Елайза Алис Линч е родена на 19 ноември 1833 година

Елайза Алис Линч е родена на 19 ноември 1833 година в град Чарлевил, Ирландия. Рожба на лекар Джон Линч и дъщерята на капитан на кралският военно-морски флот Джейн Елизабет, тя израства в любящо семейство и финансова сигурност. 

Заради Големият апетит, който взима хиляди жертви, младото момиче е насила да се сбогува с родният си град с родителите си още на 10-годишна възраст. Пътят им ще ги води към Париж, градът на любовта. Подходящо на името си тъкмо там Линч ще срещне първият си брачен партньор Ксавиер Куатрефан. Скоро след сватбата си на 3 юни 1850 година  младият френски офицер ще бъде пратен в Алжир. Заедно със себе си ще поведе и зелената Елиза. По злощастие на ориста, Линч незабавно се прибира назад в Париж заради влошеното си здраве и връзката сред двамата влюбени ще бъде прекратена един път и вечно. 

Няколко години гордата и любопитна дама ще остане самотна измежду парижкият хайлайф, търсеща мъжка прегръдка. В този кръг на забавни и заможни персони ще се запознае с военачалник Франсиско Солано Лопез, наследник на парагвайският президент Карлос Антонио Лопез. Стриктно пристигнал да се образова от френската армия на бойни тактики, младият военачалник ще запълва свободното си време с красивата куртизанка. Евентуално техните срещи ще възпламенят искрата на тяхното бъдещо общуване. След известно време прекарано дружно, Лопез ще заведе обичаната си назад в родният си град Парагвай. 

Там Елайза се радва на прелестен и спокоен живот, заобиколена от благосъстоянията и подаръците, с които я засипва Франсиско. Нежеланието им да сключат публично брак ще се трансформира в една от аргументите Линч да не бъде одобрявана напълно от парагвайският хайлайф. Разбирайки за първият ѝ провален брак и безбройните предходни свалки също не оказва помощ на нейният изменчив имидж. За разлика от отрицателните първи усещания тя скоро ще си проправи място в сърцата на тамошната буржоазия със своите научени обноски от Европа. Франсисковата държанка провежда първите обществени събития на страната и с изисканите си обноските на масата приканва задгранични дипломати да образуват другарски връзки с Парагвай.

През 1862 година Франсиско ще наследи бащината си позиция, само че неговата емоционалност ще се окаже проблем за бъдещото успокоение на народа. За момента той ще се любува на новата си позиция, засипвайки любовницата си с безчет парцели, облекла от най – изтънчените материали и красиви бижута. Нейното изобилно благосъстояние ще стане бодил в очите на заможните ѝ другари.

Освен лукса си Елайза ще получи, въпреки и импровизирано. купата “Кралица на Парагвай ”. В продължение на 15 години благородницата ще се разполага комфортно в своите палати, дарявайки Лопез със шест деца. Рожбите в допълнение ще затвърдят висшата позицият на гордата си майка. Краят на щастливото семейство, обаче се задава на хоризонта под формата на унищожителната мощ на войната.

Годината 1864  маркира началото на спора на Парагвай с Тройния съюз. Бурният Франсиско ще разгласи война на Аржетина и Бразилия, поради тяхната интервенция във вътрешната политика на Уругвай. Тази неочаквана заповед, комбинирана с дребната войска, с която Парагвай разполага, показва ясно още от началото, че загубата е неизбежна. Независимо от това войските самоуверено потеглят напред към враговете си. С дълги месеци на бойното поле бойците на Парагвай понижават от ден на ден, изтощени и обезверени. Градовете дружно със заобикалящите ги села са разрушени, народът е оставен гладен и без домове. Към краят на военните дейности Парагвай ще даде 304 000 жертви. 

По това време Линч е принудена да живее в бедност и компликации, само че тя нито един път не изоставя Лопез. С позицията си на жена на президента, тя галопира с коня си през кървавите лагери на бойците и разрушените къщи на хората, разгласявайки окуражителни думи и показваща хладнокръвие пред жителите си. Съпричастността ѝ към неволята на народа ще я накара да стане част от „ Las Residentas “, група образувана от дамите и сестрите на бойците. Тяхната работа като медицински сестри е да се грижат за ранените и да повдигат бойният мирис на обезверените войски. Героизма ѝ приживе за жал няма да бъде това, с което тя остава помнена дълго време. 

В опит да настроят Парагвай против владетелите си врагът ще популяризира агитация осмиваща беззащитната дама. За миг от знак на власт тя ще се трансформира в най – ненавижданата жена на Латинска Америка. Твърди се, че тя преднамерено настройва мъжът си да води война, знаейки че Парагвай сега си няма опцията да победи за да пожъне персонални заслуги и благосъстояние като за това заплаща с нещастието на хората си. Допълнително с това фактът, че Елайза в никакъв случай не обръща тил на любовника си се приема като удостоверение на слуховете за нея.

Кулминацията на войната ще бъде посрещната на рид Серо Кора. В заобикалящите ги гори Лопез се укрива с жена си, само че опитите им да избегнат враговете ще ги прати тъкмо в техните ръце. По време на последвалото стълкновение, смелият президент е ранен и откъснат от останалата част от войската. Твърде слаб, с цел да върви, той е съпроводен от съветника си и двама офицери, които го довеждат до брега на река Акуидабангуи. Докато офицерите му търсят поддръжка, идва военачалник Камара с дребен отряд бойци. Той ще предложи на Франсиско да се съобщи и подсигурява живота му, само че диктаторът отхвърля и с крясъци се пробва да нападна Камара със сабята си. Той бързо ще бъде погубен в опит да се отбрани от хората на Камара, с което дефинитивно се поставя завършек на дългия спор.

Освен любовта на живота си, към този момент останалата вдовица би трябвало да гледа по какъв начин пред очите ѝ най – огромният наследник на фамилията, 15 годишният Хуан Франсиско, който е полковник на армията, ще бъде безпощадно разстрелян от врага. След евакуиране на войските на Елайза ѝ е разрешено да погребе погубените членове на фамилията си. В знак на страданието и унижението, което е изпитала тя ще го направи с голите си ръце.

След успеха на Бразилската империя и разрушаването на Парагвай, унищожената жена ще бъде грубо подложена на критика, че не се е пробвала даже един път да спре налудничавите упоритости на противозаконният си брачен партньор. Опитите да очисти името си ще я прокудят от страната, която толкоз време е била нейн дом и тя е се принуждава да заживее още веднъж във Франция. Повторните ѝ старания да се върне ще я позволен до Парагвай за малко, след което вечно ще бъде изгонена оттова.

Последните си години опозорената жена живее в неопределеност като написа автобиография озаглавена “Протеста на Елайза А. Линч ”. Между редовете на книгата тя натъртва изключително доста на съкрушителната война и оспорва дотогавашните легенди, че тя в миналото е взела участие в политическите решения на Франсиско. Тя само се отдава на грижа за фамилията си.

След нейната гибел през 1886 година,  през 20 век останките на някогашната владетелка, намиращи се в Париж ще бъдат върнати на подобаващото си място в Парагвай. Твърде късно хората схващат, че най – ненавижданата жена на Латинска Америка е просто жертва на военната агитация. Сега тя е запомнена с храбростта си и отдадеността към народа като национална героиня.