Ghosts Again – дисекция и възкресение на добрите стари 80`
Елегантен батон с глава на череп в стилна черно бяла визуализация, двама играчи на шах, мантия с дълбока качулка, познати лица и доста денс 80-тарски вайб! Стрийминг платформите полудяха от стартирането на пилотното парче Ghosts Again от упования нов 15-и албум на Depeche Mode – Memento Mori.
Това е първата ария, която синт поп легендите пускат след гибелта на Анди Флечър и с което декларират, че въпреки останали двама, Дейв и Мартин не престават напред. Реакциите на die hard почитателите на Depeche mode бяха възторжени, точно тъй като песента звучи в познатата остаряла стилистика от първите албуми и събират главната почитател маса на групата. Може да се открият паралели с Puppets от първия албум Speak and Spell, а и да се уловят някои към този момент познати хармонии от Enjoy The Silence.
Със сигурност това, което прави усещане още с първото слушане, е мажорът, в който е композирана песента, а Depeche Mode нямат доста такива песни. И това прави парчето доста денс, доста високо вибрационно и сигурно носи капацитета на нов международен шлагер. Дори дочувам заряда от I Feel Loved, който имаше огромен дискотечен триумф.
Да разгледаме обаче видеото, още веднъж дело на Антон Корбин – дългогодишния стайлинг гуру на визията на Depeche modе и към този момент разпознаваемият му жанр – монохроматично видео с висока бляскавост на облиците. Емоции, скрити зад неналичието на мимики, само че казващи повече с облици. Като че ли времето е било по-милостиво към Дейв, до момента в който годините са мощно изразени върху лицето на Мартин, затрупан с качулка – същата качулка, която се е появявала и в други клипове на Depeche Mode и всеки път въздейства вледеняващо с чувството за студенокръвно Средновековие – тъкмо като в Walking In My Shoes и Condemnation. Впрочем този паметен албум - Songs Of Faith And Devotion - навършва 30 години и отпратката към тази стилистика за почитателите не е инцидентна.
Memento Mori бележи огромен поврат за групата и е препратка към гибелта и преходността, към тленността на индивида, само че също и за непреходността на душата – тематики, които са надълбоко наранени и в Songs Of Faith And Devotion – гибелта, божествеността, вярата, изкуплението, търсенето на себе си и пътя, продължаването напред и утъпкването на нови пътеки към по-висшето аз. Или, както Depeche Mode пеят като Higher Love. SOFAD е последният албум с присъединяване на Алън Уайлдър и е артикул на най-тежките времена на всички в групата, само че с цел да се роди толкоз талантлив албум, всички са претърпели нужния огромен катарзис. И всички почитатели се надяват това да се повтори с Memento Mori – албум, умислен преди пандемията, само че приключен след гибелта на Флеч. Албум, с който от 5-ма в миналото, в този момент остават двама – най-силният креативен дует и гръбнака на групата. Композиторът и поетът с шоумена и туптящото сърце на Depeche Mode.
Винаги съм се питала дали гибелта е портал към други положения и дали носим през нея опита си от минали животи и в случай че в миналото се двоумя в това си изказване, намирам недвусмислени отговори в текстовете на Мартин Гор. Който в Ghosts Again просто разказва всички мои размисли с няколко строфи:
Heaven's dreaming
Thoughtless thoughts, my friends
We know we'll be ghosts again
Приятно слушане! Ще се забележим на концертите това лято!
Това е първата ария, която синт поп легендите пускат след гибелта на Анди Флечър и с което декларират, че въпреки останали двама, Дейв и Мартин не престават напред. Реакциите на die hard почитателите на Depeche mode бяха възторжени, точно тъй като песента звучи в познатата остаряла стилистика от първите албуми и събират главната почитател маса на групата. Може да се открият паралели с Puppets от първия албум Speak and Spell, а и да се уловят някои към този момент познати хармонии от Enjoy The Silence.
Със сигурност това, което прави усещане още с първото слушане, е мажорът, в който е композирана песента, а Depeche Mode нямат доста такива песни. И това прави парчето доста денс, доста високо вибрационно и сигурно носи капацитета на нов международен шлагер. Дори дочувам заряда от I Feel Loved, който имаше огромен дискотечен триумф.
Да разгледаме обаче видеото, още веднъж дело на Антон Корбин – дългогодишния стайлинг гуру на визията на Depeche modе и към този момент разпознаваемият му жанр – монохроматично видео с висока бляскавост на облиците. Емоции, скрити зад неналичието на мимики, само че казващи повече с облици. Като че ли времето е било по-милостиво към Дейв, до момента в който годините са мощно изразени върху лицето на Мартин, затрупан с качулка – същата качулка, която се е появявала и в други клипове на Depeche Mode и всеки път въздейства вледеняващо с чувството за студенокръвно Средновековие – тъкмо като в Walking In My Shoes и Condemnation. Впрочем този паметен албум - Songs Of Faith And Devotion - навършва 30 години и отпратката към тази стилистика за почитателите не е инцидентна.
Memento Mori бележи огромен поврат за групата и е препратка към гибелта и преходността, към тленността на индивида, само че също и за непреходността на душата – тематики, които са надълбоко наранени и в Songs Of Faith And Devotion – гибелта, божествеността, вярата, изкуплението, търсенето на себе си и пътя, продължаването напред и утъпкването на нови пътеки към по-висшето аз. Или, както Depeche Mode пеят като Higher Love. SOFAD е последният албум с присъединяване на Алън Уайлдър и е артикул на най-тежките времена на всички в групата, само че с цел да се роди толкоз талантлив албум, всички са претърпели нужния огромен катарзис. И всички почитатели се надяват това да се повтори с Memento Mori – албум, умислен преди пандемията, само че приключен след гибелта на Флеч. Албум, с който от 5-ма в миналото, в този момент остават двама – най-силният креативен дует и гръбнака на групата. Композиторът и поетът с шоумена и туптящото сърце на Depeche Mode.
Винаги съм се питала дали гибелта е портал към други положения и дали носим през нея опита си от минали животи и в случай че в миналото се двоумя в това си изказване, намирам недвусмислени отговори в текстовете на Мартин Гор. Който в Ghosts Again просто разказва всички мои размисли с няколко строфи:
Heaven's dreaming
Thoughtless thoughts, my friends
We know we'll be ghosts again
Приятно слушане! Ще се забележим на концертите това лято!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ