Възрожденски щампи украсиха галерия УниАрт
Експозицията показва кавалетното, религиозно изкуство под формата на възрожденски гравюри от фонда на Художествения отдел " Станка Димитрова " към Регионалния исторически музей в Кърджали. Богатата сбирка възрожденски щампи на Художествения отдел е рядка полезност, каквато не всеки музей или изложба в България, а и на Балканите, има.
Част от откритите щампи са изложени в изложба " УниАрт " на Нов български университет. През 1968 година, при обиколка из ивайловградски черкви и манастири, Станка Димитрова дружно с комисия разказва и номерира икони от църквата " Св. св. Константин и Елена " в с. Долно Луково. В женското поделение на църквата земята поддава под крайници й. Заедно с комисията тя разравя земята и открива близо 150 щампи, завити в тракийски кърпи, проядени тук-там от инсекти. Благодарение на песъчливата почва в по-голямата си част щампите се резервират цели и в положително положение. Реставрирани и съхранявани в подобаващи условия, през днешния ден те могат да бъдат експонирани.
Графика се работи в продължение на три века основно в обителите на Света гора и Ерусалим. Още през XVI век поклонници от българските земи посещават светите места и наред с нормалните дарове носят дребни икони, йерусалимии и щампи по родните си земи. Хартиените икони или религиозните гравюри са забавен аспект от църковната иконография от османския интервал. Те са независими (не вградени в книги) изображения и отразяват манастири и обители, светци, религиозни подиуми.
Част от откритите щампи са изложени в изложба " УниАрт " на Нов български университет. През 1968 година, при обиколка из ивайловградски черкви и манастири, Станка Димитрова дружно с комисия разказва и номерира икони от църквата " Св. св. Константин и Елена " в с. Долно Луково. В женското поделение на църквата земята поддава под крайници й. Заедно с комисията тя разравя земята и открива близо 150 щампи, завити в тракийски кърпи, проядени тук-там от инсекти. Благодарение на песъчливата почва в по-голямата си част щампите се резервират цели и в положително положение. Реставрирани и съхранявани в подобаващи условия, през днешния ден те могат да бъдат експонирани.
Графика се работи в продължение на три века основно в обителите на Света гора и Ерусалим. Още през XVI век поклонници от българските земи посещават светите места и наред с нормалните дарове носят дребни икони, йерусалимии и щампи по родните си земи. Хартиените икони или религиозните гравюри са забавен аспект от църковната иконография от османския интервал. Те са независими (не вградени в книги) изображения и отразяват манастири и обители, светци, религиозни подиуми.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ