти. Точно с нея, по този начин или другояче, е мъчно да се спори: разпалва се даже при споменаването на думата „ работа ”, вълнува се за всяка роля, дребна или огромна, и недоволства против непрофесионализма с такава пристрастеност, че единствено кимаш и се усмихваш. Ходещ театър. Наскоро имах смелостта да я дирижирам и ще кажа единствено, че нямаше човек на тази площадка, който да си е тръгнал без неповторима история с нея. 

Утре е 27 март, Международния ден на театъра...

Силвия Лулчева: И предходната година, и тази 27 март минава в пауза. Имаше си планувани представления, само че затворихме театрите в неделя и ще ги отворим най-рано на 1 април. Което е може би следващата смешка. Но това не е първата война, през която театърът минава. Театър има от толкоз от дълго време, че към този момент са му се случили всички радостни и тъжни неща.

По-голямата ми болежка е, че на този 27 март няма да мога да кажа „ Честит празник! ” на Таня Лолова,

само че пък тя направи толкоз делници в театъра празнични, че... Трябва да продължим тъкмо тъй като някои към този момент не са в редиците, а ние сме. Войничета на театъра.

Какво е първото нещо, което ти хрумва като се сетиш за нея?

Силвия Лулчева:  Шумна и усмихната, неприкрита и мъчително откровена. И това, което аз сигурно не съм, а тя сигурно е и ще бъде: памет. Тя постоянно излиза с листче от някой архив и те трогва с това, че го е съхранила, че го помни. Че може да го споделя вкусно, сладко, смешно, каквото е било то тогава, в миналото. Всеки ще си пази неговата визия, неговото чувство от светлината, която тя е донесла. И толкова. 

Ако трябваше да я представиш на някого, който не я познава, по какъв начин би я описала?

Силвия Лулчева:  Тя сама се показва. Само като й се даде късмет да изскочи отнякъде. И единствено мълчиш, и споделяш протичащото се.

Мисля, че да се утрепеш не можеш да намериш някого, който да е афектиран от нея.

Въпреки че е взискателна. Например, в случай че се пуши в тази гардеробна, тя няма да влезе. Има си условия какво да бъде отношението. Но ето – тя задава стандарти, това не са капризите на примадоната. Жалко, че такива хора не могат да бъдат Академия, в смисъла на това да образоват младежи. Ти сама знаеш, че те образуват и дефинират срещите с режисьорите, срещите с сътрудниците, срещите с екипа. Аз желаех да сме на една сцена и бях задоволително наивна да си мисля, че това е допустимо. Както виждаш, не се случи. 

Като приказваме за генерации, мислила ли си в миналото какво би си споделила, в случай че в този момент започваше?

Силвия Лулчева:  По-внимателна щях да бъда към пътя си. Много огромни са паузите и дупките сред две задания, сред две изкачвания. Понякога имаш възприятието, че единствено слизаш надолу или си в плато и нищо не се случва. И в това " не-случване ", животът минава. Най-интересното е, че неща, от които се пазех и за които споделях: „ Никога! ”, в края на краищата животът ме набута тъкмо там! Как пък не се случиха тези, дето ги желая? Трябва да ги сложа в рубрика „ не ги желая ”, нима се случат, нали? 

И още...