Юнис Фут – жената, която първа обясни Глобалното затопляне
Експериментите, които Юнис Фут прави, са първите, които обрисуват връзката сред парниковите газове и атмосферното стопляне. Но 3 години по-късно заслугата за тази връзка ще вземе различен академик, който също прави сходни опити, единствено тъй като тя е жена, а той – мъж.
Науката за климата е ключовa сфера в региона на научните проучвания и през днешния ден е от голяма важност може би даже повече от всеки път с възходящото значение на световните климатични промени.
Малцина обаче знаят, че първият човек, който разпознава по какъв начин парниковия резултат въздейства на атмосферата ни, е американски учен-аматьор и суфрагист от 19 век на име Юнис Фут. Ще отнеме безусловно повече от век преди Фут да бъде разпозната като изобретател на този механизъм и да получи заслугите за изумителния си принос към науката, както и към правата на дамите.
Бившата Женската семинария в Трой, през днешния ден Училище Ема Уилард
Малко се знае за персоналния живот и историята на Юнис Фут. Пълното й име е Юнис Нютън Фут и е родена през 1819 година като прекарва по-голямата част от живота си в щата Ню Йорк. Тя посещава Женската семинария в Трой. Там учениците постоянно са водени в близкия лицей, където Юнис евентуално е придобила уменията, които ще й оказват помощ в нейните научни опити по-късно.
На 12 август 1841 година тя се омъжва за Елиша Фоте, арбитър, статистик и откривател от Ийст Блумфийлд. Елиша и Юнис живеят в Сенека фолс на улица Норт Парк, а по-късно се местят в Саратога, Ню Йорк. Юнис също по този начин се занимава и с изобразително изкуство и е разказана като „ занаятчия на изящни портрети и пейзажи “. Двамата имат 3 дъщери – Мери Фут, художничка и писателка, която се омъжва за американския сенатор Джон Хендерсън, и Огъста Нютън Фут, също писателка, както и президент на Колежа Бернард.
Юнис е заровена в гробището Грийн-Ууд в Бруклин, Ню Йорк.
Елизабет Кейди Стантън
Но ползите на Фут надвишават науката – тя беше другарка с известната суфрагистка Елизабет Кейди Стантън и сама беше горделив герой за правата на дамите. Всъщност нейният автограф даже попада в Декларацията на сентенциите, формирана от суфрагистите на Есенната конвенцията за правата на дамите в Сенека през 1848 година
Юнис организира серия от научни опити, с цел да разбере дали слънчевите лъчи имат някакъв резултат върху разнообразни газове. Тя тества теорията си благодарение на елементарни принадлежности: въздушна помпа, два стъклени цилиндъра и четири термометра. Фут поставя във всеки от цилиндрите по по един термометр. След това употребява въздушната помпа, с цел да изкара въздуха от единия цилиндър, и го кондензира в другия. После прибавя и малко влага и слага цилиндрите на слънце.
След тестване на разнообразни газове, в това число въглероден диоксид – който през 19 век се назовава „ въглеродна киселина “ – Фут сформира теорията, че количеството на тези газове в атмосферата ще има въздействие върху самата температурата на атмосферата.
Междувременно Фут е и член на Американската асоциация за прогрес на науката (AAAS), която беше измежду дребното институции, които позволяваха на учени-любители и на дами да станат нейни членове.
Въпреки това на Фут й беше неразрешено да изложи откритията си пред аудитория на конференцията на Американската асоциация за прогрес на науката през същата година в Олбани, Ню Йорк. Вместо това, различен академик три години ще се появи различен академик със същите открития, който дълго време ще бъде считан за техният пръв изобретател.
През август 1856 година отчетът на Юнис Фут, озаглавена „ Обстоятелства, влияещи върху топлината на слънчевите лъчи “, е показан на годишната конференция на Асоцияцията. Нейното наличие там е първият знак, който имаме, за научните й инициативи.
Но тя не показва сама своите открития. Вместо това Джоузеф Хенри от Смитсонския институт редактира проучването й и споделя, че „ науката не е от съответна страна и от съответен пол. Сферата на дамата обгръща освен красивото и потребното, само че и същинското. “
Дали това е било комплимент за напъните на Юнис Фут или метод да я отбрани от сексистката рецензия никой не може да допусна, само че по този начин или другояче, работата й не е изложена в цялостта си или със сериозността, която заслужава. Проучването й не беше включено и в годишния алманах на Асоциацията, в който бяха оповестени всички текстове, показани на годишните срещи.
Джон Тиндал
През 2011 година Юнис Фут най-сетне получава заслугите, които по този начин заслужава.
Това стартира, когато колекционер на остарели научни списания на име Реймънд Соренсън се натъква на резюме на първичното изследване на Фут от 1856 година, което бе разказано в резюме в научното списание Scientific American. То фигурираше в особено обособена колонка, озаглавена „ Дамите на науката “. Експериментите бяха похвалени от редакторите на списанието като „ практични “ като по-късно те прибавят и снизходителното „ радваме се да кажем, че те са направени от дама “.
Трудът на Фут обаче в никакъв случай не е бил взиман за съществено научно проучване, нито въобще е оповестен дружно с останалите научни проучвания, които прави през същата година. Соренсън написва цяла книга за него като в нея включва и самото проучване в неговата целокупност.
Разкритието за достиженията на Юнис Фоте толкоз доста години по-късно поражда въпроса: знаел ли Джон Тиндал за тях? Трудно е да се каже сигурно, само че до момента няма съответни доказателства, които да допускат, че е знаел.
За благополучие, епохи по-късно дамите в науката се радват на по-голямо тъждество. Това се оказа изключително правилно за дамите в региона на климатичните науки.
