Димитър Ганев: 20% от избирателите решават за кого да гласуват в последните дни преди изборите
Екзитполът е най-голямото предизвикателство за всяка една социологическа организация поради мащаба на проучването и времето, в което би трябвало да се реализира. Той се прави единствено и само на територията на страната.
Над половин милион гласоподаватели вземат решение за кого да гласоподават дни преди изборния ден.
Това съобщи в изявление за БГНЕС политологът от Агенция „ Тренд “ Димитър Ганев.
С него беседваме за това какво съставлява един екзитпол.
Той изясни, че в изборния ден всяка една организация разполага с мрежа от към 200 – 300 анкетьори, които по авансово получени указания би трябвало да създадат общо сред 6000 и 8000 изявленията. „ Всичко това би трябвало да се обработва редом и по този начин в края на изборния ден в 20 ч. да представим планирани данни за това по какъв начин са приключили изборите “, сподели Димитър Ганев и акцентира, че фундаментът на проучването е извадката.
Политологът посочи, че от всички над 12 хиляди секции в цялата страна се избират сред 120 и 150 секции, които да възпроизвеждат изборния резултат от последните национални избори, т.е. това са определени авансово секции, които дават резултат подобен, какъвто е бил на изборите през октомври 2022 година След като се направи тази извадка, изберат се съответните секции, според от размера на секциите се изпраща екип от двама или трима анкетьори, които са там от началото до края на изборния ден. „ Общо взето тяхната задача е да приканват, в тази ситуация всяко трето лице, което е упражнило правото си на глас, да повтори своя избор в анкетна карта “, означи той и добави, че по правилник на ЦИК екипът би трябвало да бъде на разстояние от 3 метра от секционната изборна комисия.
Ганев заяви, че анкетата е от четири страници. В първата страница е обяснено какво съставлява проучването, че то е анонимно и данните ще бъдат употребявани единствено и само в систематизиран статистически тип. „ На втората страница са всички партии, които са регистрирани в ЦИК, със съответния номер и съответното изписване по този начин, както са регистрирани “, добави той. Анкетата съдържа и няколко спомагателни въпроса, които дават скъпа емпирична информация за профила на гласоподавателите, а точно дали са дали своят вот с хартия, или с машина, по кое време са взели решението си за кого да гласоподават и за кого са упражнили правото си на избор на изборите през октомври м.г., така наречен електорална миграция. „ На последната страница е блокът с демографски въпроси – пол, възраст, приключено обучение, етнически генезис и работен статус, като по този метод ние след това, откакто се попълнят тези данни от съответния респондент, ги обобщаваме в статистически тип и можем да дадем демографски разбивки за профилите на всеки електорат, които са доста скъпи за разбора по-късно “, уточни политологът.
Анкетната карта се попълня независимо, обясни Ганев, без да ви следи представител на нашия екип, тя се затваря и се пуска в непрозрачна урна и по никакъв метод няма по какъв начин да бъде засечено кой по какъв начин е дал своя вот, а и никой не се вълнува съответно кой по какъв начин е дал своя вот, вълнуваме се само от систематизирания тип на данните както за главния въпрос за кого гласувахте доскоро, по този начин и за демографските профили на обособените електорати.
Данните в анкетната карта, изясни той, се диктуват от съответния екип по телефона в колцентъра на социологическата организация на всеки два часа, вкарват се в сървърната система, тече обработка и по този начин на няколко талази – в 8 ч., в 10 ч., в 12 ч., в 14 ч., в 16 ч., в 18 ч. и в 20 ч. се натрупват данни от това изследване и надлежно в 20 ч. към този момент има задоволително огромно струпване в границите на сред 6000 и 8000 изявленията, които са изцяло задоволителни, с цел да дадат картина по какъв начин е минал изборният ден, и то със статистическо отклоняване от най-много 1,5%.
„ Тук има няколко провокации, които би трябвало да отчетем. Първо, екзитпол от всички организации, без изключение, се прави само и единствено на територията на страната “, разясни политологът и уточни, че според от изборите в чужбина нормално гласоподават сред 100 и 200 хиляди души. Ганев изясни, че това систематизиране в чужбина от време на време е играло роля, с цел да дефинира даже спечелилия, като даде съответен образец с изборите, които се организираха през месец юли 2021 година „ ГЕРБ-СДС бяха преди всичко в страната, само че с гласовете от чужбина, когато те бяха обработени, действително се оказа, че ГЕРБ-СДС са на второ място “, напомни той и акцентира, че няколко хиляди гласа деляха обединението ГЕРБ-СДС от първото място, само че първа политическа мощ стана „ ИТН “.
Политологът подчертава и върху друго предизвикателство в екзитпола – така наречен отводи от присъединяване в изследването, като за разнообразни избори те варират сред 30 и 35%. „ Това са хора, които, даже и приканени от нашите анкетьори, даже и откакто им е разяснено, че данните се употребяват единствено в статистически систематизиран тип и при цялостна анонимност, отхвърлят да повторят вота си в анкетната ни карта “, изясни още той, само че посочи, че това в никакъв случай не е влияело в такава степен на крайния избирателен резултат, че да усили грешката.
Ганев въпреки всичко даде образец с Франция, когато част от гласоподавателите на Марин Льо Пен не заявиха, че са дали своят вот в екзитполовете за нея и се получи една голяма разлика от 5 – 6-процентни пункта сред екзитпола и крайния избирателен резултат. „ Има случаи в други страни, в които водачите са призовавали да не се взе участие в екзитполовете, което също се явява проблем “, разяснява той, само че добави, че в България към този момент подобен проблем не е имало.
Друго доста значимо нещо, съгласно политолога, което е и част от обяснението за какво непрестанно се споделя „ вие отново не познахте “, когато има разминавания с повече от 2 – 3% в социологическите изследвания, е въпросът „ Кога взехте решението си за кого да гласувате? “, който има четири варианти за отговор – „ преди акцията “, „ по време на акцията “, „ последните няколко дни “ или самия избирателен ден. „ Сборът сред трета и четвърта алтернатива, т.е. „ последните няколко дни “ или „ взех решение през днешния ден “ на съвсем всички избори в последните няколко години е 20% “, съобщи Ганев и добави, че сред 9 и 11% от гласоподавателите дават отговор, че са взели своето решение в самия избирателен ден и сред 9 и 11% споделят, че са стигнали до решение „ в последните няколко дни “, което прави 1/5 от всички гласоподаватели, които са упражнили правото си на глас на дадените избори.
„ Представете си в една обстановка, като тази сега, очаквайки интензивност сред 2,5 млн. и 2,7 млн. души, това прави малко над половин милион души, които вземат решение в последните няколко дни за кого да гласоподават. И фактически, в случай че има вълна в някаква посока – вълна на углавен избор, на протестен избор или нещо, което обръща акцията в последната седмица, ето едни половин милион гласа, които могат да наклонят везните в една или друга посока “, сподели още Ганев и посочи, че тези половин милион гласа не всеки път се разпределят по отношение на една партия, най-често те се разпределят сред няколко, само че е от голямо значение в какви дялове става това.
Политологът разяснява, че това е един голям масив от гласове, който постоянно може да обърне вота от това, което социолозите са получавали в предварителните изследвания, като конструкция на класификация и така нататък „ Това е така наречен електорална външна страна, за която партиите по този начин мощно се борят. Почти на всички избори е 20% “, заяви той и означи, че би трябвало да се има поради, че в последните две години изборната интензивност спада с всеки един избор и значително изборите се вземат решение от твърдите партийни ядра доста повече, в сравнение с така наречен електорални периферии.
„ Например, голяма част от електората на Политическа партия на изборите през ноември 2021 година, в които не се очакваше такава безапелационна победа от тяхна страна, тогава над 40% от техните гласоподаватели бяха взели решение да гласоподават за тях в последните няколко дни, което и значително предопредели тази тяхна изборна победа “, акцентира Ганев, акцентирайки, че тогава това, което се случи, беше консолидация на съвсем целия протестен избор под техните флагове и тогава предварителните социологически изследвания бяха надценили другите партии на митинга – Демократична България, Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия, което докара до непредвиден резултат за Политическа партия тогава. /БГНЕС
Над половин милион гласоподаватели вземат решение за кого да гласоподават дни преди изборния ден.
Това съобщи в изявление за БГНЕС политологът от Агенция „ Тренд “ Димитър Ганев.
С него беседваме за това какво съставлява един екзитпол.
Той изясни, че в изборния ден всяка една организация разполага с мрежа от към 200 – 300 анкетьори, които по авансово получени указания би трябвало да създадат общо сред 6000 и 8000 изявленията. „ Всичко това би трябвало да се обработва редом и по този начин в края на изборния ден в 20 ч. да представим планирани данни за това по какъв начин са приключили изборите “, сподели Димитър Ганев и акцентира, че фундаментът на проучването е извадката.
Политологът посочи, че от всички над 12 хиляди секции в цялата страна се избират сред 120 и 150 секции, които да възпроизвеждат изборния резултат от последните национални избори, т.е. това са определени авансово секции, които дават резултат подобен, какъвто е бил на изборите през октомври 2022 година След като се направи тази извадка, изберат се съответните секции, според от размера на секциите се изпраща екип от двама или трима анкетьори, които са там от началото до края на изборния ден. „ Общо взето тяхната задача е да приканват, в тази ситуация всяко трето лице, което е упражнило правото си на глас, да повтори своя избор в анкетна карта “, означи той и добави, че по правилник на ЦИК екипът би трябвало да бъде на разстояние от 3 метра от секционната изборна комисия.
Ганев заяви, че анкетата е от четири страници. В първата страница е обяснено какво съставлява проучването, че то е анонимно и данните ще бъдат употребявани единствено и само в систематизиран статистически тип. „ На втората страница са всички партии, които са регистрирани в ЦИК, със съответния номер и съответното изписване по този начин, както са регистрирани “, добави той. Анкетата съдържа и няколко спомагателни въпроса, които дават скъпа емпирична информация за профила на гласоподавателите, а точно дали са дали своят вот с хартия, или с машина, по кое време са взели решението си за кого да гласоподават и за кого са упражнили правото си на избор на изборите през октомври м.г., така наречен електорална миграция. „ На последната страница е блокът с демографски въпроси – пол, възраст, приключено обучение, етнически генезис и работен статус, като по този метод ние след това, откакто се попълнят тези данни от съответния респондент, ги обобщаваме в статистически тип и можем да дадем демографски разбивки за профилите на всеки електорат, които са доста скъпи за разбора по-късно “, уточни политологът.
Анкетната карта се попълня независимо, обясни Ганев, без да ви следи представител на нашия екип, тя се затваря и се пуска в непрозрачна урна и по никакъв метод няма по какъв начин да бъде засечено кой по какъв начин е дал своя вот, а и никой не се вълнува съответно кой по какъв начин е дал своя вот, вълнуваме се само от систематизирания тип на данните както за главния въпрос за кого гласувахте доскоро, по този начин и за демографските профили на обособените електорати.
Данните в анкетната карта, изясни той, се диктуват от съответния екип по телефона в колцентъра на социологическата организация на всеки два часа, вкарват се в сървърната система, тече обработка и по този начин на няколко талази – в 8 ч., в 10 ч., в 12 ч., в 14 ч., в 16 ч., в 18 ч. и в 20 ч. се натрупват данни от това изследване и надлежно в 20 ч. към този момент има задоволително огромно струпване в границите на сред 6000 и 8000 изявленията, които са изцяло задоволителни, с цел да дадат картина по какъв начин е минал изборният ден, и то със статистическо отклоняване от най-много 1,5%.
„ Тук има няколко провокации, които би трябвало да отчетем. Първо, екзитпол от всички организации, без изключение, се прави само и единствено на територията на страната “, разясни политологът и уточни, че според от изборите в чужбина нормално гласоподават сред 100 и 200 хиляди души. Ганев изясни, че това систематизиране в чужбина от време на време е играло роля, с цел да дефинира даже спечелилия, като даде съответен образец с изборите, които се организираха през месец юли 2021 година „ ГЕРБ-СДС бяха преди всичко в страната, само че с гласовете от чужбина, когато те бяха обработени, действително се оказа, че ГЕРБ-СДС са на второ място “, напомни той и акцентира, че няколко хиляди гласа деляха обединението ГЕРБ-СДС от първото място, само че първа политическа мощ стана „ ИТН “.
Политологът подчертава и върху друго предизвикателство в екзитпола – така наречен отводи от присъединяване в изследването, като за разнообразни избори те варират сред 30 и 35%. „ Това са хора, които, даже и приканени от нашите анкетьори, даже и откакто им е разяснено, че данните се употребяват единствено в статистически систематизиран тип и при цялостна анонимност, отхвърлят да повторят вота си в анкетната ни карта “, изясни още той, само че посочи, че това в никакъв случай не е влияело в такава степен на крайния избирателен резултат, че да усили грешката.
Ганев въпреки всичко даде образец с Франция, когато част от гласоподавателите на Марин Льо Пен не заявиха, че са дали своят вот в екзитполовете за нея и се получи една голяма разлика от 5 – 6-процентни пункта сред екзитпола и крайния избирателен резултат. „ Има случаи в други страни, в които водачите са призовавали да не се взе участие в екзитполовете, което също се явява проблем “, разяснява той, само че добави, че в България към този момент подобен проблем не е имало.
Друго доста значимо нещо, съгласно политолога, което е и част от обяснението за какво непрестанно се споделя „ вие отново не познахте “, когато има разминавания с повече от 2 – 3% в социологическите изследвания, е въпросът „ Кога взехте решението си за кого да гласувате? “, който има четири варианти за отговор – „ преди акцията “, „ по време на акцията “, „ последните няколко дни “ или самия избирателен ден. „ Сборът сред трета и четвърта алтернатива, т.е. „ последните няколко дни “ или „ взех решение през днешния ден “ на съвсем всички избори в последните няколко години е 20% “, съобщи Ганев и добави, че сред 9 и 11% от гласоподавателите дават отговор, че са взели своето решение в самия избирателен ден и сред 9 и 11% споделят, че са стигнали до решение „ в последните няколко дни “, което прави 1/5 от всички гласоподаватели, които са упражнили правото си на глас на дадените избори.
„ Представете си в една обстановка, като тази сега, очаквайки интензивност сред 2,5 млн. и 2,7 млн. души, това прави малко над половин милион души, които вземат решение в последните няколко дни за кого да гласоподават. И фактически, в случай че има вълна в някаква посока – вълна на углавен избор, на протестен избор или нещо, което обръща акцията в последната седмица, ето едни половин милион гласа, които могат да наклонят везните в една или друга посока “, сподели още Ганев и посочи, че тези половин милион гласа не всеки път се разпределят по отношение на една партия, най-често те се разпределят сред няколко, само че е от голямо значение в какви дялове става това.
Политологът разяснява, че това е един голям масив от гласове, който постоянно може да обърне вота от това, което социолозите са получавали в предварителните изследвания, като конструкция на класификация и така нататък „ Това е така наречен електорална външна страна, за която партиите по този начин мощно се борят. Почти на всички избори е 20% “, заяви той и означи, че би трябвало да се има поради, че в последните две години изборната интензивност спада с всеки един избор и значително изборите се вземат решение от твърдите партийни ядра доста повече, в сравнение с така наречен електорални периферии.
„ Например, голяма част от електората на Политическа партия на изборите през ноември 2021 година, в които не се очакваше такава безапелационна победа от тяхна страна, тогава над 40% от техните гласоподаватели бяха взели решение да гласоподават за тях в последните няколко дни, което и значително предопредели тази тяхна изборна победа “, акцентира Ганев, акцентирайки, че тогава това, което се случи, беше консолидация на съвсем целия протестен избор под техните флагове и тогава предварителните социологически изследвания бяха надценили другите партии на митинга – Демократична България, Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия, което докара до непредвиден резултат за Политическа партия тогава. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ