100 години от най-мрачната страница в българската история
Експерти разкриват истината за най-бруталния терористичен акт в историята на България
Днес се навършват тъкмо 100 години от най-кървавия терористичен акт в историята на България – атентатът в катедралния храм " Света Неделя ", осъществен на 16 април 1925 година. Този жесток акт, изпълнен предумишлено на Велики четвъртък, няма аналог в българската история. В църквата умират 134 души директно след гърмежа, а общият брой на жертвите надвишава 200, когато се прибавят и умрелите от раните си от общо 500-те потърпевши.
" Атентатът в катедралния храм 'Света Неделя' е част от общ политически курс, следван от Българска комунистическа партия в оня интервал ", изяснява проф. Веселин Янчев, историк и учител в Софийския университет. Експертът изрично акцентира, че изборът дневно за атентата не е инцидентен - авансово, на 14 април, е погубен националният представител военачалник Константин Георгиев, а опелото му събира военния и политическия хайлайф на страната в храма.
Пъкленият проект и политическият подтекст
Атентаторите са разчитали на наличието на цар Борис III, само че монархът закъснява, защото участва на погребенията на своите спътници, убити при несполучливия опит за атентат против него на 14 април в прохода Арабаконак. Историческите обстоятелства разкриват комплицираната предистория на събитието.
" Българската комунистическа партия доста добре осъзнава, че в България няма условия за директно революционно деяние и се съпротивлява на натиска на Коминтерна да стартира въоръжена битка ", коментира проф. Янчев. " В последна сметка се подвига така наречен Септемврийско въстание, което ясно демонстрира, че все още комунистическата партия не е в положение да смени съществуващата власт. Няма нито човешкия, нито организационния, нито военния капацитет да го направи и е разумно тя да потърси други пътища за по-нататъшно политическо развиване. "
След потушаването на Септемврийското въстание от 1923 година, комунистическата партия е неразрешена, а властта ускорява натиска и репресиите против нейни членове. В отговор, незаконната към този момент партия стартира да възнамерява удари против представители на властта. Първоначално се обмисля офанзива в Юнион клуб, само че този проект пропада, и вниманието се насочва към катедралата " Свети Крал " (днешната " Света Неделя " ).
Разрушението и човешката покруса
На 16 април 1925 година в 15:23 часа в храма избухва мощна бомба. Главният купол на катедралата рухва, а под останките намират гибелта си голям брой почтени хора. Сред жертвите са 12 генерали, 15 полковници и други офицери, оживели и сражавали се за България в три или четири войни. След атентата настава безпорядък и всеобщо отвращение в обществото.
" Когато приказваме за аргументите довели до този безчовечен акт на политическо принуждение, не трябва да губим връзката им с общия политически курс, по който се движи Българската комунистическа партия след 1923 година и желанието им да се форсира пътя до ново въоръжено въстание, " акцентира проф. Янчев.
Въпроси без ясни отговори и през днешния ден
Въпреки че от този черен ден за България измина цялостен век, към момента остават доста неизяснени въпроси. Един от тях е каква тъкмо е била крайната цел на причинителите.
" За страдание обясненията, с които разполагаме са давани постфактум. Те са от тези дейци, останали живи и заинтригувани да останат почтени. Главните уредници умират директно след атентата и техните цели надали можем да научим, " споделя историкът. " Освен това звучи изцяло нелогично хора, които са военни и се занимават с политическа активност, да си показват, че политическа власт може да бъде съборена с физическото заличаване на актуалното политическо управление. "
Един век по-късно атентатът в " Света Неделя " остава не просто историческа покруса, само че и тъмно увещание за това какъв брой надалеч може да стигне политическият екстремизъм и какви жестоки последствия може да има за обществото.
Днес се навършват тъкмо 100 години от най-кървавия терористичен акт в историята на България – атентатът в катедралния храм " Света Неделя ", осъществен на 16 април 1925 година. Този жесток акт, изпълнен предумишлено на Велики четвъртък, няма аналог в българската история. В църквата умират 134 души директно след гърмежа, а общият брой на жертвите надвишава 200, когато се прибавят и умрелите от раните си от общо 500-те потърпевши.
" Атентатът в катедралния храм 'Света Неделя' е част от общ политически курс, следван от Българска комунистическа партия в оня интервал ", изяснява проф. Веселин Янчев, историк и учител в Софийския университет. Експертът изрично акцентира, че изборът дневно за атентата не е инцидентен - авансово, на 14 април, е погубен националният представител военачалник Константин Георгиев, а опелото му събира военния и политическия хайлайф на страната в храма.
Пъкленият проект и политическият подтекст
Атентаторите са разчитали на наличието на цар Борис III, само че монархът закъснява, защото участва на погребенията на своите спътници, убити при несполучливия опит за атентат против него на 14 април в прохода Арабаконак. Историческите обстоятелства разкриват комплицираната предистория на събитието.
" Българската комунистическа партия доста добре осъзнава, че в България няма условия за директно революционно деяние и се съпротивлява на натиска на Коминтерна да стартира въоръжена битка ", коментира проф. Янчев. " В последна сметка се подвига така наречен Септемврийско въстание, което ясно демонстрира, че все още комунистическата партия не е в положение да смени съществуващата власт. Няма нито човешкия, нито организационния, нито военния капацитет да го направи и е разумно тя да потърси други пътища за по-нататъшно политическо развиване. "
След потушаването на Септемврийското въстание от 1923 година, комунистическата партия е неразрешена, а властта ускорява натиска и репресиите против нейни членове. В отговор, незаконната към този момент партия стартира да възнамерява удари против представители на властта. Първоначално се обмисля офанзива в Юнион клуб, само че този проект пропада, и вниманието се насочва към катедралата " Свети Крал " (днешната " Света Неделя " ).
Разрушението и човешката покруса
На 16 април 1925 година в 15:23 часа в храма избухва мощна бомба. Главният купол на катедралата рухва, а под останките намират гибелта си голям брой почтени хора. Сред жертвите са 12 генерали, 15 полковници и други офицери, оживели и сражавали се за България в три или четири войни. След атентата настава безпорядък и всеобщо отвращение в обществото.
" Когато приказваме за аргументите довели до този безчовечен акт на политическо принуждение, не трябва да губим връзката им с общия политически курс, по който се движи Българската комунистическа партия след 1923 година и желанието им да се форсира пътя до ново въоръжено въстание, " акцентира проф. Янчев.
Въпроси без ясни отговори и през днешния ден
Въпреки че от този черен ден за България измина цялостен век, към момента остават доста неизяснени въпроси. Един от тях е каква тъкмо е била крайната цел на причинителите.
" За страдание обясненията, с които разполагаме са давани постфактум. Те са от тези дейци, останали живи и заинтригувани да останат почтени. Главните уредници умират директно след атентата и техните цели надали можем да научим, " споделя историкът. " Освен това звучи изцяло нелогично хора, които са военни и се занимават с политическа активност, да си показват, че политическа власт може да бъде съборена с физическото заличаване на актуалното политическо управление. "
Един век по-късно атентатът в " Света Неделя " остава не просто историческа покруса, само че и тъмно увещание за това какъв брой надалеч може да стигне политическият екстремизъм и какви жестоки последствия може да има за обществото.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ