Пендаровски откри паметник на „македонската“ принцеса Теодора Косара
Експлоатира се една история, която е доста добре позната в Средновековието, съобщи проф. Пламен Павлов
Паметник на „ македонската “ принцеса Теодора Косара откри президентът Стево Пендаровски в черногорския град Бар, предава БГНЕС.
Този акт на Пендаровски е извънредно чудноват на фона на уверенията от страна на управляващите в Скопие, че вършат всичко за спазването на Договора за другарство и добросъседство с България, който двете страни подписаха през август 2017 година.
Последиците от тази провокация и историческата истина за Теодора Косара разяснява историкът и експерт по средновековна история проф. Пламен Павлов:
„ Принцеса Теодора Косара е щерка на българския цар Самуил и брачна половинка на княза на Дукля Иван Владимир, който българският държател пленява по време на поход и по-късно оженва за щерка си. „ На пръв взор с един почтен жест – откриването на незабравим знак за любовта сред „ керката “ на цар Самуил и „ църногорския “ княз Иван Владимир – управляващите в Скопие желаят да покажат, че в Средновековието има македонско царство и то няма нищо общо с България, че то води някаква лична външна политика, както днешната РСМ се пробва да го прави “, съобщи проф. Павлов.
Той уточни, че се експлоатира една история, която е доста добре позната в Средновековието. Тя има отзвук надалеч отвън Балканите. Според някои откриватели любовта сред Теодора Косара и Иван Владимир има някакъв въпреки и отдалечен отзвук и в пиесата „ Буря “ на Уилям Шекспир, тъй като сходни истории са били забавни за хората от Ренесанса. Проф. Павлов предлага да се обърнем към изворите на тази история. „ Тя е разказана най-подробно от така наречен Дуклянски презвитер – католически духовник, а съгласно някои създатели даже е бил свещеник на град Бар – където и се разигра преди няколко дни цялото това събитие. Той употребява по-стари извори и локални предания, дава един доста необятен взор върху тогавашните Балкани. Дуклянският презвитер приказва за Българска империя и за нищо друго, а цар Самуил е наименуван „ император на България “, което е латинският аналог на нашето цар. Византийската купа василевс и латинската император подхожда на българската цар, която по-късно е възприета от Сърбия на Стефан Душан и от Московска Русия при Иван Грозни “, съобщи историкът и акцентира:
„ Историческата основа е безапелационна, че става дума за българско царство и за българския цар Самуил “. Дуклянският презвитер също по този начин изяснява и от кое място идва името българи – в духа на тогавашното мислене то произлиза от реката Волга.
„ В село близо до Бар има непокътнат дървен кръст, който по преданието цар Иван Владислав е пратил на Иван Владимир в символ на положително отношение преди срещата, която българският цар желае със своя васал. На тази среща Иван Владислав по политически аргументи отстрани Иван Владимир. В историята за този кръст още веднъж се приказва за български цар и за нищо друго “, сподели проф. Павлов, давайки още едно доказателство за връзките на наследниците на Самуилова България с Дукля.
Иван Владимир е уважаван като светец от православните българи, черногорци, албанци и гърци. „ Средновековна Сърбия няма никакво отношение към този светителски фетиш и тя го възприема едвам през ХIХ - ХХ век предвид на великосръбския национализъм и желанието за агресия на Балканския полуостров “, добави медиавистът.
Той напомни, че уважавани сръбски историци като Тибор Живкович и Сърджан Пириватрич, които работят с историческите извори, също са безапелационни, че страната на Самуил е българска. Името на Иван Владимир е включено и в най-официалния монумент на Търновската патриаршия – Бориловия Синодик, където е комплициран сред българските царе.
„ Той е подложен след Самуил като български цар, което приказва, че още през Средновековието цялата история е възприемана като израз на връзките на България с тези земи “, акцентира проф. Павлов. Той съобщи, че днешната Българска страна, която е правоприемник на Самуилова България, би трябвало по безапелационен метод да реагира на всевъзможни случаи на кражба на история.
„ В случая става дума точно за кражба на история. Президентът Пендаровски, когато пристигна на този висок пост, даваше знаци за възстановяване на връзките с България. Вместо това виждаме, че той е флагман на антибългарската политика. За това свидетелства както казусът с фалшификацията на историята с Теодора Косара, по този начин и приемането на една делегация на противоречивата и нелегитимна организация ОМО „ Илинден “. Трябва да се реагира на такива актове и на всички сходни образци на груба кражба на история и груба политизация на историята “, сподели още проф. Пламен Павлов.
Паметник на „ македонската “ принцеса Теодора Косара откри президентът Стево Пендаровски в черногорския град Бар, предава БГНЕС.
Този акт на Пендаровски е извънредно чудноват на фона на уверенията от страна на управляващите в Скопие, че вършат всичко за спазването на Договора за другарство и добросъседство с България, който двете страни подписаха през август 2017 година.
Последиците от тази провокация и историческата истина за Теодора Косара разяснява историкът и експерт по средновековна история проф. Пламен Павлов:
„ Принцеса Теодора Косара е щерка на българския цар Самуил и брачна половинка на княза на Дукля Иван Владимир, който българският държател пленява по време на поход и по-късно оженва за щерка си. „ На пръв взор с един почтен жест – откриването на незабравим знак за любовта сред „ керката “ на цар Самуил и „ църногорския “ княз Иван Владимир – управляващите в Скопие желаят да покажат, че в Средновековието има македонско царство и то няма нищо общо с България, че то води някаква лична външна политика, както днешната РСМ се пробва да го прави “, съобщи проф. Павлов.
Той уточни, че се експлоатира една история, която е доста добре позната в Средновековието. Тя има отзвук надалеч отвън Балканите. Според някои откриватели любовта сред Теодора Косара и Иван Владимир има някакъв въпреки и отдалечен отзвук и в пиесата „ Буря “ на Уилям Шекспир, тъй като сходни истории са били забавни за хората от Ренесанса. Проф. Павлов предлага да се обърнем към изворите на тази история. „ Тя е разказана най-подробно от така наречен Дуклянски презвитер – католически духовник, а съгласно някои създатели даже е бил свещеник на град Бар – където и се разигра преди няколко дни цялото това събитие. Той употребява по-стари извори и локални предания, дава един доста необятен взор върху тогавашните Балкани. Дуклянският презвитер приказва за Българска империя и за нищо друго, а цар Самуил е наименуван „ император на България “, което е латинският аналог на нашето цар. Византийската купа василевс и латинската император подхожда на българската цар, която по-късно е възприета от Сърбия на Стефан Душан и от Московска Русия при Иван Грозни “, съобщи историкът и акцентира:
„ Историческата основа е безапелационна, че става дума за българско царство и за българския цар Самуил “. Дуклянският презвитер също по този начин изяснява и от кое място идва името българи – в духа на тогавашното мислене то произлиза от реката Волга.
„ В село близо до Бар има непокътнат дървен кръст, който по преданието цар Иван Владислав е пратил на Иван Владимир в символ на положително отношение преди срещата, която българският цар желае със своя васал. На тази среща Иван Владислав по политически аргументи отстрани Иван Владимир. В историята за този кръст още веднъж се приказва за български цар и за нищо друго “, сподели проф. Павлов, давайки още едно доказателство за връзките на наследниците на Самуилова България с Дукля.
Иван Владимир е уважаван като светец от православните българи, черногорци, албанци и гърци. „ Средновековна Сърбия няма никакво отношение към този светителски фетиш и тя го възприема едвам през ХIХ - ХХ век предвид на великосръбския национализъм и желанието за агресия на Балканския полуостров “, добави медиавистът.
Той напомни, че уважавани сръбски историци като Тибор Живкович и Сърджан Пириватрич, които работят с историческите извори, също са безапелационни, че страната на Самуил е българска. Името на Иван Владимир е включено и в най-официалния монумент на Търновската патриаршия – Бориловия Синодик, където е комплициран сред българските царе.
„ Той е подложен след Самуил като български цар, което приказва, че още през Средновековието цялата история е възприемана като израз на връзките на България с тези земи “, акцентира проф. Павлов. Той съобщи, че днешната Българска страна, която е правоприемник на Самуилова България, би трябвало по безапелационен метод да реагира на всевъзможни случаи на кражба на история.
„ В случая става дума точно за кражба на история. Президентът Пендаровски, когато пристигна на този висок пост, даваше знаци за възстановяване на връзките с България. Вместо това виждаме, че той е флагман на антибългарската политика. За това свидетелства както казусът с фалшификацията на историята с Теодора Косара, по този начин и приемането на една делегация на противоречивата и нелегитимна организация ОМО „ Илинден “. Трябва да се реагира на такива актове и на всички сходни образци на груба кражба на история и груба политизация на историята “, сподели още проф. Пламен Павлов.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ